Спорът за бъдещето на интернет няма едностранно решение

От момента на своето създаване през 70-те години на ХХ век, пред интернет неизменно стои въпросът, дали трябва мрежата да бъде управлявана и от кого? Възможно ли е всъщност това да се осъществи? Днес различните заинтересовани страни очертават много от „локалните конфликти” в голямата война за контрол над интернет пространството. Tоталитарните режими са критикувани за начина, по който  използват мрежата, големите корпорации спорят с потребителите за това как да бъдат защитени адекватно авторските права. а държавните институции са изправени пред постоянния натиск на едно ново поколение от интернет активисти. Хакерските набези от последните години подкопаха идеята за сигурност в мрежата, както за институциите, така и за самите граждани.

Тези проблеми  очертават една интересна особеност на спора – той не може да бъде еднозначно разрешен. В края на тази година в Дубай ще се състои т.нар. Световна конференция по международните телекомуникационни въпроси. На този форум се очаква представители от 193 държави да ревизират договорите на ООН, свързани с Интернет.

„Ябълката на раздора“
Основната причина за войната – затова кой и как да контролира мрежата е в самата й структура. През 70-те години на ХХ век създателите на интернет са имали за цел да осигурят безпроблемното взаимодействие между американски войници и учени от различни краища на света. Ето защо още със своето създаване, интернет има отворена структура, която функционира на базата на взаимно доверие между потребителите – служили в сходни институции, а много често и хора, които са се познавали лично.
За кратко време доверието, че информацията в мрежата ще се разпространява съгласно набор от общоприети социални и правни норми между хора, които няма да бъдат анонимни, се разпада. Всъщност колкото повече потребители започвали да използват мрежата, толкова по-несигурна е ставала тя.

Според съвременните анализатори на системата, днес пред нея стоят предизвикателства в четири основни направления:
• Суверенитетът на държавите – тъй като пред мрежата всъщност не съществуват географски ограничения, тя поставя качествено нови предизвикателства пред традиционната власт на националните държави.
• Пиратството и интелектуалната собственост – неограниченият потенциал на интернет да разпространява различна информация, влиза в остър конфликт с необходимостта от защита на нейните автори и притежатели.
• Въпросът за това, докъде да се простира неприкосновеността на личните данни в интернет е от особено значение. Анонимността в интернет насърчава изобретателността и дава възможност за изразяване на политическо несъгласие с властимащите, без от това да произтичат последствия за потребителите. В същото време тази анонимност е и врата, към реализирането на различни криминални деяния.
• Проблемите на сигурността – потребителите на мрежата са уязвими от различни хакерски атаки, корпоративно или държавно шпиониране, нелегитимно извличане на техните трафични данни и т.н.

До този момент няма еднозначно разрешение на нито един от тези въпроси. Едно е сигурно – установяването на пълен контрол над мрежата е невъзможно, а хаосът в нея е неприемлив. Поляризирането на страните в конфликта, макар и да ни дава възможност да си изградим представа за техните позиции, не може да отговори на противоречията, които неминуемо изникват. Ето защо „войната за интернет“ може да бъде доведена до примирие само по пътя на прагматизма.

„Организираният хаос“
През последните години все по-застъпена е тезата за „организирания хаос“. Сред нейните защитници са редица от най-изявените професионалисти в интернет пространството – хакери, активисти, аналитици и т.н. Заедно или поотделно те се опитват да утвърдят мрежата, като достоверна, независима и отворена структура.

Винт Серф е един от създателите на интернет. Неговото най-известно откритие е системата TCP/IP protocol, която на практика позволява на съвременните компютри, както и на мрежите по света да „говорят“ помежду си. Според Серф най-значимият проблем за мрежата засяга е държавната власт.

Уникалната характеристика на интернет се състои в това, че системата представлява децентрализирана мрежа, прехвърляща съобщения от едно място до друго. За тази цел тя използва виртуални адреси, които нямат нищо общо с физически местонахождения. С други думи за разлика от международните телефонни или радио трансмисии, интернет прехвърля информацията в непрестанен поток, който няма нужда от единен център, за да я разпространява.

Единственото изключение в това отношение е поддържаната от САЩ система за отдаване на домейни или т.нар. DNS. Първото нещо, което вашият компютър ще направи, когато се опитвате да сърфирате в интернет е да „попита“ някой от местните DNS сървъри за цифровия адрес на сайта, който се опитвате да отворите. На практика системата за отдаване на домейни е „адресната книга“ на интернет. Който управлява тази система може потенциално да контролира това дали вашият компютър ще стигне до търсения от вас адрес или не.

До 90-те години на ХХ век DNS системата се управляваше директно от САЩ, но в опитите си да превърне мрежата в средство за търговия, администрацията на Бил Клинтън я прехвърли в частния сектор. Така бива създадена ICANN – организация с идеална цел, която включва в себе си представители на повече от 100 страни и десетки корпорации. Технически погледнато, корпорацията се намира под юрисдикцията на Департамента по търговските въпроси на САЩ, но на практика представителите на всички държави споделят отговорността за вземаните решения в нея.

