В изказването си на пресконференцията, дадена на 5 февруари в София, държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън заяви: „Неотдавна България се присъедини към Партньорството за открито управление, чието начало беше поставено от президента Обама и Бразилия като съпредседател. Ние очакваме да работим с България при осъществяване на нейния план за действие за подобряване на прозрачността и отчетността на държавното управление.”
България се присъединява към Open Government Partnership (GOP) през септември 2011г. в Бразилия. След завръщането на нашата делегация е изпратено писмо, с което правителството уверява организаторите в готовността си да започне работа по инициативата. Основният ангажимент се съдържа в съставянето на план за действие по темите, свързани с отвореното управление – бюджетна прозрачност, достъп до информация, гражданско участие, почтеност и антикорупция. Планът следва да се изготви след широки консултации със заинтересованите страни – НПО, бизнес, институции на централната и местна власт. Срокът за неговото завършване е краят на март 2013 г. Подаване на плана за действие към Партньорството за отворено управление трябва да стане до 9 април.
Политическите лидери на редица страни вече говорят езика на активистите, борещи се за прозрачно управление. В първия си работен ден като президент Барак Обама подписа директивата за открито управление, основана на принципите на прозрачност, участие и сътрудничество.
Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън иска да увеличи прозрачността на свoeто управление и да укроти властта на всесилната държава, като даде достъп до отворените данни на правителствените агенции.
Лейбъристката партия на Австралия дойде на власт със силен ангажимент за отворено управление.
За политическите лидери достъпът до данните може да бъде начин да поставят собствените си бюрокрации под контрол и обществен натиск, както и да намерят аргументи да се противопоставят на опоненти си. Например, свободен достъп до данни за въглеродните отпечатъци може да даде на Обама аргументи и обществена подкрепа да противостои на скептиците по темата за защитата на околната среда.
Партньорството за открито управление (OGP) – новият глобален клуб, стартира през септември 2011 г. в Бразилия, в рамките на ООН. Инициативата определи основните стандарти на откритост в управлението. Такъв стандарт например е публикуването проекта на държавния бюджет. Всяка страна, която отговаря на стандартите, може да се присъедини. Осем страни (Америка, Бразилия, Великобритания, Индонезия, Мексико, Норвегия, Филипините и Южна Африка) са вече членове. Други 70 са заявили желанието си за присъединяване. България е сред тях.
Само присъединяването към тази инициатива обаче все още не означава нищо: страните членки трябва да поемат ясни ангажименти за подобряване на откритостта и да поставят себе си на външна оценка за постигнатото.
Оценката за изпълнение няма да се дава от другите правителства, участващи в инициативата, а от граждански групи и НПО от съответните държави. Идеята е партньорството за открито управление да не се превърне в престижен клуб на страни, а преди всичко в социална мрежа за подкрепа на реформите – включваща държавни служители, ангажирани с темата в своята страна, експерти и НПО, обменящи опит и експертиза. Технологията също трябва се помогне: Интернет и компютъризацията правят отворено управление възможно и широко достатъчно и в по-бедните страни.
Новото партньорство не се ръководи само от проспериращи богати държави. В комитета за управление намират място страни като Мексико, която има значителен напредък в областта на достъпа до информация, и Индонезия, която спечели адмирации за осигуряване на прозрачност при разпределение на предоставената международна помощ след връхлетялото я цунами през 2004 г.
Мартин Тише от инициативата за „Прозрачност и отчетност“ (коалиция на донори, базирана във Великобритания), която ще работи по мониторинга на партньорството за открито управление, казва, че много реформатори и активисти нямат идея, че проблемите, с които те се сблъскват, са решени вече в други страни. Мрежата на OGP трябва да помогне за обмен на това знание. От друга страна, оценката ще злепостави онези правителствата, които не изпълнят поетите ангажименти, казва Джон Уондерлиш от Фондацията „На слънчева светлина” Вашингтон, която е създала онлайн инструменти за отворено управление, следящи законодателството, публичните разходи, лобирането и други дейности.
За някои от тях, членството ще бъде израз на одобрение за тяхната политиката. Други реформистки настроени служители ще използват помощта на OGP и публичността, за да преодолеят съпротивата на своите колеги. По-същественото в случая е, че донорите могат да решат да предоставят помощ само при условие, че са изпълнени направените обещания за открито управление. Британската агенция за чуждестранна помощ – Департаментът за международно развитие работят в тази насока.
Новото начинание има и противници. Антиамерикански настроени страни отбелязват, че един от организаторите на партньорството е Саманта Пауър, самоопределяща се като“хуманитарен ястреб“ – тя именно съветва Барак Обама.
Други се съмняват, че това е удобен начин за отклоняване на вниманието от дефицитите американската администрация да реализира собствените си амбициозни планове за отворено управление.
Някои виждат противоречие между идеалистичното представяне на отвореното управление и преследването на WikiLeaks.
Критиците на OGP казват, че инициативата е стартирала някак прибързано и все още не е ясно кой ще определи целите, които трябва да достигнат правителствените проекти за откритост. Предоставянето на множество данни онлайн, може да изглежда добре, но не може да постигне кой знае каква промяна.
Един от капаните е, че измерването на въздействието на отворено управление е трудно.
Вторият капан е, че прозрачността не винаги води до отчетност. На теория, знаейки, размера на бюджета за пътища, хората разбират колко много плащат и въпреки това ситуацията не се подобрява. На практика, гражданите нямат много възможности да трансформират своето недоволството в реален политически натиск.
Най – важно е да се даде реално право на глас на хората – това е по-трудно да се осигури и гарантира от правителствата, но дава много по-големи предимства и ползи за гражданите. Показателен е примерът как възможността на хората в шест града в Конго да решат какви бюджети да бъдат изразходвани повишава събираемостта на данъците.
Третото притеснение е, че OGP стои повече на внимание на изпълнителната власт на националните правителства, отколкото на местно ниво или в съдебната и законодателната власт.
Предстои да видим как ще проработи глобалната инициатива за открито управление. Дори напредъкът да е частичен, той ще даде нови възможности на активистите и гражданските групи за упражняване на натиск, там, където няма воля, ангажиментите за открито управление да се изпълняват.
Какъв ще бъде планът за действие на България?
„Отворен парламент – граждански гласове“ – ще търси отговор от представители на Министерски съвет, взели участие на срещата в Бразилия през септември 2011 г. и ще информира своите читатели.
Източници:
www.opengovpartnership.org
The Economist:
The parting of the red tape
Of governments and geeks