Според публикувания на 12.03.2012г. доклад на организацията „Репортери без граници“, все повече нараства наблюдението и филтрирането на информация в интернет с цел контрол над потребителите.

Докладът представя списък на страните, които през 2012 г. се възприемат от организацията, като т.нар. „врагове на интернет“.

В списъка на „Репортери без граници“ попадат Бахрейн и Беларус, докато Венецуела и Либия излизат от този на държавите „под наблюдение“, в който остава Франция, в компанията от тази година на Индия и Казахстан.

Промените в списъка отразяват последните развития в областта на свободата на онлайн-информацията, посочва организацията. Освен Бахрейн и Беларус в листата на „врагове на интернет“ фигурират Саудитска Арабия, Мианма, Китай, Северна Корея, Куба, Иран, Узбекистан, Сирия, Туркменистан и Виетнам заради честите проблеми с достъпа до Мрежата, стриктното филтриране на информация, гоненията срещу кибердисиденти и онлайн пропагандата, отбелязва „Репортери без граници“.

Според международната репортерска организация, още в разгара на Арабската пролет от 2011 г. се е очертала ясно една нова тенденция – интернет и социалните мрежи започват да се утвърждават, като инструмент за организиране на протести, водене на кампании, защитаване на каузи и споделяне на информация. Тези особености на уеб-мрежата днес са я превърнали в своеобразен „инструмент на свободата“, който подтиква репресивните режими да приемат все по-строги мерки, за да се преборят с опитите за „дестабилизиране на техния авторитет“.

2011 г. може да бъде определена, като годината, през която интернет потребителите за пръв път застанаха в основата на политическите промени по света. Уви, борбата срещу налагането на пропаганда от страна на управляващите и блокирането на всяка друга информация в редица държави, бе платена с висока цена. Дори някои от най-развитите демократични страни успяха да дадат лош пример за това, как е възможно, защитавайки идеята за сигурност без оглед на общественото мнение, да се приемат съмнителни мерки в подкрепа на авторските права.

Успоредно с насилието, упражнявано в диктатурите, т.нар. демократични страни продължават да се поддават на изкушенията на по-високата сигурност или да въвеждат непропорционални мерки за защита на авторските права. Засилва се натискът върху техническите посредници, насърчавани в някои страни да изпълняват ролята на интернет-полиция. Фирми за наблюдение се превръщат в нови наемници в една истинска онлайн надпревара във въоръжаването, предупреждава организацията.

Въпреки това през последната година, интернет потребителите в редица държави показаха, че са способни да реагират единно, когато това се налага и да защитават своите права. Докато управляващите навсякъде по света се опитват да превърнат интернет доставчиците в нов тип „полицейски служби“ (които да следят трафични данни), правото на свободно изразяване в мрежата се превръща във все по-осезаем международен проблем.

Могат ли новите медии да сложат край на цензурата по света?

Революцията на микроблоговете, на влияещите над общественото мнение интернет страници, по-бързото разпространяване на новини и информация, нарастналото използване на мобилни устройства с възможност за видео предаване – напредъкът в тези сфери увеличава възможността информацията да се „освободи“ от хватката на традиционните канали, по които доскоро тя се разпространяваше.

Все повече в инструментално отношение се доближават сферите на журналистиката и на гражданския активизъм, особено в най-рисковите точки по света. Така например обикновените жители на Сирия днес са принудени от режима в страната да се превърнат в журналисти, събиращи данни за управленските погроми над местното население. Чрез сътрудничеството си с големите международни новинарски канали те се надяват престъпленията на управляващите да не останат незабелязани от световната общественост.

През 2011 г. използването на online инструментите за събиране на обществена подкрепа намери отзвук в защитата на редица политически, социални и антикорупционни каузи, навсякъде по света. Дори и в някои от най-ограничаващите свободата в интернет държави, като Китай и Виетнам, възможностите за мигновено споделяне на информация, подпомагат обществеността при разкриването на структурни проблеми в управлението.

