Социалните мрежи и рекламата – конкретни продукти за конкретни хора

Социалните мрежи и преди всичко Фейсбук революционизираха киберпространството и отношенията между хората. Освен че интернет разби информационния монопол на държавите и на традиционните медии – социалните мрежи направиха много по-лесно и приятно споделянето на информация. Пред стотици, а понякога и хиляди наши „виртуални приятели”, днес можем да публикуваме снимки на новото ни куче или да защитим справедлива кауза.

Въпросът за успеха на Фейсбук е спорен. Факт е обаче, че социалните мрежи преобразуваха пазарните модели и начините, по които корпорациите установяват връзки със своите потребители. Информацията, която днес се съдържа в тях се е превърнала в ресурс, позволяващ рекламата на конкретни продукти за конкретни хора. Таргетирането на целеви групи през Фейсбук стана основен приоритет на онлайн рекламата.

Свободата да „не харесваш“ в социалната мрежа

Успоредно с колосалното влияние, което социалната мрежа придобива, нараства и броят на потребителите във Фейсбук, които настояват за появата на „dislike” бутон в нея.

Дали това е просто каприз или осъзнато действие?

Подкрепата за предоставяне на подобна опция в социалния уебсайт е налице от неговото създаване. Най-голямата група във Фейсбук, желаеща въвеждането на „Dislike Button” съществува от 2009 г, като към нея са се присъединили около 3,3 милиона души. Независимо от подкрепата за тази инициатива, обаче към този момент от компанията са твърдо решени, че новият бутон няма да бъде въведен.

Причините за искането да има възможност и за отрицателна реакция са различни. „Харесването“ във Фейсбук е основна форма на оценка, която използващите платформата могат да добавят към интересната и значима за тях информация. В уебстраницата обаче се зареждат и новини, които няма как да бъдат харесани.
Ако сте студент и сте се провалил на държавния си изпит, най-вероятно няма да се зарадвате, когато приятелите ви „одобрят“ новината за това събитие.

Фейсбук и рекламата

Системата на „харесване“ във Фейсбук е дълбоко интегрирани в рекламната стратегия на сайта. Основното перо от приходите на компанията идва от предоставянето на възможност за целенасочена реклама към потребителите. Това обяснва отказа да се предостави възможност на потребителите да реагират и оценяват негативно продуктите, които им се предлагат.

На тези обвинения от компанията отговарят, че Фейсбук толерира изграждането на открита и позитивна култура на споделяне на информация от своите 900 милиона потребители.

Според Дийн Тери – професор от Университета на Тексас (Далас):
„Философията на Фейсбук е базирана около начина, по който са структурирали бизнеса си и в това няма нищо лошо, но същевременно уебсайтът се е превърнал и в своеобразно публично пространство. Нормално е желанието на потребителите в това публично пространство да имат по-широки възможности за изразяване на своето мнение.“

Инвеститори срещу потребители – кой стои по-близо до сърцето на социалната мрежа?

Въпреки аргументите на потребителите, най-вероятно от компанията ще останат твърдо зад решението си, особено след като на 18 май 2012 г. Фейсбук пусна в обръщение свои акции на фондовата борса.

Според изследване на Ройтерс – четири от всеки пет потребители на Фейсбук „никога не са заплащали за продукт или услуга, под влиянието на рекламните материали в уебсайта.“ Според посоченото изследване 34% от потребителите днес използват уебстраницата на Фейсбук по-рядко, отколкото преди 6 месеца, докато едва 20% я използват по-често – факт, който внася допълнително притеснение в нагласите на инвеститорите. Резултатите от подобни проучвания поставят под въпрос бизнес модела, развит от социалната мрежа и инвестициите, разходвани за реклама в нея.

Оценката за това, колко ефективна е една реклама рядко може да бъде еднозначна особено, когато става въпрос за нова и постоянно развиваща се сфера, каквато представлява рекламният бизнес в интернет. Това, че даден рекламен материал не получава директни кликвания не означава задължително, че не създава позитивно позициониране за търговската марка.

Aкциите на компанията са поевтинели с 29%, откакто бяха пуснати в обръщение за публично предлагане на борсата. Това донякъде обяснява изпробването на нови инструменти в платформата, като например откритата възможност за потребителите да „промотират“ срещу заплащане собствените си постове, така че те да достигат до повече хора.

Явно „dislike” бутонът няма никога да бъде доброволно въведен в социалната мрежа. Макар и броят потребителите, желаещи неговото прилагане да нараства постоянно, малко от тях биха се отказали от платформата, заради липсата му.

Докато тази нагласа не се промени, инвеститорите ще останат по-близо до сърцето на компанията.