Изборите в Русия са се превърнали в основния индикатор, чрез който международните организации измерват напредъка на страната по отношение защитата на демократичните ценности.

Ето защо, в опит да се тушира нарасналото обществено недоволство и да се отговори на засиления международен интерес, тази година бяха въведени радикални мерки, позволяващи прякото проследяване на изборите за президент на страната.

Блогът „Отворен парламент-граждански гласове“ често разказва за влиянието, което новите технологии могат да оказват над политическия процес, правейки го по-видим и отчетен за публиката. Технологиите сами по себе си, обаче представляват само набор от различни инструменти, докато смисълът от тяхното използване често е въпрос, оставен на политическата воля и култура, приети за нормални в съответната страна. Така например британската практика на предизборна агитация залага на установяването на двупосочни модели на комуникация, между политическите агитатори и гласоподавателите. Във Великобритания големите политически партии изграждат “e-mail” списъци и телефонни банки, за да осъществяват възможно най-интерактивна връзка с избирателите. Дали това се дължи на мажоритарно провежданите избори на Острова е въпрос на анализ, но крайният резултат е, че британските  политически центрове са много гъвкави при организирането на своите изборни стратегии.

Подходът в Русия към избирателите е коренно различен – както наскоро стана ясно от хакнатите електронни пощи на младежката политическа организация „Наши“. Хакерската група Anonymous публикува информация , според която про-кремълската организация е заплащала стотици хиляди долари за изграждането на мрежа от интернет потребители – блогъри, журналисти, интернет тролове, които да налагат благоприятно отразяване в интернет за Владимир Путин и същевременно да дискредитират неговите опоненти.

Според разкритите данни са заплащала суми до 600 000 рубли (около 14 000 евро) на участниците в създадената мрежа, за да публикуват стотици коментари под евентуални статии и материали, засягащи авторитета на Владимир Путин. Друга задача на интернет активистите от „Наши” е била целенасочено да „не харесват“ публикуваните срещу руския премиер видео клипове в международната социална медия Youtube – възможност, която сайтът предоставя на потребителите, за да оценяват публикуваните в него материали.

От публикуваните електронни съобщения, също така станаха ясни и различни стратегии за очерняне на политически противници, които са били дискутирани в рамките на младежката организация. Например срещу руския опозиционен лидер и известен блогър, Алексей Навални, е създаден и разпространен анимационен клип, оприличаващ го на Хитлер, просещ милостиня от американското посолство в Москва.

Лидерите на опозиционните партии в Русия от години обвиняват „Наши“ за редица нападения. Част от тях са побоят над Илия Яшин (лидер на либерална младежка организация) и хвърлянето на киселина в лицето на Борис Немцов – основател на опозиционното движение „Солидарност“.

Пред новинарското издание www.Gazeta.ru, руската хакерска група от Anoyumous споделя, че електронните пощи на младежката организация са били наблюдавани в продължение на близо година. Тяхното публикуване представлява „протест срещу действията на управляващите в една публична сфера, каквато всъщност е интернет“.

Гарантираха ли камерите в руските избирателни секции честен изборен процес?

За да оборят обвиненията в изборна измама, възникнали по време на парламентарните избори през декември, руските власти се зарекоха да въведат прозрачност чрез технологиите. Така за президентските избори на 4 март бяха монтирани над 180 000 уеб камери в избирателните секции в страната. Тези устройства дадоха за пръв път възможността международните наблюдатели и опозиционните политически активисти, да проследят директно изборния процес в интернет.

За много от анализаторите на изборите в Русия, камерите не могат да разрешат редица от структурните проблеми, които всъщност са налице – например измамите в преброителния процес. Ето защо през нощта след изборите в Москва бе извършено алтернативно преброяване на гласовете, организирано от Алексей Навални, в присъствието на журналисти. Преброяването бе излъчвано в интернет през цялата следизборна нощ, а в рамките на импровизирано телевизионно студио, влиятелни журналисти, блогъри, опозиционни лидери и дори местни знаменитости (като Ксения Собчак – водеща на руската версия на Big Brother), разказваха на какви изборни нарушения са станали свидетели.

Според Ал. Навални методите на манипулиране по време на президентските избори са били различни от тези на парламентарните избори от края на миналата година. На парламентарните избори комисиите просто изгонвали изборните наблюдатели, след което подправяли резултатите, особено в Москва, където гласовете срещу управляващата партия Единна Русия традиционно са най-много. Тези неправомерни действия до голяма степен се превърнаха в причина за последвалите вълни от граждански и опозиционни протести в руската столица.

Този път обаче, от Кремъл са използвали различни методи. Руският блогър твърди, че макар и самото преброяване да е извършено значително по-прозрачно, броят на хората, гласували за Путин е бил изкуствено завишен. До изборните секции, със специални автобуси са пристигали нови гласоподаватели, а самите избирателни списъци са се допълвали от държавните служители, като по този начин е било допускано многократното гласуване на едни и същи лица.

Най-тъмното хвърлено петно по президентските избори, обаче представлява фактът, че те бяха опорочени в самото им начало. Кремъл притежава монопол над отразяването на изборната кампания по телевизията, която за огромната част от страната е все още основен източник на информация (с изключение на големите градове като Санкт Петербург и Москва, където интернет позволява диверсификация на информационните канали).

Предизвикателствата пред Единна Русия на Владимир Путин

Според наблюдаващата изборите руска неправителствена организация Голос, реалният резултат за Владимир Путин наброява малко над 50% от подадените гласове, а не 64%, както сочат официалните данни. Същевременно над една пета от сигналите за изборни нарушения, получени на интерактивната платформа, разработена от организацията – „Карта нарушений на выборах“, са подадени за нарушения, извършени в Москва.

Руският журналист Александър Баунов пише, че основен проблем за Путин представлява фактът, че легитимността му не е призната от „най-активна част от руското общество, както и от по-голямата част от жителите на столицата.“ Кремъл наистина е способен да завиши изкуствено изборните резултати за Владимир Путин, мобилизирайки милиони държавни служители за изборния ден, но не може да осигури така необходимата легитимност на „новия стар“ руски президент.

Днес Путин няма сериозни политически опоненти в Русия. Неговото управление за 12 години (през 8, от които той бе президент) създаде специфичен ред в една държава, която по времето на Елцин стремително вървеше към институционален разпад. Въпреки това тезата, че бъдещето на Единна Русия на Владимир Путин, ще зависи изключително от извършването на реформи, гарантиращи честност, прозрачност и равни условия пред всички участници в политическия процес, не е лишена от аргументи.

Тези избори технологиите не успяха да гарантират честността на изборния процес в Русия. В същото време, чрез новите инструменти станаха видими много от неговите дефицити. Дали те ще бъдат преодолени – това вече е въпрос на политическа воля от страна на Кремъл.