Документираните измами на парламентарните избори от края на миналата година в Русия се превърнаха в основната причина, която принуди управляващите да приемат необходимите мерки за осигуряване на прозрачност на президентските избори в страната от 4 март 2012г.

Същевременно стана видим и фактът, че диктаторските режими осъзнават заплахите за тяхното управление, произтичащи от мобилните устройства, интернет и социалните мрежи. В края на февруари, 2011 г. в, разгара на протестните действия в Египет, управляващите спряха достъпа до мрежата в цялата страна за пет дни. В други страни (Китай, Конго, Камерун и Казахстан) пък се разпространява практиката да се блокират всички съобщения през SMS по време на избори, стачки и протестни действия от страна на гражданите.

Арабската пролет накара диктаторските режими да провеждат безпрецедентни практики, насочени към ограничаване на свободното изразяване в интернет. За кратко време те се наложиха, като официални политики на режимите, с оглед превенцията на обществено недоволство в тези страни. Блокирането на уебстраници и конкретни термини, използвани в търсачките, засега се утвърждава, като основен инструмент, възпрепятстващ разпространението на всяка неофициална информация.

Зачестяват практиките на натиск над доставчиците на интернет за премахване на съдържание от мрежата

Дори в демократично развитите държави, се оказва засилен натист над доставчиците на интернет от частния сектор, за да осъществятват наблюдение над трафичните данни и да цензурират съдържанието на информация в мрежата, която се предоставя на потребителите. Някои от доставчиците доброволно приемат вменените им нови отговорности, докато други се съпротивляват.

Над компаниите за уебхостинг също се оказва натиск, за да премахват съдържание от своите сайтове, което поставя под заплаха неутралността на мрежата.

По-опасно ли е проследяването в интернет от филтрирането на информация?

Самото закриване на даден уебсайт би могло и най-често единствено диверсифицира източниците на същата информация, която е била споделена в него. Разликата се състои в това, че когато управляващите разполагат с един, близък до тях и в някаква степен познат и контролируем източник на информация, те насочват по-адекватно мерките си срещу него, отколкото тогава, когато информацията в интернет се е разпръснала на множество различни уебстраници, редица от които не са под законовата юрисдикция на съответното национално право.

Ето защо наблюдението в интернет днес се увеличава дори повече, отколкото цензурата. Тенденцията по-скоро да се следи дисидентската активност, отколкото да се възпира нейното появяване в мрежата, се усилва. Полицейските служби на Обединените арабски емирства открито заявяват, че следят социалните мрежи и програмите за комуникация през интернет. В редовна практика на секретните държавни служби в Бахрейн, Сирия, Русия и т.н. се е превърнало изискването на пароли за Skype, Facebook или www.Vkontakte.ru .

За да подсигурят способността си да следят дисидентските движения в интернет, редица диктаторски режими се обръщат, към компании, специализирали своята дейност в тази насока. От разкрита информация в WikiLeaks станаха известни имената на редица от тези компании. Сред тях са:

американската BlueCoat – остро критикувана от международната общност за дейността си в Сирия;
френската компания Amesys – предоставяла услугите си за режима на Кадафи;
Vodafone – разследвана от Арабската мрежа за човешки права за дейността си в Египет.

Понастоящем Европейският парламент е приел резолюция, която подкрепя по-строгите мерки срещу компаниите, извършващи услуги (с възможен двоен ефект) за диктаторските режими. Подобен законопроект е внесен и в Американския конгрес.

Изграждането на адекватни механизми за предпазване на дисидентските и репортерските мрежи и източници на информация, все по-осезаемо се превръща в едно от най-сериозните предизвикателства в борбата за свободно разпространение на информация. Неслучайно чуждестранните репортери, изпратени за да отразяват кризисни ситуации вече отчитат необходимостта от кодиране на информацията, а понякога и от автоцензура с цел опазване на сигурността на техните източници.

Проблемът е в това, че дори демократичните държави често ограничават свободния поток на информация през мрежата, опитвайки се да защитят своята вътрешна сигурност от терористични актове, кибер-престъпления или престъпления срещу интелектуалната собственост.