За първи път протоколи от заседания на върховния орган, провеждащ изборите, могат да бъдат четени в интернет.

Конституцията важи за народните представители, не за ЦИК. До този любопитен извод е достигнал членът на комисията Ерхан Чаушев в края на март по време на оспорвана дискусия с колегите си от комисията. Това става ясно от първия публикуван протокол на Централната избирателна комисия. Публикуването се случи шест месеца след изборите „2 в 1“ миналата есен, когато комисията твърдеше, че дискусиите на членовете на ЦИК не могат да достигнат до широката общественост, въпреки че не са класифицирана информация.

След силен  обществен и медиен натиск, на 13 февруари 2012 г. ЦИК, взе решение да публикува стенограмите си. “Вече първите две стенограми от наши заседания са видими, когато проведем нови, ще бъдат качени и те” – обясни говорителят на комисията Ралица Негенцова.

Справка в протокол на комисията от 26 март 2012 г. показва феноменалния извод на Чаушев за силата на конституцията, който е направен по повод казуса с избирането на депутата от ГЕРБ Валентин Николов за заместник-икономически министър. С напускането на парламента народният представител създава прецедент, тъй като следващият в листата на партията, който по закон трябва да бъде обявен за депутат от ЦИК, се е транспортният министър Ивайло Московски.

По този начин членовете на комисията са изправени пред сложния казус  дали да обявят за депутат Московски, който е положил клетва като министър пред парламента или да го прескочат и да обявят за депутат следващия в листата.

Източник: БГНЕС

Предложението на председателя на ЦИК Красимира Медарова е Московски в крайна сметка да бъде обявен за депутат, като в мотивите на решението си комисията да запише, че ЦИК знае какъв пост заема той. “Нямаме основание да го прескочим”, коментира председателят на Централната избирателна комисия. Тя обаче се сблъсква с факта, че решението, с което е избран, вече е обнародвано в Държавен вестник.

Медарова установява, че има несъвместимост между длъжностите на министър и депутат  и няма как Московски да се закълне пред парламента като депутат, за да може после да напусне НС, при положение, че вече се е заклел като министър.

Според Иванка Грозева ЦИК трябва да допусне възможността Московски да поиска да бъде депутат, а не шеф на ведомство. “Представете си, че предпочете да бъде народен представител”, заявява тя пред колегите си.

Именно по темата за „съвместяването“ на постовете докладчикът по казуса Чаушев възкликва, че ЦИК трябва да обяви Московски за депутат, а затова, че настоящият му пост не е съвместим с това, не е работа на комисията. “Това е работа на Народното събрание. Конституцията важи за народните представители, не за ЦИК”, заключва експерът по изборно законодателство.

ЦИК обявява Московски за депутат на своето заседание от 26 март 2012 г., след което той подава молба, че не иска да полага клетва като такъв и на следващото заседание на комисията за народен представител е обявен следващият в листата.

По този начин, ако той подаде оставка като министър, има право на ново волеизявление, с което да се “върне” в парламента.

Сериозни пропуски в изборния кодекс могат да доведат до провал на частичните избори

От протокола от следващото заседание на ЦИК става ясно, че в комисията са силно притеснени за провеждането на предстоящи частични избори, след предсрочно прекратяване на мандата на избран кандидат.

В случай на частични избори Изборният кодекс задължава държавния глава да насрочи  дата 50 дни преди произвеждане на изборите. Сроковете по самото уреждане на изборния ден не са синхронизирани с тази хипотеза, а с друг случай – насрочване на нов избор при случай на касиране, когато вотът се насрочва 90 дни по-рано.

Така например кметът на общината определя със заповед местата за обявяване на избирателните списъци и уведомява за това ОИК 55 дни преди изборния ден. Практически това трябва да стане пет дни по-рано от насрочването на частични избори от президента, което е невъзможно.

Проверката на списъците, представени от регистриращите се партии, според кодекса, става 72 дни преди изборния ден, който при частичен избор все още няма да е насрочен.

Сблъсквайки се с тези несъответствия, членовете на Централната избирателна комисия вземат единодушно решение да изпратят  до Народното събрание писмо, с което да предоставят на парламента “своите предложения за законодателни промени”.

Не е ясно защо специалистите по изборно законодателство са чакали чак до този момент, за да направят това предложение до депутатите, след като  ЦИК вече излезе със становище, свързано с прилагането на кодекса, в което не се осмели да посочи открито необходимостта от промени в нормативния акт.  В документа от девет страници, появил се  тихомълком на страницата ЦИК, в края на март, липсват  конкретни препоръки, изводи и констатации. Тогава ЦИК обясниха, че са обобщили всички проблеми, забелязани от тях, но имат разбирането, че докладът е само за тяхна употреба и нямат намерение да го изпращат на никой друг.

Промени обаче трябва да бъдат направени час по скоро, за да могат да се проведат нормално частичните избори за кмет на община Съединение на 13 май 2012 г.

”Досегашната практика показва, че броят на частичните избори е значителен и се налага спешна законодателна промяна на разпоредбата на чл. 280 от Изборния кодекс, с цел създаване на законодателна основа за произвеждане на законосъобразен частичен избор” – посочва ЦИК в своето писмото до Народното събрание, от 28 март 2012 г.

Ако провеждането на частичен избор бъде обжалвано пред съда  заради законовите несъответствия, ЦИК ще се опита да излезе чиста от ситуация, защото е маркирала активност – макар и в срокове, които не предполагат вземане на решение от парламента.