На 6-ти ноември, тази година ще се проведат президентските избори в САЩ, на които за пореден път републиканци и демократи ще се борят за доверието на американските граждани. С наближаването на изборите и двете партии хвърлят все повече средства за политическа реклама, а редом с тях в битката са се включили и т.нар. комитети за политическа дейност – корпорации и профсъюзни организации, водещи паралелни кампании за политическите кандидати.

Усилията на политическите играчи в САЩ все повече се насочват към използването на нови дигитални технологии, които биха позволили идентифицирането на целеви групи и изпращането на политически послания и реклама, към избирателите в щати, в които изборите ще са най-оспорвани. Ето защо не е учудващ и фактът, че най-големите интернет компании – Google, Facebook и Twitter са създали специални екипи, които да работят директно с партиите и комитетите за политическа дейност, за да им осигурят необходимото влияние в интернет.

Google например разполага с три отделни екипа от политически технократи, чиято задача е да помагат на републиканците, демократите или на политическите комитети, при изграждането на техните уеб-кампании. Според ръководителя на програмата, работеща с комитетите за политическа дейност – Шон Харисън, „най-бързо развиващата се реклама в интернет е политическата. А най-бързо развиващата се политическа реклама е тази на организациите, разполагащи с комитети за политическа дейност.”

Защо комитетите за политическа дейност (PACs) имат такова голямо значение в САЩ?

Американското законодателство регламентира изключително стриктно партийното финансиране. След 1947 г. на профсъюзните организации в САЩ бе забранено да финансират директно политическите партии. Това правило обаче се заобикаляше, чрез създаването на комитети за политическа дейност (КПД), при които финансирането с политическа цел се извършваше на индивидуално ниво от членовете на новите организации. С течение на времето тези комитети постепенно започнаха да разширяват своите правомощия, а през 2010г. Върховният съд на САЩ отреди, че законите, забраняващи на корпорации или профсъюзи да осъществяват директни политически разходи са противоконституционни. В известна степен можем да твърдим, че с това свое решение Върховният съд върна практиките на партийно финансиране, работили до 1947г. в САЩ.

Голямата разлика се състои в това, че днес финансирането от тези комитети трябва да бъде независимо от съществуващите политически партии. По този начин според редица анализатори в САЩ след 2010г. се обособи качествено нов канал на политическо финансиране, който действа независимо от партиите и в същото време работи в тяхна полза. Ефектите от легитимирането на този нов модел ще бъдат наблюдавани за пръв път на президентските избори през есента на 2012г.

Възможностите пред новия тип комитети за политическа дейност – т.нар. “Super PACs” да получават неограничено финансиране за осъществяване на партийно независими разходи създаде условия пред големите компании в САЩ, да се включат много по-активно в политическия процес на страната. Според сайта OpenSecrets само за 2012г. в политически кампании, осъществявани от “Super PACs” са вложени над 242 милиона долара, като разходите до този момент възлизат на 139 милиона.

Къде е проблемът?

За една значима част от американското общество появата на новите “Super PACs” представлява заплаха за независимостта на политическата система на САЩ от корпорациите. Факт е, че чрез новите комитети за политическа дейност, финансовите гиганти са поставени в много удобно положение, за да позиционират в обществото онези политически кандидати, зад които стоят. Същевременно все повече анализатори отчитат, че политическите кампании, финансирани от “Super PACs” излизат със значително по-агресивни и критични към опонента материали, статии и реклами, които често пъти са на ръба на допустимото в обществения политически дебат.

Мрежата – поле на битка между пари и идеи

Факт е, че новият модел на паралелно финансиране на политическите кампании в САЩ създаде опасения сред американските граждани за влиянието, което шепа милиардери могат да оказват над президентските избори, чрез т.нар. „Super PACs”. Според голяма част от наблюдателите на изборния процес в САЩ, само републиканската мрежа от комитети за политическа дейност ще събере над 1 милиард долара до изборния ден – пари, влагани основно в организирането на негативно отразяване за конкурентите. От тези пари все повече нараства и делът на средствата, влагани за реклама през онлайн медиите.
Някои от най-големите републикански комитети за политическа дейност вече имат сериозен опит в позиционирането на своите кандидати в социалните мрежи. Като пример за това британското издание “The Guardian” посочва изключително силния образ в мрежата за конгресмена от Тексас – Рон Пол, по време на първичните избори на републиканците за кандидат-президент на партията. Един от комитетите, застанали зад конгресмена – “Endorse Liberty” използва 90% от събраните в организацията 4 милиона долара, за да плати позиционирането на Рон Пол в социалните канали Facebook, Youtube, Google и StumbleUpon.com.

Предимството за водените политически кампании през интернет се състои в това, че те могат много точно да идентифицират избирателите, до които посланията трябва да достигнат. Голяма част от радио и телевизионните излъчвания имат възможност да оказват влияние единствено на регионален принцип. Рекламирането през социалните мрежи позволява прецизно таргетиране по множество различни признаци – възраст, пол, поведение на избирателите, лични интереси, професия и т.н.

Младите избиратели са изключително атрактивна целева група за политическите кампании, предвид факта, че това са хората, които прекарват най-много от времето си в мрежата. През 2008г. настоящият президент на САЩ – Барак Обама успя да разработи онлайн стратегия, с която спечели над две трети от избирателите под 30 годишна възраст. За тези избори, обаче един от най-големите републикански комитети за политическа дейност „Crossroads Generation” твърдо си е поставил за цел да обърне настроенията в тази възрастова група.

Своеобразен отговор на републиканските кампании в мрежата представлява разработената платформа „Social Teeth”, която има за цел да даде възможност на обикновените потребители на мрежата да се включат в политическата кампания на демократите. Чрез разработването на авторски материали, публикувани в уебсайта се създават условия за потребителите да ги разпространяват в социалните мрежи или да ги подкрепят финансово, така че те да бъдат промотирани и под формата на платена реклама.

Според създателката на “Social Teeth” – Емили Чанг, „не е необходимо в мрежата да се изправим срещу техните (на републиканците) милиони долари, за да успеем да проведем ефективна предизборна кампания… Нашето предимство се състои в това, че обикновените хора подкрепят рекламите ни вместо да бъдат единствено пасивни техни получатели. Ето защо нашите долари струват повече, отколкото тези на комитетите за политически действия…”

Постепенно интернет се превръща в поле на борба между вложени средства и защитавани концепции. Най-ясно тази характеристика на мрежата може да се забележи в сферата на политическия процес, който дърпа напред развитието на онлайн рекламата, чрез позиционирането на различните политически играчи. Надали можем да аргументираме тезата, че успешните политическа кампании са възможни без каквито и да е средства, вложени в тях. От друга страна, обаче хоризонталният характер на взаимоотношения в мрежата създава условия за постигането на висока ефективност на относително ниска цена, когато идеите се приемат за лична кауза на потребителите.