Наред с развитието на мрежата и постоянното нарастване на броя на потребителите й, все повече се очертава проблемът за това как се защитават личните ни данни. В свое разследване от 11.06.2012, Pro Publica разкрива редица от механизмите, чрез които най-големите интернет-компании, като Yahoo и Microsoft търгуват с информацията на потребителите си, за да насочват към тях конкретна политическа реклама.
До известна степен политическата реклама в интернет наподобява на традиционната такава – разликата е в това, че във виртуалното пространство е възможно изключително прецизно да бъдат избрани хората, до които тя ще достига. Ключът към успеха се крие в това, че потребителите рядко разбират, кога рекламните материали са подготвени специално за тях.
През последните няколко години възможността на партиите да таргетират различни целеви групи в интернет, до които да разпространяват своите послания, се превърна в явление, което редица медии се опитват да анализират (сайтът за маркетинг ClickZ, Wall Street Journal и т.н.). Все още обаче остава открит въпросът, кои компании извършват таргетиране с политическа цел, използвайки личните данни на потребителите и кои от тях се въздържат от подобни действия.
Организации, като Microsoft и Yahoo не крият, че в своята практика често подпомагат различни политически кампании. За тази цел те изграждат целеви групи, до които преразпределят политически съобщения. Тъй като тези компании работят с огромна база от данни и разполагат с мрежи от сайтове, това им позволява да таргетират посланията на партиите в повечето от най-масово посещаваните уебстраници в мрежата.
Представители на Google и Facebook споделят пред ProPublica, че не предлагат на партиите толкова широки възможности за реклама. В корпоративната политика на Google, политическата принадлежност на потребителите е определена, като „чувствителна“ лична информация, която не трябва да се използва за таргетиране. Facebook от друга страна позволява на партиите да изследват потребителите на социалната мрежа, но само на базата на вече заявените от тях политически пристрастия.
Когато видите он-лайн реклама можете да сметнете, че тя наподобява на билбордите в реалния живот – еднакви по своето значение за всички, които минават покрай тях. Това обаче често не е така, що се отнася до интернет. Докато сърфирате в киберпространството, в рамките на няколко милисекунди, редица програми могат да ви идентифицират и да заредят конкретен материал в уебстраницата, базиран на това, с каква информация разполагат за вас, като потребител. Така например, ако наскоро сте посетили сайт за продажба на дрехи, вероятността да видите подобна по смисъл реклама, докатосърфирате се повишава.
Търговското таргетиране и създаване на целеви групи рядко изисква имената на потребителите. Политическото таргетиране, обаче се нуждае от тях, тъй като за партиите е най-важно посланията да се разпространяват до техните членове и онези хора, които евентуално биха гласували за тях. За тази цел политическите кампании събират информация от публичните регистри на гласоподавателите, до които се надяват да достигнат. В САЩ информацията от тези регистри се разпределя по различни критерии – партийна регистрация на лицата, история на това колко често са гласували, направени дарения и т.н. Най-мощните партии наемат и агенции, специализирани в осигуряването на информация за гласоподавателите по всевъзможни канали, които често не са публично достъпни – среден приход, образование, абонаменти за различни списания, потребителски навици и др.
Да се намерят тези избиратели в интернет, обаче е по-трудно, защото не съществува регистър, който може да обвърже гласоподавателите с конкретен интернет адрес. Именно тук се намесват големите компании в мрежата, като Microsoft, Yahoo, AOL и т.н. Техните бази с регистрационни данни осигуряват на партийните централи така необходимата връзка между потребителите на мрежата и вече събраната за тях информация в качеството им на гласоподаватели.
Рекламирането в интернет се извършва с помощта на т.нар. „бисквитки“ – малки файлове, които компаниите поставят в интернет браузърите. Бисквитките могат да се използват, за да проследяват потребителското движение от един сайт към друг. По този начин специализирани в тази дейност фирми, за които повечето хора никога не са чували, изготвят прецизни анализи и бази с данни за сайтовете, които потребителите посещават, за линковете, върху които кликват и т.н. Това проследяване най-често става през индивидуалният адрес на компютрите и в този смисъл рекламодателите в мрежата не знаят вашите имена.
Големите компании, като Microsoft и Yahoo, обаче могат да си позволят да комбинират два изключително важни фактора, при тяхното таргетиране. От една страна те поставят бисквитки в браузърите на своите потребители, а от друга разполагат с техните лични данни. През годините потребителите са оставили имената си при безплатна регистрация, необходима за ползването на програмите на тези компании – Windows Live, Hotmail, Yahoo-mail и т.н. И въпреки че и двете компании отричат осъществяването на директна връзка между имената на потребителите и бисквитките, много части от процеса на таргетиране, осъществяван от тези платформи остават неясни.
В своя защита компаниите често заявяват, че оставят възможност на потребителите да не бъдат таргетирани, в случай че не го желаят. Уловката се крие във факта, че за да се откажат потребителите от това, някой да следи тяхното поведение в мрежата, те първо трябва да осъзнаят, че биват следени. Наскоро в новата версия на браузъра на Microsoft – Internet Explorer, бе въведена изначалната опция на „анонимно сърфиране“, което да не се проследява. Решението на организацията за този продукт срещна решителен отпор от страна на цялата рекламна индустрия в мрежата. Същевремено то е резултат от изследване на компанията, според което 68% от потребителите в мрежата приемат негативно таргетиращата реклама.
Източник: ProPublica