Появата на ICANN помага затова мрежата да се освободи от националния контрол единствено и само на една държава. За кратко време търговията в интернет нараства неимоверно, но колкото повече се засилва този процес, толкова по-трудно става за държавите да контролират системата. Първоначално този процес е бил целенасочен. За да се насърчи оборотът на средства от „електронна търговия“, администрацията систематично ревизира различни видове такси, тарифи, ограничения и стандарти за интелектуалната собственост, които биха ограничили свободния обмен на информация в интернет. Успоредно с това, обаче се засилва и процес, подменящ съществуващите дотогава традиционни практики на управлението. Фактът, че днес корпоративните интереси на големите компании, като Google, Microsoft и Facebook се сблъскват все по-често, както с управленските интереси на държавите, така и с тези на своите собствени потребители е само едно от следствията на този процес.

Илюстрация:Stephen Doyle

Интелектуалната собственост и защитата на лични данни в мрежата
Според Джеф Мос основният въпрос, който поражда конфликт във възгледите за бъдещето на интернет е този за интелектуалната собственост. Понастоящем работещ като началник на екипа по сигурността към ICANN, Джеф Мос е един от първите хакери, които търсят мостове за „помиряване“ с представителите на властта. Според него съществува объркване в хората, които преди появата на интернет са отъждествявали обектите на авторските права с физическите носители, на които са били записани. Тяхното копиране не е било нито толкова лесно, нито толкова удобно, колкото е днес, когато на практика в интернет се публикува информация без наличието на нейн реален физически носител. Ето защо този проблем първоначално не е бил толкова ясно осъзнат.

Трансформирането на интернет в средство за търговия променя коренно отношението, както към интелектуалната собственост, така и към защитата на личните данни. Социалните медии се оформиха, като следващата стъпка в развитието на интернет. Чрез тях големите компании, като Twitter и Facebook успяха да съберат на едно място гражданските позиции на своите потребители с техните консуматорски интереси. И макар че тези уебстраници все повече се утвърждават, като мощен инструмент за граждански натиск над институциите, те направиха потребителите си по-уязвими от всякога.

Със всяко свое харесване на даден обект на интелектуално право (видеоклип, статия и т.н.) в тези уебстраници, ние оставяме следа и разкриваме част от нашата същност в реалния ни живот. Това поражда информация, която представлява най-важната цел, както за търговските организации, така и за държавното управление.

Проблемът за неприкосновеността на личните данни в интернет се забеляза особено добре още по времето на т.нар. „Зелена революция“ в Иран през 2009 г. Лекотата, с която иранските управляващи са шпионирали собствения си народ – използвайки широко разпространена техника и програми с отворен код (иначе казано безплатни) – показва пълната липса на сигурност по отношение на нешифрираните данни в интернет. Шпионирайки електронните пощи на гражданите и дейността им в социалните мрежи, иранските власти на практика показаха на света, че интернет се е променил фундаментално. Според Джеф Мос от място, в което човек публикува снимки на своята котка, днес мрежата се е превърнала в арена на борба, в която залогът е личната ни свобода.

Същевременно най-влиятелните уебстраници, като Google, Facebook и Twitter, отказват да въведат криптирани данни с мотива, че това ще бъде прекалено скъпа практика, която би навредила на принципните идея, заложена в Интернет – а именно, той да бъде отворена система.

Технически ограничения или политическа недалновидност?
Една от широко разпространените практики, които управляващите използваха по време на Арабската пролет от 2011 г. бе да блокират различни уебстраници през DNS. Същевременно в началото на 2012 г. Американският конгрес подложи на разглеждане два законопроекта (Акт за опазването на интелектуалната собственост – PIPA; Акт за спиране на онлайн пиратството – SOPA) , които биха позволили на управляващите да използват същата техника, за да попречат на американските граждани да намират пиратски материали. В законопроектите също така се предвиждаше и завеждането под отговорност на сайтовете, които предоставят активни връзки, към пиратско съдържание. След светкавичната реакция на големите уебсайтове, като Wikipedia, Google и Reddit, законопроектите бяха замразени.

В действителност от момента, в който интернет става цивилно достъпен, неговото „вместване” в рамките на правото престава да бъде възможно. Това е така, защото за пръв път в човешката история достъпът до съдържание и познание, започва да зависи най-вече от доброволно нововъведените технологии. Улеснената комуникация между хората довежда до много по-широк обмен на информация, култура и практики между тях. Каналите на международното и още повече на националното право вече няма как да синхронизират напълно целият поток от информация, който всеки ден се „качва” в интернет. Това е и причината, поради която за справянето с редица от проблемите, предпоставени от появата на интернет, трябва да се прибегне до използването на качествено други методи, които често са чужди на традиционните политически избрани държавни законодатели.

Според Джеф Мос, колкото повече правителствата се опитват да регулират мрежата, толкова повече хора ще се опитват да създадат интернет, който да бъде непробиваем за управляващите. Един от начините това да се случи е, чрез въвеждането на т.нар. „тъмни мрежи“ (иранското правителство всъщност вече е изградило алтернативната на интернет система „halal”, която е изолирана от външния свят). Няма как законодателите, които не разбират в детайли самата система, да вземат изолирано адекватни решения за нейното развитие.

Източник: http://www.vanityfair.comIn
World War 3.0