Днес сме изправени пред поредните критики в доклада по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия – съдебната ни система страдала от вътрешни зависимости. Младши съдии дават интервюта, в които отново посочват зависимостта от административните си ръководители като пречка пред реформата.

В същия дух се изказа и уволненият от ВСС  председател на Съюза на съдиите г-жа Мирослава Тодорова пред „Гневни млади хора“. Така все по-актуален става въпросът за фината и жестока зависимост между административен ръководител – съдия в съдебната система. Отдавна никой не си въобразява, че в съдебната система работят само срамежливи благородници.

В какво на практика се изразява зависимостта? Без да се отговори на този въпрос не могат да се вземат адекватни мерки за нейното преодоляване, наред с политическата зависимост, за която има повече информация. Съдиите, на които е задаван въпросът за административната зависимост се пазят да дадат изчерпателни отговори за тази светая – светих на системата. Дали последните не се надяват, че някога и те ще станат административни ръководители и ще упражняват тази „тиха” власт.

По-скоро става въпрос за все още непреодоляна вътрешно–ведомствена омерта – да не се казват пред публиката методологиите на „моркова и тоягата“, чрез които едни магистрати държат под собствената си власт други магистрати. Така обаче не може да се помогне на системата да се отърве сама от себе си.

„Искаш ли да преместиш гробище не очаквай помощ отвътре” – твърдят архитектите на съдебната реформа. Но как неправителствените организации или т.нар. гражданско общество да настояват за промени в съдебната система, без да са наясно в подробности с механизмите за неправомерен контрол върху магистратите от страна на техните административни ръководители. Тези механизми могат да бъдат обяснени на широката общественост единствено от самите съдии.

Могат обаче да се дадат следните примери на административна зависимост, които са станали публично известни по един или друг начин. Може да звучи тривиално, но без „поменник” на зависимостите, няма как да се размине:

1. При първоначално заемане на съдийска служба – да те уредят на конкурс за младши съдия. Твърди се, че съответният административен ръководител може да влияе на конкурсната комисия, дали е така не се знае. При освобождаване от системата, отново сериозна е ролята на съответния административен ръководител, както и на съответното лоби във ВСС.

2. Преместване на по-горно ниво в съдебната йерархия – например от Районен съд – Благоевград в Районен съд – София – това става по предложение на административния ръководител, което е субективно и не без намесата на членове на ВСС. Нека си спомним за Александър Воденичаров – в миналото член и говорител на ВСС, чийто син направи лъвски скок като магистрат от Благоевград в София – тук очевидно отново става въпрос за административна зависимост.

3. Командироване на по-високо ниво в съдебната йерархия – Този метод се практикува широко в прокуратурата. Използва се и при съдиите. Един съдия е командирован например от Самоков в София, където е жилището и семейството му. Естествено е да иска да остане в София възможно най-дълго, а не да пътува всеки ден по 50-60 км. Това зависи най-вече от административния ръководител.

4. Системата за случайно разпределение на делата – Случайно или не делата се разпределят и според специализацията на съдиите. Доброто магаре го товарят най-много. Така някои се оказват свръхнатоварени, с по 300 дела, с висока юридическа сложност, като г-жа Мирослава Тодорова, а други с много по-малко дела при това с ниска юридическа сложност. Твърди се, че от административния ръководител зависи кой, колко и какви дела ще има, въпреки случайното разпределение на делата.

5. Колкото по-натоварен е един съдия, толкова потенциално е по-виновен за забавянето на делата си – Типичен пример е отново Мирослава Тодорова. Няма съдия с над 200 дела годишно, който да няма забавени дела /поне с ненаписани мотиви към присъди/.

Друг типичен пример е съдия от Софийски районен съд с над 400 дела годишно. Едни по предложение на административни ръководители ги издигат /В. Янева – шеф на СГС и нейната нова заместничка по наказателните дела/, други ги уволняват. Подобна безпринципност на ВСС почива отново върху съществуващата зависимост между административен ръководител – съдия.

6. По принцип съдията няма началник, за разлика от прокурора. Съдията има административен ръководител, който не му е началник /не носи отговорност за неговата работа/, а е длъжен да създава благоприятни условия за полагане на успешен труд от съдията. Това съвсем не е малко като основа за създаване на зависимости. Липсата на кабинет, липсата на нормално работно място, е напълно достатъчна пречка например за редовия съдия от Софийския районен съд, да не си напише решенията в разумния срок. Или да си напише делата вечер или през почивните дни, ако намери време за това. В нашата съдебна система на пряко подчинение на административния ръководител е т.нар. съдебно деловодство, което върши огромна работа. Твърди се, че чрез съдебното деловодство, административният ръководител може да манипулира цялата информация и документация по отделните дела, така че да „направи луд” отделния съдия, вкл. определено дело може да изчезне, да не говорим за срокове, обявления на съда и др. Тук има реални механизми за осъществяване на зависимост между административен ръководител – съдия, които трябва да бъдат допълнително проучени и публично оповестени. Тук е заровено кучето, твърдят познавачите на съдебните потайности.