Данните

Могат ли данните да спасят света? Сами по себе си, едва ли. Но в епохата когато технологичните иновации са горивото на прозрачността, а светът е залят от най-разнообразна информация, то за успеха на новите политики вече няма да са отговорни единствено служителите и изпълнителните директори.

В световен мащаб е на лице една вълна на прозрачност, която по всичко личи, ще стигне и най-закътаните ъгли на всяка индустрия или правителство.

Потокът от данни ще се управлява от общността на медиите, неправителствените организации, академичните среди и гражданските активисти, които ще се насочат към търсене на най-необходимата и вярна информация, за да могат да я представят в най-кратък срок и в най-разбираема форма. За тяхно улеснение, всички те вече имат новите инструменти на „журналистиката с данни“ и отвореното управление.

„Журналистиката с данни” е грандиозен феномен. Тя свързва различните области на живота, значими сами по себе си, комбинира ги и извлича истории, които са не само внушителни, но често пъти и доста смущаващи. Именно безпогрешната взаимовръзка, която „журналистиката с данни“ може да направи между различните източници на информация, е едно от безценните й преимущества.

Мнозина имат желание да се подвизават като „широки специалисти”, но сега „журналистиката с данни” може практически да събере различните парченца от социалния, икономическия, политическия и пр. пъзел и да ги вплете в цялостна картина. А за да успее да нареди безгрешно пъзела, журналистът трябва да може да открие данните, да им придаде смисъл, разяснявайки ги коректно и ясно, да визуализира събраната информация и да я представи нагледно.

Откъде да започне „журналистиката с данни”? Въпреки че очевидният отговор следва да е „От данните”, толкова логично звучи и „От въпроса, който иска да постави”.
Напоследък няма липса на данни, в които журанистите да се поровят. Движението за „отворени данни” все по-бързо се разпространява и залива вече не само САЩ и Европа. Съвсем не малобройни дори в България са и публичните регистри, които държавните институции поддържат – за финансирането на политическите партии, за общинската собственост, за обществените поръчки, за средствата от структурните фондове на ЕС и пр.

Журналистиката

Факт е, че в миналото разследващите журналисти сериозно са страдали от недостиг на информация относно проблемът, по който пишат. Сега обаче случаят изобщо не е такъв, защото журналистите сe сблъскват с изобилие от данни. В ерата на информационното претоварване, предизвикателството пред журналистите е е как да се научат да отделят верния сигнал от шумотевицата, за да предоставят ценна информация.

Журналистите вече имат реалната възможност не само да се доверят на единствения си източник на информация и да опишат и евентуално анализират казаното от него, а да се разровят из потока от данни и да засекат различните твърдения, докато в пресечната им точка се роди истинският факт. И ако те съумеят да придобият знанието за новите инструменти, техники и тактики за работа с данни, ще успеят да извлекат максималната стойност и да я предоставят на читателите си.

Срещата

Търсенето на прозрачност със средствата на новите технологии, ще подпомогне борбата с корупцията и измамите, ще разкрие влиянията зад политиката. Ако новите журналисти успеят да се възползват от тези средства, те успешно ще представят и обобщават реалните действия на правителствата и регулаторните органи в техните държави.

В резултат от дигиталните технологии, журналистиката най-накрая ще съумее да спре да изтрива колективната публична памет. Всички данни от „общата публична памет“ ще могат бързо да бъдат събирани и обработвани, за да бъдат удобно използвани в последващи непрецедентни събития. Така например, когато държавата отпусне 3.6 млн. лв., за да подкрепи домакинството на състезанията от Световната купа по ски в Банско, а след това 50 % от печалбата от продадените билети ще бъде отделена уж от „собствения джоб“ на организаторите като жест в помощ на пострадалите от с. Бисер, обществото набързо ще може да се информира, че е дарило известна сума за своите сънародници и ще може да потърси разчет за тяхното разходване.

На второ място предоставянето на тези данни на обществото, ще го накара да изисква все повече, по-нова и коректна последваща информация. Така, необвързващите летливи хартиени носители „отнесени от вихъра“ на късата народна памет, умишлено или не изтривана от досегашната журналистика, вече ще са крайно несъвместими с новите нагласи на публиката. Допреди удобно забравяните данни, ще могат да изникват всеки път, когато са поискани.

На трето място „журналистиката с данни“ ще бъде и реално притисната да добави нови измерения на информацията, която предоставя, да я визуализира все по-запомнящо се, да я представя все по-задоволяващо, защото публиката вече няма да се задоволява с обикновени и очевидно преправени снимки от жълтата преса. Хората ще могат съвсем нагледно да проследят как техните 2 млн. лв. са се обърнали в тухли, греди, огради, а защо не и цели къщи.

Повторението на описания цикъл ще продължава да покачва летвата за „журналистиката с данни“.

Предизвикателството

Развитието на „журналистиката с данни“ ще продължи да набира сили през следващите години. Журналисти и граждани се сблъскват с безпрецедентно количество от данни от безброен списък от новинарски източници, включително вече и редица социални мрежи. Новинарските редакции, които са традиционните домакини на информацията и нейното разпространение, вече са съвсем притиснати в ъгъла на новосъздалата се среда на информационна всеобхватност. Много по-често новините се раждат в социалните мрежи и после биват „налазени“ от професионалисти и любители, желаещи първи да ги анализират и синтезират, за да ги вкарат в контекста на добрата стара журналистика. .

Така данните се генерират от граждани с желание да репортерстват, издълбават от журналисти търсещи тяхната същина или просто се оставят да тънат забравени из дълбокия, безбрежен и всепоглъшащ информационен поток. Именно това описва огромното предизвикателство пред крехката още „журналистика с данни“. Тя трябва да се пребори с предизвикателствата на нейните консуматори, дълбочината и завихрянето на потока от данни, да се възползва от новите платформи за събиране, рафиниране, анализиране и споделяне на данни, за да успее да даде на потока направление и да го превърне в безценна информация.