Те са навсякъде – от форумите на различни медии, до социалните мрежи – Facebook и Twitter. Лесно могат да бъдат познати – не влизат в разговор с останалите коментатори под текстовете, а пишат в яростна защита на … платилата си партия. За тях всеки говори неофициално и твърди, че опонентът му е посегнал към техните услуги, но никой не си признава, че също ги ползва. Те са платените хейтъри в интернет.

Темата с форумите и въздействието върху пишещите в тях се зароди преди няколко години и тогава онлайн пространството се напълни с анонимни юзъри, страстни поддръжници на дадена партия. В най-общи линии “платените хейтъри” са две основни групи. В едната влизат служители на ПР-агенции, които това работят. Другата група са служители в партийните централни, които получават задача от ръководителите и изсипват тонове думи в подкрепа на формациите си, към които са на заплата.

Платените ПР-”специалисти”

“Най-лесният начин да се познае, че даден юзър изпълнява партийно поръчение във форум или социална мрежа е това, че никой от анонимните никове, защитаващи партиите не чете какво пишат останалите коментиращи”. Това разказва пред блога “Отворен парламент – граждански гласове” ПР-специалист в онлайн комуникацията, пожелал анонимност.

“Тъй като и клиентите, и ние гоним не качество, а количество, форумците изпълняващи задача, не четат какво пишат останалите. Затова е много лесно да познаеш дали някой коментира, защото е обикновен човек и темата го е развълнувала, или за това му се плаща”, обясни още експертът.

“Хейтърите нямат политическа култура, нямат и интереси в тази област, защото предимно са млади момчета и момичета. Затова техните писания са лесно различими – те винаги са по една и съща тема”, разясниха още за “Отворен парламент”.

Според описанието на специалистите договорката с дадена партия не би могла да включва защитаването на партийните тези като цяло, тъй като пишещите не ги проучват, заради липсата на време. “Когато трябва да се напишат 1000 коментара за един месец, а за това отговарят 2-3 души, никой от тях няма време да се задълбочава в тезите на дадената формация”, поясниха експерти. По думите им обикновено практиката се заключва до изясняване детайлно на една единствена партийна тема, която се появява “ни в клин, ни в ръкав” под всеки един текст или дискусия, в която се споменава дадения политически субект.

Методът е доста елементарен – следи се новинарския поток, в който се споменава името на клиента и щом то бъде забелязано, коментарите за него веднага се появяват, без да бъде проследена дискусията в каква посока е ориентирана.

“Платените хейтъри вече се хващат доста лесно. Преди това беше по-трудно, тъй като количеството им беше много по-малко, партиите, които ги ползваха – също. По тази причина те успяваха да се впишат някак в общата среда от коментатори в мрежата. Именно заради това услугата стана толкова търсена и качеството й падна. А и сега всички са подготвени за присъствието на хейтърите онлайн и крайните им мнения, веднага се набиват на очи”, обясни още експертът.

Цените за този по-популярен дял от публичния имидж, скрит зад безспорно сложното звучащото име “онлайн комуникация” се формират на база обем на коментарите. Колкото по-малко е броят им, толкова цената е по-неизгодна за клиента. “Ако например 100-150 коментара месечно се изчисляват на средна стойност около 1000 лева, то клиент, който поиска 1000 коментара, например получава преференциална цена от 3000-4000 лв. Месечно.”, твърдят запознати.

Партийни активисти с поръчение

Безплатни пък излизат хейтърите, които работят в структурите на партийните централи. Обикновено те са младежи, които са попаднали в администрацията на дадена формация. Тяхната задача е що-годе същата, като “колегите” им в ПР-агенциите, но излизат далеч по-евтино на партийните каси.

Според специалисти те са далеч по-ефективни, тъй като обикновено получената задача, за защитаване да дадена тема, се припокрива с техните собствени виждания. Освен това в повечето работещи в структурата на дадена формация й симпатизират и затова техните коментари успяват да покрият много по-широк диапазон, тъй като пишещите ги са запознати с темата, а тя не им е спусната.

Обикновено най-често тези услуги се извършват от местните симпатизанти и работещи в структурата на партията. “Ползваме нашите хора, когато трябва да лансират тезите ни на местно ниво – в даден сайт, който е информационната агенция на малък град. На национално ниви по-често ползваме ПР-услуга”, разясни пред блога депутат.

Как да познаем “платените хейтъри”

• във форумите обикновено се подвизават като нерегистрирани потребители
• мненията им не са диалогични, не отговарят на други коментиращи
• пишат по строго зададена тема, която понякога няма връзка с текста, който коментират
• гонят бройка, така че под един и същи материал, едно мнение в различни вариации е публикувано от няколко души
• във Facebook платените хейтъри избират имена, които не бият на очи. Липсват снимки, или фотосите са далечен кадър, обикновено свален от мрежата. Приятелите им или са малобройни, или заключени. Ако стените им не са заключени на тях няма никакви публикации. Липсва инфо за филми и музика, които харесват, което волно или невoлно всеки реален юзър попълва.