Какво не можете да чуете в българския парламент за несвободата на медиите

Демократичната диктатура или диктатура срещу злото – както (не) ви харесва
08.06.2012
#Орлов мост – кръстовището на непримиримите
14.06.2012

Какво не можете да чуете в българския парламент за несвободата на медиите

Борете се!

Eврокомисарят по телекомуникациите Нели Крус: „Реших да променя програмата си днес, за да се обърна лично към вас. Въпросът със свободата на медиите в България има личен приоритет за мен.

Поздравявам групата на либералите ALDE за тази важна инициатива – защитата на фундаменталните ценности като свободата на медиите в България и всички членки на ЕС за съжаление не е даденост, а за нея трябва да се борим всеки ден!

Познавате ме като някой, който говори направо и действа в случаи като този със свободата на медиите в Унгария.

Аз следя ставащото във всички други членки на ЕС отблизо и затова съм тук днес. Когато националното развитие може да наруши законите в ЕС и общите ценности, не се страхувам да казвам нещата открито.

Готова съм да приложа целия политически натиск, който е необходим. Случаят „България“ изглежда тревожещ. Нека съм ясна: заплахата с насилие не е приемлива за демократичния дебат. Разбира се, преди да правим прибързани заключения, трябва да изслушаме всички страни. Затова и дойдох на този дебат днес. Аз и тимът ми наблюдаваме ситуацията в България много внимателно. И ако мислите, че само наблюдение не е достатъчно, то от миналата година има група на високо равнище за свободата на медиите, председателствана от бившата латвийска президентка Вайра Вике-Фрейберга. Нейните предложения и препоръки ще бъдат съставени до края на годината. Те ще са за статута на журналистите в Европа. Ние ще ги обсъдим и ще предприемем необходимите мерки за прилагането им, за да защитим общите ценности в ЕС. Борете се, аз ще ви защитя!“

Нашата позиция

Пред Капитал дейли изразихме своята позиция, във връзка с изказването на комисар Нели Крус:

България е на дъното на всички индекси и класации за медийна свобода сред страните от ЕС. Трендът през последните три години е отрицателен – само надолу. Комисарят Нели Крус ни каза да се борим – питам се кой може да излезе срещу държавната машина и нейната пропаганда.

Несвободата на българските медии поставя въпроса за състоянието на демокрацията в страната. Няма честни избори без свободни медии, няма демокрация без куче-пазач – днес медиите изглеждат по-скоро като пудел на властта, хранен с дебели пържоли.

Концентрацията на собственост на медийния пазар, скритото държавно финансиране през различни договори и срамните тайни за връзките между политическия елит и олигархията поставиха медиите в зловещ корупционен капан, превърнаха ги в оръжия за разпределяне на влияние и бизнес територии и отнеха правото на информиран избор на гражданите.

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда

Какво не можете  да чуете в българския парламент за несвободата на медиите?


Тук
може да бъде чут аудио записът от изслушването на представители на българските медии (вторият файл е на български), проведено на 06.06.2012 г. в Европейския парламент.

Препечатваме стенограмата от  изказването на журналиста Асен Йорданов, публикувана в сайта Бивол.

Асен Йорданов: Добър ден. Искам първо да благодаря на организаторите на това изслушване за изключително важната инициатива, която направиха в Европейския парламент. Въобще, не само за свободата на медиите в България, но и за свободата на обществения живот в България. И тъй като България вече е член на Европейския съюз, тя е част от единния европейски организъм, проблемите на България са общи проблеми на целия Европейски съюз.

В панела Медийна свобода и етични принципи вероятно няма да можем да изчерпим всичко, което трябва да се каже поради напредналото време. Водещата вече предупреди, че сме в силно просрочие. Затова аз ще се опитам да бъда максимално кратък, за да не натежаваме на напредналия график.

Бих искал само едно нещо като въведение. Всички сме наясно каква е ролята на медиите, огромното значение на тази обществена институция в политическите процеси, в глобалните процеси на света. Защото медиите са тези, които определят не само общественото мнение, но и тези, които създават ценностната система на цивилизацията.

Медиите са в основата на ценностната ни система, която ние трябва да следваме и върху която да стъпим. Медиите са тези, които определят начина на мислене на хората. Затова е важно те да бъдат свободни. Свободата е абстрактно понятие, по принцип. Човечеството от самото си съществуване се стреми към този скок, към това израстване, има нужда от тази идея, за свободата.

Какво означава свобода в медиите? Какъв е критерият за съществуване на медийна свобода? Според мен това е в фундамента на етичните норми на медиите изобщо.

