България се присъедини към глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“.

Инициатива, стартирала през 2011г., си поставя за цел повишаването на прозрачността и отчетността в управлението, както и насърчаването на гражданското участие в процеса на вземане на решения.

Партньорството за открито управление е структурирано около няколко основни предизвикателства, с които управляващите трябва да се справят:

С приемането на план за действие, всяка държава, която иска да участва трябва да избере поне едно от тези предизвикателства и да предвиди развиването на конкретни политики, чрез които да постигне резултати.

Повишаването на корпоративната отчетност и по-ефективното управление на публичния ресурс са двете предизвикателства, които България е отбелязала в своя план за действие, в съответствие с изискванията за участие в международната инициатива.

Защо фирмената отчетност трябва да ни интересува?

Днес все по-често дочуваме вече клишираната фраза затова, че информацията е сила. В условията на един глобализиращ се свят, в който влиянието на международните компании и корпорации постоянно нараства, свободният достъп до информация, засягаща крайния потребител е от особено значение.

Нещо повече – равният достъп до информация е основен принцип, както за свободния пазар, така и за развитите демократични системи на управление. Според  доклади  на Световната банка, липсата на достоверни бази с данни за предприятията е условие за появата на корупция, организирана престъпност и пране на пари.

Въпреки че са наясно с ролята, която корпоративната отчетност има за обществото, държавите подкрепящи целите на инициативата „Партньорство за открито управление“ не се представят особено добре в това направление. Според изследване на OpenCorporates.com – един от най-големите сайтове, съхраняващи свободно достъпна информация за предприятията по света – страните, участващи в „Партньорство за открито управление“ не успяват в достатъчна степен да осигуряват свободна фирмена информация.

Средният резултат на изследваните 55 държави по отношение на това доколко са открити за обществото регистрите на предприятията е 21 от 100 точки. Най-висока степен на прозрачност и отчетност в частния сектор е въвела Великобритания, която събира 70 точки. Любопитен факт е, че държави с много по-кратка история на своето демократично управление, като Чехия, Албания и Словакия са получили по-висока оценка (45 точки) в изследването на OpenCorporates.com, отколкото повечето от най-демократичните и икономически развити страни по света. За сравнение, според публикувания доклад, САЩ събират едва 33 точки.

В дъното на класацията за корпоративна отчетност се нареждат държави, като Испания, Гърция и Бразилия. Те приемат създадените регистри не толкова, като публичен инструмент за прозрачност на частния сектор, колкото като продължение на съществуващите бизнес модели, търгуващи с корпоративна информация.

Обяснението, че става въпрос за информация, която се търси активно от предприятията и затова за нейното получаване трябва да се заплаща, не е добре аргументирано. То изкривява, както ролята на държавaта за обществото, така и тази на предприятията.

Според експертите на OpenCorporates.com съществуват редица услуги, за които управляващите могат да въведат активно таксуване (полиция, улично осветление, дори и правото на гласуване), но това би навредило на легитимността на държавните институции пред обществото. По подобен начин въвеждането на такси за достъп до регистри, чието предназначение е да бъдат в полза на обществото, не може да бъде оправдано в ХХI век, когато наличието на информация се приема, като основно условие съществуването на демокрация.

Според Хелън Дарбишер от Access Info Europe ‚има два основни фактора, пораждащи финансовата криза днес – липсата на прозрачност в държавния управленски процес и липсата на корпоративна отчетност. „Кризата е по-сериозна точно в онези държави, в които виждаме преплетени двата проблема – в държави като Италия и Испания.“

Мит ли е аргументът на предприятията за конкурентното предимство?

Един от най-често застъпваните аргументи затова, защо информацията за фирмите не трябва да бъде публично достъпна, се състои в идеята за запазване на т.нар. конкурентно предимство, към което всяко предприятие се стреми. То най-често произтича от специфични характеристики на продуктите, които фирмите предлагат на пазара. Понякога конкурентно предимство се постига, чрез технологически нововъведения, а друг път е резултат от вече изградени възприятия на потребителите или от фирмения имидж и престиж на производителя.

Авторите на доклада ( The Closed World of Company Data) за фирмената отчетност от OpenCorporates.com се противопоставят на тази теза:

„Модерната корпорация днес вече не представлява едно единствено и самостоятелно юридическо лице. Тя е мрежа от често пъти хиляди правноотговорни субекти. Как тогава трябва да действат компаниите, за да бъде контролиран рискът за цялата пазарна система? Кой носи отговорността в съвременните корпорации? Това са част от въпросите, които крахът през последните години на финансови гиганти, като Lehman brothers породи.“

Към момента OpenCorporates.com представлява най-големия хъб в интернет пространството, събиращ и предоставящ в отворен формат данни за компаниите по света. Само за 15 месеца от своето съществуване в сайта вече има информация за близо 40 милиона юридически лица, работещи в рамките на над 50 държави. Сайтът работи в сътрудничество с редица национални и наднационални институции, подкрепяйки с дейността си глобалните инициативи за финансова прозрачност на компаниите и открито управление.