Избори 2.0

Гардиън: Как Фейсбук помогна за избора на кмет в Рейпид, Южна Дакота
29.02.2012
За първи път премиер прибягва до Закона за достъп до обществена информация
05.03.2012

В епохата на интернет и социалните мрежи кандидатите за изборни позиции често чуват от своите съветници предупреждения, свързани с опасностите от гафове в кампанията.

Докато след тежък ден кандидатът релаксира в добра компания никога не може да бъде сигурен, че човекът на съседната маса, който безцелно си играе с телефона не туитва всяка една негова дума. При толкова много телефони с камери вече всяка среща и събитие може да бъде документирано и качено за секунди в Youtube.

В ерата  на Мрежата
Интернет влияние върху всички и всичко, които се случва в изборите – от промотирането на кандидатите и финансирането на кампаниите, през регистрацията на гласоподавателите и способността на институциите да организират изборите, до наблюдението за честността на изборния процес.

Без да преувеличаваме значението на Интернет, опитът показва, че предимствата са много повече, отколкото рисковете, които поражда използването на Мрежата, с цел демократизиране на изборите.

Избиратели и кандидати 2.0
Протестиращият човек беше обявен за „Човек на годината“ от списание „Тайм”. Този човек промени част от арабския свят. Микроблогингът и социалните мрежи имаха важно значение за организацията на протестиращите и координирането на протестите от Арабската пролет, довела до свалянето на диктаторски режими и предизвикване на избори.

Китайската комунистическа партия се e почувствала заплашена от популярността на самоиздигащи се в интернет кандидати за местните избори, за т.нар. орган „Народен конгрес” – съществуващ на областно, общинско и окръжно ниво. Независимите кандидати привличат аудитория чрез Sina Weibo, китайската версия на Twitter. Наблюдатели твърдят, че тази тенденция може трасира условия за реформи в Китай.

Влиянието на Twitter по време на парламентарните избори във Великобритания през 2010 г. накара политическите анализатори да ги нарекат „Британските Туитър избори”. Появиха се множество анализи как хората в социалните мрежи възприемат политиката, партиите и отделните политически фигури, които се изследват т.нар. „туийтове” – позитивните и негативни коментари на избирателите по теми от предизборния дебат. Такъв тип проучвания могат да измерват температурата на настроенията в социалната мрежа по време на избори.

Централен герой в историята на успешното използване на Интернет и социалните медии по време на избори разбира се е Барак Обама. Благодарение на изключителна онлайн стратегия Обама съумя да използва новите медии, за да революционизира своята кампания и финансирането й. Само за един месец – януари 2008 г., се събира рекордната сума от 32 милиона – абсолютен рекорд за всички времена за кандидат, при това на предварителни избори. 28 милиона от тях са получени онлайн и са дошли от над повече от 250 000 дарители. 90% от тези даренията са под 100 долара. 40% са от 25 долара или по- малко. 10 000 души са дали 5 или 10 долара. 53% от всички даренията в 750 милионната кампания на Обама са малки и средни дарения, не по-големи от 1000 долара.

Консерваторите във Великобритания започват да прилагат интернет стратегия, подобна на тази на американските демократи. По техния пример стартират сайтът http://www.myconservatives.com/. Множество политици от торите създават свои страници във Фейсбук и акаунти в Туитър, от които активно да комуникират с поддръжници си.

Партиите осъзнават, че съвременните избиратели (особено във възрастовата граница от 18 до 25 години) ползват приоритетно новите онлайн медии и те се опитват да влияят чрез тях. Голяма част от информацията на тези източници се филтрира допълнително през Facebook, Twitter, Youtube и т.н.

Има инструменти, базирани в Интернет, които не са толкова видими и атрактивни колкото социалните мрежи, но са с изключително значение за кампаниите – електронните пощи и телефоните. Партиите непрекъснато разширят своите „e-mail” списъци. Използват и системата „телефонна банка”, която позволява на активистите да се обаждат на таргетираните от тях избиратели от домашен си компютър.

Иновативна и много важна сфера са базите данни. През последните години консерваторите във Великобритания са създали мощната база данни, свързана със суфистицирана социално-демографска система за класифициране на различните типове потребителски групи, създадена от водеща информационната и кредитна група. Комбинирането й с данни от социологически изследвания позволява таргетиране на избирателите по-точно от всякога.

Лейбъристите също имат подобна програма. Тяхната базата от данни позволява на местните активисти да изтеглят списъци на регистрираните гласоподаватели, от който и да е компютър и да черпят данни от партийните регистри. По време на изборите 2010 г. лейбъристите твърдят, че за 6 месеца 30 000 поддръжници са използвали платформата им за членска активност. Основната идея на този тип платформи се състои в това да предоставят възможност симпатизантите да създават собствени страници, обвързани с дейността на партията, на основния домейн. 30 000 души, които са създали съдържание в Интернет, отнасящо се до дейността на лейбъристите.

