Вместо законови промени, които да ограничат СРС-та, семейната приятелка на вътрешния министър мисли как да „подменят” статистиката

Най-много искания към GSM-операторите за трафични данни са за установяване на местонахождение. Това съобщи пред “Отворен парламент – граждански гласове” членът на подкомисията по СРС и депутат от Синята коалиция Веселин Методиев.

“Пълна статистика за исканията към GSM-операторите имаме за миналата година, но това което знаем за тази е, че основната причина за искания е “в реално време да се установи къде се намира притежателят на даден мобилен номер”, обясни Методиев.

Той съобщи също, че в комисията са били изслушани няколко големи интернет провайдъри, като целта била да се разбере дали те са залети от искания по Закона за електронни съобщения за предоставяне на трафични данни.
“В този случай статистиката не е тревожна”, обясни Методиев. По думите му най-много такива искания имало с цел откриването на откраднати преносими компютри.

Законодателните промени за СРС-та потънаха в обичайната мъгла

На въпрос какво се случва със законодателните промени,  за които властта пое ангажимент да реализира в Закона за специалните разузнавателни средства, Методиев коментира, че има “и технически, и политически пречки”.

“Министърът на правосъдието влезе в кампания за вицепрезидент, после стана вицепрезидент. Това може да се яви някаква техническа пречка”, заяви Методиев.

Според него обаче основна е политическата причина – “премиерът и вицепремиерът трябва да вземат политическо решение как те виждат работата със СРС, мисля че забавянето идва заради това”.

По думите на Методиев в подкомисията по СРС има механизми темата да бъда възстановена и това вероятно ще се случи.

Историята

Предисторията на законодателните промени, свързани със специалните разузнавателни средства, бе скандалът с вече покойния бизнесмен Мишо Бирата. Скандалът започна с изтеклите записи на Ваньо Танов с премиера Борисов и други вископоставени държавни лица.

След като се заговори за политическо ходатайство и корупция подкомисията по СРС пое случая и излезе с унищожителна критика за начина на изпълнение на компетенциите на вътрешния министър Цветанов и тогавашния шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, настоящ шеф на кабинета на президента Плевнелиев.

Подкомисията препоръча подаването на оставките и на двамата, но това стори само Йовчев, който по-късно бе приютен от Борисов за негов съветник. Цветанов не напусна поста си.

Седмица след това започна работа междуведомствена комисия, учредена със заповед на премиера – със задача да изготви промени в Закона за специалните разузнавателни средства.

Според сега действащия Закон за СРС подслушването се разрешава от съда, но втората стъпка от разрешителен режим е в ръцете именно на Цветанов. Той трябва да издаде разпореждане за изпълнение на съдебното разрешение, което се изпраща в секретната служба в МВР СДОТО (специализирана дирекция за оперативно-технически операции). Ако министърът не издаде това разпореждане, СРС-то не се изпълнява. Самостоятелно той има право да разпорежда и 24-часово подслушване или издирване без предварително съдебно разрешение.

Според част от идеите за промяна вътрешният министър Цветан Цветанов трябваше да загуби правото си да разпорежда изпълнението на СРС, като следствие от скандала с изтеклите записи от подслушването на шефа на митниците Ваньо Танов. Това правомощие следваше да премине към главния секретар.

Отнемането на един от основните властови лостове на вътрешния министър бе анонсирано лично от премиера Бойко Борисов в края на февруари 2011 година.

Тази промяна в закона до момента не е направена. Не бе реализирана и идеята на прокуратурата драстично да бъде свит броят на престъпленията, които могат да се разследват със специални разузнавателни средства.

От предложението на държавното обвинение се разбра, че използването на СРС-та трябва да се концентрира по делата, които ще се гледат от новия специализиран наказателен съд. Това са всички дела, свързани с организираната престъпност, контрабанда, пране на пари, разпространяване на наркотици, отвличане, убийство и подкуп.

Владимира Янева изобрети по-дълго подслушване при по-малко отчетени СРС

За сметка на това обаче през изминалата седмица публична известност добри едно писмо от шефката на Софийски градски съд Владимира Янева, с което тя предлага „хитроумна“ идея за манипулация на статистиката за Специалните разузнавателни средства (СРС), така че хем официалните разрешения да изглеждат по-малко на брой, хем да се осигури по-дълъг период на подслушване и проследяване.

Писмото на Янева е адресирано вътрешния министър Цветан Цветанов, като копие на кореспонденцията между двамата е изпратено и до председателя на ДАНС Константин Казаков.

Според текста на документа Янева съветва Цветанов и Казаков да използват максималния законов срок от два месеца в исканията си до съда за прилагане на СРС-та с цел накрая статистиката да отчете, че службите са подслушвали по-малко. Максималният срок за прилагане на единично СРС е 2 месеца с възможност за продължаването му до 6 месеца.

“Използването на по-къси срокове на практика също води до увеличаване броя на издадените разрешения”, пише Владимира Янева.

Поръчители на СРС-та са МВР, ДАНС и прокуратурата, които през последните две години устойчиво поръчват по около 15 000 подслушвания годишно.

В писмото се препоръчва при използване на различни оперативни способи по отношение на едно лице (наблюдение, проследяване, подслушване, фотографиране и други) те “в случай на възможност да се обединяват в единно искане, като по този начин ще се намали броят на издаваните разрешения”.

Мотивирайки се, Янева отбелязва, че и без това към бройката на СРС-та “обществото има особена чувствителност”.

С този ход на практика броят на разписаните специални разузнавателни средства ще бъде намален чисто документално, тъй като понякога по отношение на едно лице се изискват проследяване, подслушване, фотографиране и други.

Заради идеите си тази седмица Янева е поканена в подкомисията по СРС, за да обясни хрумванията си за подправяне на статистиката.