В деня преди излизането на официалния доклад на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, екипът ни получи последната чернова от него.

На брифинга на ЕК по обявяването на доклада за България, стана ясно, че текстовете от него вече са „леко” променени. Така в рамките на по-малко от денонощие българското правителство се сдоби със заветната фраза: „в ключовите моменти, българското правителство показа силна политическа воля за постигане на дълбока и трайна реформа”.

Това изречение, подпъхнато в самото начало на доклада за напредъка по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), за периода 2007—2012 г., не конкретизира нито кои са тези ключови моменти, нито посочва кое е точно правителството. Но пък изречението е водещо и поставено на ключовото място след отчитането на „значителен напредък в основната законодателна рамка”.

Случаят е почти като станалата легендарна фраза: „Чуя ли „Congratulations, Borisov”, не слушам нататък”.

Ние обаче, продължаваме нататък.

Следва анализът за реформата на съдебната система, който посочва, че „липсва насока на политиката, което възпира напредъка”, а през петте години на действие на
МСП, различните правителства и парламенти са имали различно ниво на ангажираност. И тук идва следващото закърпено изречение, първоначално липсващо в последната чернова и персонализиращо конкретно правителство: „През 2010 г. бе приет план за действие за реформата на съдебната власт”, сякаш за да разбие липсата на
„необходимия стимул тези реформи да бъдат възприети като част от развитието на България”.

Анализът на ефикасността на съдебния процес, показва че реформата на наказателното производство и мерките в тази насока не са довели до осезаемо подобряване на резултатите на полицията и на съдебната система, във връзка с делата за корупция по високите етажи на властта и за организирана престъпност. В допълнение към това, правоприлагащите органи и съдебната власт все още не са предприели извършването на цялостна и независима оценка на слабостите на съществуващите структури и процедури. Ето защо в последната чернова на доклада потенциалното въздействие на мерките, предприети от миналото лято досега „остават съмнителни”.

Тази формулировка,  в официалната версия на доклада е заменена с фразата, че въздействието на мерките се очаква „тепърва да бъде установено” .

Тук следва въпросът  дали публичният арест на депутат от управляващата партия, в нощта преди доклада, и повдигнатите му обвинения за търговия с влияние, са достатъчната и успешна стъпка по посока с борбата с корупция по високите етажи на властта и организираната престъпност?

Интересен е и фактът, че за сметка на отпадналото съмнение, не се е породило друго такова относно интегритета хората, които са отговорни за тези реформи. Вярно, че арестуваният вече не е депутат от ГЕРБ, но пък продължи да бъде член на комисията по земеделие и гори, въпреки че беше осъден през 2011 г. за конфликт на интереси заради скандални поправки в Закона за земеделските земи. Настоящото обвинение е за приемане на 100 000 лв., за да упражни влияние върху длъжностни лица от държавната администрация в Монтана при решаване на спор за земеделска земя.

Борбата с организираната престъпност в периода 2007—2012 г., също бележи успех след намесата на последното правителство. Благодарение на липсващите в черновата, но положени от правителството според финалния доклад „особени усилия в парламента”, при приемането през май  на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Вероятно точно в последния момент докладчиците са отчели специалните усилия, положени от депутатите от управляващата партия – „С патерици, без патерици, даже някой да е в болница, със системите го искам в залата, когато законът се гласува.’, бе призивът на премиера тогава.

Въпреки „особените усилия“ на правителството, борбата с организираната престъпност от 2010 г. насам, бележи само ограничени резултати: малко осъдителни присъди по значими дела, слаби резултати при разкриването на поръчкови убийства, нови поръчкови убийства в последната година.

В тази връзка ЕК отбелязва, че: „редовно получава оплаквания от български
граждани и чуждестранни инвеститори във връзка с бездействие на съдебната система и предполагаеми тайни споразумения с организираната престъпност на местно ниво”, като в бележка под черта се отбелязва, че това е особено валидно за Черноморието. Черновата продължава с  изречение, което е отпаднало: „Дори  да не са проверени тези примери, зад тях стои силното убеждение в обществото, че организираната престъпност е важен проблем за България”,

Официалната версия продължава: „Системните грешки в областта на правоприлагането бяха онагледени наскоро, след като двама известни осъдени избегнаха изпълнението на наложеното им наказание лишаване от свобода. Българските власти не успяха да задържат едни от най-големите престъпници в страната след връчване от съда на постановената присъда. Това следва да се разглежда като голям провал на системата.”

Тук черновата отново е променена. След тежката констатация за невъзможността на властите да задържат едни от най-големите престъпници, е паднало цялото финално изречение: „Точните обстоятелства не са установени и няма политическа спешност да се установят и отстранят причините за това, което трябва да се разглежда като голям провал на системата

Както се вижда – последната чернова и официалната версия на доклада на места се разминават значително  – „волята“ е вмъкната, а сериозни констатации за организираната престъпност са редуцирани, в последния момент.

В рамките на 12 часа правителството е успяло да включи свои формулировки и да премахне други, така че премиерът да заяви:

„Приемаме доклада по Механизма за сътрудничество и оценка. Той е резултат от добрата съвместна работа на българските институции с Европейската комисия.  Правителството има политическата воля да изпълни препоръките в доклада, за да отговори на очакванията на българското общество за повече справедливост и сигурност.“

Последната редакция показва по-скоро „добра съвместна работа“ между пишещите текста на доклада и лобиращите за положителни редакции български власти, отколкото истински добро сътрудничество с ЕК, която този път отправи тежки критики към управлението, оставило без посока, координация и устойчивост провежданите реформи.