От 24 май в България се събират подписи за провеждането на референдум, който да узакони гласуването през интернет. Инициативният комитет, стартирал подписката – „Да имаме избор”, посочва че по този начин ще се улесни гласуването на българите в чужбина, ще се намалят разходите, както и възможностите за купуване и контролиране на гражданския вот.

Подписите за провеждане на референдума по този въпрос, ще се събират в големите градове на страната, като допъпълнително ще могат да се прилагат и електронни формуляри, качени на уеб-страницата на комитета www.neo-bg.org . Необходими са поне половин милион подписa на граждани, за да може да бъде предизвикан референдум по темата.

Два от най-значимите аргументи за гласуването по интернет, които често се споменават, са свързани с улесненото подаване на вот зад граница, както и с повишаването на избирателната активност сред младите хора в България, които най-масово използват мрежата.

Въпросът за гласуването през интернет не се повдига за пръв път в България. Миналата година,  със свое решение, Конституционният съд отмени уредбата в Изборния кодкес за провеждане на експериментално гласуване, чрез интернет, защото по този начин би се нарушил, според съда, принципът на запазване на тайната на вота:

„Уредбата на опазването й в Изборния кодекс създава у Съда основателни опасения не само относно рискове при самия пренос и съхраняване на информацията по електронен път, но и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия. Дава се възможност за упражняване правото на глас повече от един път (ал. 12), което противоречи на класическото изборно правило “един човек – един глас”. Липсва контрол при упражняването на предвидената възможност за анулиране на електронния вот и за последващото гласуване по общия ред (ал.14); тази възможност предполага съхраняване на информацията как избирателят е гласувал електронно до приключване на изборния ден. И още, ако тайната на вота на едно лице, гласувало по електронен път, бъде разкрита, кодексът предвижда да се анулира вотът на всички, чиито гласове са в електронната урна (ал. 19), което представлява недопустимо от Конституцията лишаване на избиратели от правото на глас. “

В защита на своята инициатива, създателите на подписката  посочват, че през интернет вече се гласува в редица държави – Франция, Естония, Швейцария и т.н., а в интервю за радио Хоризонт социологът Екатерина Маркова задава въпроса защо да не можем да гласуваме в мрежата, при положение че днес пазаруваме и плащаме данъците си в интернет?

Меглена Кунева също се обяви за гласуване по интернет и призова президента да съдейства за иницииране на обществен дебат за промени в начина, по който се провеждат изборите.

Как гласуват по интернет във Франция?

След като французите зад граница гласуваха за президент онлайн, на парламентарните избори те също ще има възможност да подадат своя вот по интернет.

На 10-ти и 17-ти юни французите ще гласуват мажоритарно за долната камара на парламента или т.нар. Национална асамблея. Тя се състои от 577 места, чиито мандат е с продължителност от 5 години. На тези избори за пръв път в Националната асамблея са отделени и 11 мандата, за които французите, живеещи в чужбина ще могат да гласуват. Подаването на вот през интернет е въведено, като възможност единствено за тези 11 мандата, определени за французите в чужбина, докато всички останали граждани ще трябва да гласуват по традиционния начин.

Първият тур за новите 11 мандата се проведе от 23 до 29 май – близо 2 седмици преди изборите за останалите 566 депутатски места. През този срок французите зад граница имаха възможност да се свържат към специално разработената за тях страница – www.votezaletranger.gouv.fr и да подадат гласа си за кандидата, когото са избрали. Вторият тур ще се проведе от 06.06 до 12.06.

За да се гарантира безпроблемното гласуване в мрежата бе организирана мащабна разяснителна кампания за гражданите зад граница. Създаден бе и специален клип, разясняващ необходимите процедури, които те трябва да изпълнят. Френските граждани зад граница трябваше да се регистрират предварително. На всеки регистриран гласоподавател се изпраща уникален акаунт, за който допълнително се изпращат и две пароли – съответно за първия (от 16 май) и втори (след 30 май) тур на изборите.