Критерият е един единствен. Критерият на свободата това е истината. Това е да служим на истината такава, каквато е тя. Независимо дали е удобна някому или не. Обикновено истината е неудобна. Защото истината е многостранна и не винаги се приема от всички. Но това е тежката мисия на журналистите, защото журналистиката е призвание. Има тежката роля да казва истината.. Илюзиите, създаването на илюзии, влизането в свят от илюзи, това е несвобода. Това е обвързване на човешкото съзнание, това е манипулация на човешкото съзнание. И тъй като тука много се говори за свободата на медиите в България, според мен /тъй като аз от няколко години работя само в сферата на интернет/ според мен в България истински свободно, това го каза между другото и господин Оливие Базил, остава пространството на интернет. Затова ще направя една кратка презентация, с която да илюстрирам защо може би в България нямаме свобода на медиите, защо има страх да се казва истината такава, каквато е тя.

Тука ще поговорим за цензурата и автоцензурата в българските медии. Една история за СИМО, или за ЦРУ. В германския вестник Тагесцайтунг на 30 май 2012 г. излезе един материал, който е уникален по своята същност, в глобален мащаб, тъй като разкрива нещо, което бе абсолютно непознато досега. Това е тайното, конспиративно име, на Централното разузнавателно управление на САЩ, което изтече, чрез информацията, която беше публикувана от Уикилийкс – американските дипломатически доклади от посолствата на Съединените щати по света.

Както се оказа, България е специално засегната от тези информации, а чрез Тагесцайтунг стана ясно, че СИМО е самото ЦРУ, или неговия най-секретен отдел. В информация на СИМО, или на ЦРУ, се твърди, че българският премиер Бойко Борисов е замесен в трафик на наркотици, на синтетична дрога /метаамфетамини/ и нечисти сделки с горива, в сътрудничество с руската петролна компания Лукойл. Това е извадка от самия доклад, така както е написан от американския посланик Джон Байърли в София. В този доклад може да се прочете точно какво е написано, по информация от СИМО, за българския министър-председател. Това, което казах преди малко е основното.

Информацията от Тгесцайтунг се появи на следващия ден 31 май 2012 г и в Дойче Веле. После само в няколко български сайта, единият беше англоезичният „Новините“, появи се в БГНЕС и още в няколко други интернет медии.

Само ще уточня, че тази информация, една година преди да се появи в Тагесцайтунг, беше публикувана в Биволъ, сайта, който правим в България и който е официален представител на Уикилийкс за няколко балкански страни. Тогава тази публикация беше квалифицирана от българския министър-председател като „жълта преса“, като „жълта“ информация.

Една седмица по-късно се оказва, според българския интернет рейтинг, че това е една от най-четените в интернет, в българското новинарско пространство. Казвам в интернет, тъй като тази информация с много малки изключения абсолютно никъде не се появи другаде в българските медии. Тука можем да видим, че в класическите български медии, информация която засяга целия обществен, политически, икономически живот на една държава и би предизвикала огромни последствия във всяка демократична страна, е публикувана само в 1% от класическите български медии.

Това е справка на българските национални и най-известни медии в Гугъл, и според нея се вижда, че никъде не е спомената статията от Тагесцайтунг, който на свой ред се позовава на официални източници от ЦРУ.

Сашо Диков: Канал 3 я публикува не знам в каква връзка си дал Канал 3.

Асен Йорданов: Ако нещо сме пропуснали, благодаря на Сашо Диков за вметването, с някоя от медиите, нека да ме поправят няма проблем.

Лили Маринкова: Беше разисквано и в нашето предаване и поставено на вниманието на правосъдния министър.

Асен: Благодаря на г-жа Маринкова, сега свършвам.

Илияна Беновска: Асене…

Асен Йорданов: …и г-жа Беновска…

Илияна Беновска: …и радио К2 зададе на посланик Уорлик въпроси по този въпрос, пропускаш ги нещата…

Асен Йорданов: Посочвам няколкото български ежедневника, които коректно цитираха европейския немски вестник Тагесцайтунг.

Въпросът е какво означава СИМО /SIMO – Special Investigation Method Organization/, искам да кажа, че това на практика е Отдел за специални разузнавателни методи, или за българските колеги: отдел за СРС на ЦРУ. 99% от българските класически медии, освен тези малки изключения, за които споменахме и за които ме поправиха колегите, не споменаха въобще за този проблем.

Искам да довърша с едно изречение. Това да бъдем свободни означава едно простичко нещо. Да можем, да имаме правото да кажем, че две и две е четири. И това не е моя мисъл, това е мисъл на Джордж Оруел. Благодаря ви.

Презентация на Асен Йорданов можете да видите ТУК