Индекс на медийната устойчивост – България, 2011

За корупцията в горския сектор
31.03.2012
Уебгигантът Google изследва популярността на политиците
17.04.2012

Индекс на медийната устойчивост – България, 2011

Поредният доклад за медийната не-свобода в България, който не предизвика внимание и обществен дебат

Разпределянето публични средства от правителството и местните власти, прикрити под различни форми, в замяна на благоприятно представяне, е сериозен проблем за страната.

 

Под „устойчивост“ IREX разбират способността на медиите да играят важна роля като „четвъртата власт“ в държавата. Докладът разкрива колко устойчив е медийният сектор в контекста на предоставяне на полезна, навременна и обективна информация на обществеността; колко добре изпълняват медиите ролята на посредник в различните обществени дебати.

За да се отговори на тези въпроси, индексът (Media Sustainability Index) оценява пет „категории“, които оформят в цялост медийната среда: свобода на словото и достъп до обществена информация; професионализъм и качеството на журналистиката; неограничен брой източници, предоставящи обективни новини; управление на медиите и редакционната независимост; институции, подкрепящи независимостта на медиите.

Участвалите в изготвянето на доклада журналисти и медийни експерти, стигат до заключението, че през 2011 г., кризата в съдържанието на българските медии, започнала успоредно с финансовата криза през 2008-2009 г., достига нови дълбочини и вече сериозно засяга достъпа на българските граждани до качествено медийно отразяване на политическите, социалните и икономически тенденции в страната.

За съжаление, признаците на политически и корпоративен натиск, редакторски пристрастия, продажба на новинарското съдържание, както и на общия спад в качеството и нивото на интелигентност на медийното съдържание разваля цялостния имидж на журналистиката в България.
Проблемите на медиите в България в изследваните области се задълбочават.

Най-тревожни според експертите са сериозните нападения срещу журналисти, които от изолирани инциденти вече сякаш са на път да се превърнат в тенденция. Въпреки че разследванията по подобен тип престъпления са в ход, досега няма идентифицирани и наказани виновници.

Обществените симпатии към журналистическата гилдия са много ниски, главно заради недоверието в журналистите и мнението, че те са платени. Автоцензурата е основен редакторски похват в повечето меди, целящ да наложи ограничения върху съдържанието на статиите и репортажите, обслужвайки политици и корпоративни спонсори.

Свободата на словото и достъпът до обществена информация

Разпределение то на публични средства от правителството и местните власти, прикрити под различни форми, в замяна на благоприятно представяне, представлява друг сериозен проблем за страната. Икономическата криза в страната изкушава доста медии да занижат стандартите си и да приемат „външно финансиране“, което представлява все по-голяма част от техните бюджети и в огромна степен намалява тяхната независимост, изкривявайки обективното отразяване на събитията и не само.

Една от негативните тенденции, наблюдавани през 2011 г., свързани с президентските и местните избори, проведени в България през октомври същата година, е прекалено рестриктивната нормативна уредба за отразяване на изборите от обществените медии, залегнала в новия Изборен кодекс.

Изборите изведоха и други проблеми на повърхността, като скритата политическа реклама в търговските медии, високите цени, поискани от медиите за отразяване на политическите събития на кандидатите, както и несправедливото предимство на правителствените кандидати срещу техните опоненти по отношение на отразяването им в новините на всички от основните телевизионни канали.

Професионализмът и качеството на журналистиката

Друга тревожна тенденция е спадът в качеството на съдържанието, причинен до голяма степен поради споменатите вече по-горе проблеми. Тук експертите споменават и ниските нива на заплащане на журналистите, недостиг на средства и ресурси за професионално обучение на журналистите. Този спад е най-вече видим в статиите и репортажите по културни и бизнес теми и особено при разследващата журналистика.

В същото време обаче, следва да се отбележи напредъкът в професионалното развитие на онлайн медиите, както и неограниченият достъп на българските граждани до традиционните и новите медии. Този достъп е подчертано едно от основните предимства на българските медии, който заедно с развитите информационни и комуникационни канали е добре използван от медиите.