Според официалните данни живеещите в чужбина французи са близо 2 милиона на брой, от които около 700 000 са представили на френските власти електронни пощи за връзка. Очаква се, че именно тази група от хора би гласувала най-активно в мрежата. Същевремено обаче в посолствата на Франция са отворени и традиционни изборни секции.

Изборите за Национална асамблея във Франция следват плътно президентските избори, чиито мандат след 2000 г. е намален от 7 на 5 години. Тази мярка е въведена през 2001 г., за да се намали възможността за институционална „кохабитация“ между президент и премиер от различни партии – сценарий, който би могъл да блокира управленския процес във Франция.

Гласуването по интернет – за или против?

Най-голямата практическа полза от гласуването по интернет е свързана с това, че се дава възможност на голяма част от избирателите в чужбина да подадат своя вот, без да пътуват до изборните секции на посолствата, които понякога се намират на стотици километри от тях.

В същото време редица експерти по киберсигурност изразяват своето безпокойство от възможните хакерски набези и манипулации на вота. При положение, че информационните системи на Пентагона и на интернет-гиганти, като Гугъл и Фейсбук вече бяха обект на хакерски набези, какви са гаранциите, че това няма да се случи и с гласуването в мрежата?

Друг сериозен проблем представлява възможността за оказване на натиск над избирателите и контролирането на техния вот.  Докато при традиционното провеждане на избори дилърите на гласове нямат възможност да присъстват в „тъмната стаичка“ с хората, които контролират, по съвсем различен начин стоят нещата с гласуването през мрежата. В този ред на мисли, административните разходи за държавата наистина биха се намалили, а с тях и тези на купувачите на гласове. Много по-лесно и сигурно е да се съберат данните от 40 лични карти и в уречения ден да се гласува от името на притежателите им по интернет, отколкото да се гарантира, че тези хора действително ще отидат до изборните секции и ще гласуват за политическите партии и кандидати, за които им е заплатено.

Поддръжниците на инициативата посочват, че този проблем може да бъде решен, като се въведе възможност за многократно гласуване през интернет, при което единствено подаденият за последен път вот ще бъде отчитан за валиден. Подобно решение в действителност е елегантно и донякъде би решило възникналия проблем. Необходимо е обаче да се оценят и социалните условия, в които то би проработило. Хората, които са склонни да продадат своя глас в голямата си част представляват най-бедните и маргинализирани слоеве на всяко обнщество. Под въпрос може да се постави това, доколко тези хора биха могли да боравят с компютър и имат ли финансовата възможност да се снабдят с такъв, за да гласуват повторно.

Застъпниците за онлайн гласуването изтъкват, че по този начин ще увеличи значително избирателната активност сред младите хора , които традиционно не са особено заинтересовани от изборите – така ще се потопи купеният вот и ще се намали неговата тежест.

Гласуването в мрежата – изключение по необходимост или всеобща практика?

Според голяма част от изследователите на интернет и новите управленски инструменти, до десет години най-развитите демократични държави ще въведат възможност за интернет-гласуване в своите правни рамки. Тази посока на развитие се отчита дори и от скептиците по темата, но все така резонен остава следният въпрос:

Ще бъде ли възможността за гласуване по интернет превърната във всеобща практика или ще остане изключение от правилата по необходимост?

Факт е, че все още интернет не може да създаде достатъчно гаранции за безпроблемното функциониране на честен изборен процес. Няма как обаче да се оспори и това че държавите, които желаят активно да поддържят своите диаспори, трябва да въведат нови механизми, с които да позволят на своите граждани в чужбина да се включат в политическия процес.

Към този момент правилното решение е някъде по средата. Наистина редица държави вече въвеждат новата форма на гласуване, но това се извършва след внимателната оценка на социалните условия, при които се провеждат изборите. Щом като основоположниците на тази практика, като Франция не си позволяват да се „предоверят“ на гласуването в мрежата, то може би дебатът за него в България трябва да бъде воден много внимателно.