Вчера Ню Йорк Таймс писа за дискусията във Франция, която поражда прилагането на законовите изисквания за неогласяване на информация за предварителните резултати от социологически изследвания, преди завършването на изборния ден.
От снощи в полунощ, след месеци шумна и бурна предизборна кампания, използваща всички традиционни способи и социалните медии за привличане на вниманието на избирателите, политици и социолози трябва да зaмълчат и така докато затвори и последната избирателна секция във Франция.
До 20 часа в неделя, 10-те кандидати, за президент не могат да изнасят речи и да дават интервюта, да разпространяват рекламни материали и да обновяват информацията на своите сайтове и фейсбук страници.
Какви са правилата
Ако някоя медия, социологическа агенция или гражданин публикува предварителна информация за вота под каквато и да била форма – изтичане на данни от екзит пол, туитване дори – може да заплати солена глоба до 75 000 евро.
Традиционно във Франция първоначалните резултати се разкриват едновременно от медиите в 20 ч. в изборната нощ.
Традициите вече не са това, което бяха
Тази година, интернет може да наруши планове на френските власти.
През последните седмици, медии от съседните страни – Белгия и Швейцария – където интересът на публиката към изборите във Франция е висок – обявиха намерението си да публикуват резултатите по области, където има екзит пол, веднага след като разполагат с данните – някъде около 18:30, т.е. 90 минути преди разрешеното от френското законодателство време.
Тези заявления породиха полемика във Франция за смисъла на правилата. Представители на институциите и журналисти твърдят, че спазването им е от решаващо значение за френската демокрация.
Други обаче смятат, че правилата са остарели, неефективни и абсурдни – така те описват държавните разпоредби за предоставянето на еднакво ефирно време по телевизията и радиото, в последните седмици на кампанията, за всеки кандидат независимо колко е маргинален.
Чуждестранни сайтове бламират френските правила
При последните президентски избори през 2007 г., сайтове в Белгия и Швейцария, които са публикували предварителни резултати, са били силно претоварени от генерирания трафик към тях.
От тогава досега, използването на онлайн социални мрежи избухна във Франция, така както и навсякъде другаде. През 2007 г. Фейсбук наброява само няколко стотин хиляди френски потребители, а сега те са 25 милиона – повече от една трета от населението на страната. Туитър се ползва от 5 милиона французи.
В усилието си да избегнат плащането на големи глоби, потребителите на Туитър вече са започнали да измислят кодови думи, за да комуникират в мрежата ранните резултати от изборите.
Френските власти се опасяват, че информация, събирана от чужди сайтове ще се разпространява във Франция и може да опорочи изборите.
Институциите отвръщат на заплахата с драконовски санкции
Всеки, за който във Франция бъде установено, че е публикувал предварителни резултати, може да бъде глобен жестоко. Чуждите медии също са обект на френските правила, заявиха от институциите, отговорни за организацията на изборите.
Главният прокурор на Франция каза, че е разпоредил незабавно да се разследва всяко очевидно нарушение на закона.
Така трябва да се гарантира, че и последният избирател, които дойде да гласува ще разполага с една и съща информация, като и първият гласувал. Това според френските власти е фундаментално за демократичното протичане на изборите.
Дигиталната епоха – предизвикателство за институциите, медиите, кандидатите
Според експертите по информационни технологии обаче единственият начин да се спазят тези изисквания е да се прилага филтриране на сайтове в интернет, както се практикува в страни като Китай и Иран.
Президентът Никола Саркози, който се представя за модерен кандидат, също е яростен критик на правилата.
„Ние няма да забраним на хората да отидат на сайта на Ню Йорк Таймс, за да научат резултатите “ – каза Саркози. „Нима ще сложим дигитални граници? В какъв свят живеем в крайна сметка?“
Френските социологически агенции, повечето от които казват, че не извършват анкети на излизане от избирателните секции, защото те са твърде скъпи, са се съгласили да задържат разпространението на данни към чуждестранни медии. Най-големите френски телевизионни и радио станции, както и някои вестници заявиха, че ще спазват закона, независимо от това, какво ще правят медиите зад границата.
Льо Монд в своя редакционна статия заявява, че ще се съобрази с правилата. Редакцията е достигнала до това решение след като се е консултира с юристи и редактори на други издания.
„Това са правила, които вече нямат смисъл.“- казва главният редактор на Льо Монд, наричайки ги „непрактични“ и „архаични.“
Либерасион рязко разкритикува правилата. „Правят ли проучванията изборите?“ – пита главният редактор в коментара си. Въпросът е толкова стар, колкото и самият инструмент. „Към днешна дата, няма прочуване, което да показва и най-малкия ефект от публикуване на изследвания за нагласите на избирателите“, казва той и подписва своята колонка със закачливия послепис: „PS: среща в неделя в 18:30 ч. на сайта на вестника.“
Каква е ситуацията с огласяването на предварителни резултати, според регламентите в България и други страни – можете да прочете в блога на Нели Огнянова тук.