Kачеството на журналистиката e в пряка зависимост от ресурсите, с които разполагат медиите, за да наемат добре обучени журналисти. Липсата на ресурси е все по-често срещано явление, което комбинирано с комерсиализацията на частните медии и продължителната криза, води допълнително до затягане на медийните бюджети. Проблемът е особено драматичен на местно ниво, където медиите не могат да си позволят професионални журналисти. Това от своя страна води до двоен проблем.

От една страна е липсата на професионални местни журналисти и обективност. От друга, когато местни събития се отразяват от журналисти от националните медии, те не си правят труда да научат повече за региона и излизат с повърхностни и объркани истории. Добрата журналистика на местно ниво се е превърнала в доброволен и упорит труд, безплатна гражданска инициатива на неколцина активисти и граждани, а не продукт на професионални местни медии.

Плурализъм на новинарските източници

Бързото разрастване на една от големите медийни групи, която вече притежава десетки вестници, включително някои от тях с много големи тиражи, най-малко две телевизии, няколко радиостанции, новинарски портали, както и най-голямата печатница в страната и най-широката мрежа за дистрибуция, е повлияла негативно на развитието на журналистическия професионализъм, на плурализмът на новинарските източници и не само през последната година. По тази причина големите медийни инвестиции от неидентифицирани източници остават неразкрити и водят до значително изкривяване на медийния пазар в България.

Съдържанието на информацията е идентично във всички медии, контролирани от Нова българска медийна група и то отразява положително всички действия на правителството, в комбинация с остра критика на всички негови опоненти.

Медийното управление и редакционната независимост

Икономическата криза и свиването на рекламния пазар, както и променящи се предпочитания на публиката, са довели до значително увеличение на онлайн медийната аудитория, за сметка на традиционните медии. Утвърдени вестници са спрели своите печатни издания и публикуват само он-лайн издания.

Нараства и зависимостта на търговските и обществените медии от прякото или непрякото финансиране от страна на правителството, както на национално, така и на местно ниво. Изправени пред избора между икономическото оцеляване и поддържането на редакционна независимост, много собственици и редактори правят много видим избор в полза на първото.

Все пак по-голямата част от медиите, работят като ефективни и добре управлявани компании, както в частния, така и в публичния сектор. Значителните разлики тук обаче, остават между големите национални издания, радио-и телевизионни станции и мрежи, от една страна, и малкото останали местни медии, където управленските практики все още са доста остарели.

Институции, подкрепящи независимостта на медиите

„Политиката в България е бизнес. Начинът, по който се назначават членовете на СЕМ, ги прави политически зависими и те действат под политически контрол и вземат политически мотивирани решения. Така че, дали има политическа или бизнес мотивация зад определено решение, това не е от голямо значение, защото и в двата случая се нарушава принципът на справедливост при лицензирането „, сочат експертите в проучването.

Друг от редицата изброени проблеми е този, за провала на лицензиращия регулатор да защити обществения интерес на местната аудитория, като регулира съществуващото господство на големите медийни мрежи, за сметка на местните радио-и телевизионни оператори.

Все пак се отбелязва, че през 2011 г. СЕМ е продължил издаването на лицензи за регионални аналогови медии и е започнал процес на лицензиране на цифровото наземно радиоразпръскване.

Въпреки това, цифровизацията в България продължава в много бавно темпо. През 2011 г. само Дарик радио и един регионален оператор в Североизточна България си осигуриха цифрови лицензи. Като цяло, само общо 25 цифрови лицензи са издадени досега, но действителното цифровото излъчване е крайно ограничено, като пълна цифровизация не се очаква преди 2014-2015 г.

Проблемна област е липсата на силни професионални асоциации, които работят за защита на правата на журналистите и насърчаване качествената журналистика. Традиционният Съюз на българските журналисти не се възприема като организация, способна да осигури ефективна подкрепа за журналистическата общност в страната, но от друга страна, тя остава единствената функционираща журналистическа асоциация.

Всички алтернативни журналистически сдружения, основани след падането на комунизма, защитаващи свободата на словото и действащи през 1990-те и началото на 2000 г. или са престанали да съществуват, или не са активни в момента. В резултат на това е налице много малка подкрепа за журналисти по отношение на обучения, правна защита и лобиране. Самият Съюз на българските журналисти губи членове, както и своето обществено и професионално влияние.

Пълният текст на доклада за България, може да прочетете и свалите от ТУК (pdf).