В САЩ се обсъжда възможността за въвеждане на технологии, улесняващи процеса по регистриране за милиони избиратели, чрез използване на устройства с „тъч-скрийн”. Целият процес по регистрирането може да се извършва по електронен път, чрез използването на което и да е мобилно устройство със сензорен екран. Така гражданите биха могли да попълват, подписват и изпращат техните данни към регистъра на гласоподавателите, чрез няколко прости действия с техните телефони.
От 2010 г. щата Орегон (след Аризона, Вашингтон и Канзас) е четвъртият щат в САЩ, който предлага на своите граждани възможност за „онлайн” регистриране. Гражданите могат да се регистрират, като за това се изисква актуална информация от личните им карти или шофьорските им книжки. Системата предоставя по-лесен, евтин и в същото време сигурен начин, за регистриране на гласоподавателите. Преди нейното въвеждане, много от тях (хора с увреждания, възрастни избиратели , военнослужещи извън държавата и т.н.) са срещали затруднения при регистриране си. Смята се, че новата система ще привлече повече от младите гласоподаватели – във Вашингтон изследване от 2008г. показва, че 30% от новите регистрации, направени през Интернет са на лица между 18 и 24 години.

За честни избори
Интернет предоставя нови възможности и за наблюдение на честността на изборния процес. Платформата Ушахиди (в превод от суахили „свидетелство”) е много добър инструмент. Платформата е създадена през 2007г. от група доброволци в Кения. По това време страната влиза в криза след президентските избори, които опозицията твърдо оспорва. Основната цел на платформата е да се превърне във свидетелство от „първа ръка” за подаваните от хората сигнали за избухналото насилие в страната. Чрез събирането на сигналите (с открита безплатна линия за телефонни съобщения, а също и през различните социални мрежи в интернет), на страницата на Ушахиди е създадена „карта на насилието”, която информира обществото за потенциално опасните зони, къде има изпаднали в беда хора, от какво имат нужда те и т.н. В Африка приложението на такава технология е възможно, защото там някой младеж може да си пише домашното под уличната лампа, защото няма електричество вкъщи, но има смартфон в джоба си. Софтуерът на Ушахиди е безплатен и това превърна платформата, през последните години, в много силен инструмент за оказване на обществен натиск. Ушахиди е използвана за наблюдение на парламентарните избори в Египет в края на 2010 г.

Преди  изборите през октомври 2011г. Институт за развитие на публичната среда стартира платформата и в България. У нас тя се нарича „За честни избори”.

На последните избори в Русия, през декември 2011 г., подобна платформа, наречена „Карта на нарушенията”, бе пусната от неправителствената организация „Голос”, в партньорство с електронната медия Газета.ру. Сайтът предизвика огромен интерес и получи над 7500 сигнала за изборни нарушения.

ЦИК в България не забелязва съществуването на интернет
За съжаление и на последните избори страницата на Централната избирателна комисия изглежда както при всички други избори – за нея Изборният кодекс казва само, че там се публикуват решенията на комисията, методическите указания, предварителните и окончателните резултати от изборите и други документи и данни.

Въпреки наличието на множество избиратели онлайн или т.нар. граждани 2.0, за които Интернет е ключов източник на информация, институциите, отговарящи за организацията на изборния процес, не се стремят да предоставят информация във формат и вид, удовлетворяващи изискванията на този тип потребители. Ако се следват добрите примери, съществена част от съдържанието на интернет страницата на ЦИК, освен решенията на комисията, следва да бъдат различни образователни и информационни ресурси за стандартите за свободен и честен изборен процес; за правата и задължения на избирателите, на членовете на избирателни комисии, застъпниците, наблюдателите, всичко това съпроводено с много добра визуализация; обособяване на информацията на географски признак – например чрез представяне на електронни карти, където избирателят да може да избере, маркира и провери информацията точно за своя избирателен район или община; членовете на избирателните комисии, телефони и мейли за връзка с тях; имената на партиите, коалициите и кандидатите, които участват в изборите в неговата община; секция с най-често задаваните въпроси и отговорите им; форматите, в които информацията за резултатите от изборите и други данни се представя на сайта да позволяват вторична обработка с цел анализ и представяне на различни разрези и т.н.

Добрата практика предполага предоставяне на аудио и видео съдържание, адресирано към различни групи потребители, например хора с увреждания; както и поддържане на мобилни версии на сайта и неговото присъствие в социалните мрежи.

За пример страницата на Централната избирателната комисия на Грузия има над 8 хиляди последователи във Фейсбук.

Разбира се на страницата на ЦИК няма да видим онлайн формуляри за регистрация на избирателите, каквито има на страниците на други комисии по света, защото такава регистрация кодексът не предвижда, въпреки 20–годишния проблем с т.нар. фантоми в избирателните списъци и въпреки факта, че 3 милиона българи успяха да се преброят по интернет – няма изгледи, че ще се предприемат законодателни действия и въведат технологични решения за изчистването на проблема.