Снимка: Justin Sullivan/Getty Images

Американският бизнес става все по-пестелив в медийните си изяви, а неговите лидери се появяват в медийното пространство все по-рядко. Бизнес репортерите трябва да запълват статиите си със стари интервюта, разговори с подчинените, писмени изявления, които не казват нищо съществено и все по-често използвания отговор „Без коментар”. Съвременният изпълнителен директор живее зад стена от персонал, отговорен за бизнес комуникациите, който по-скоро сгъстява мъглата около компанията, отколкото да разкрива точна информация за работата й.

Туитър обаче има потенциал да промени настоящата ситуация. Предвид неговата всеобхватност, има сериозна вероятност да се хвърли светлина върху иначе недостижимите висши служители и дори да се стигне до истински диалог с тях.

Никой не може да бъде накаран насила да използва Туитър, но някои хора, дори най-големите бизнес акули, не могат да му устоят.

В това число и Рупърт Мърдок – 80-годишният директор на Нюз Корпорейшън. Когато Мърдок започва да поства в Туитър в края на годината, това изглежда твърде хубаво, за да е истина. Това вероятно е кошмар за ПР-ите му – представете си само един професионалист и шеф с мнение по всички въпроси, „туитващ” мнението си когато си реши, без да го обмисли и без задръжки. За всички останали обаче това е повече от добре дошло, осигурявайки рядка възможност да погледнат зад бизнес завесите.

Човекът, който доскоро заявява, че не използва дори личен компютър, може да се превърне в поучителен разказ за опасностите, които дебнат публичните личности в социалните медии.

Мърдок има репутацията на човек, който казва точно каквото мисли. Пример затова е изслушването му пред английския парламент заради възникналия на Острова скандал с подслушванията. Той се изказва и за разпространението на пиратски продукти и ролята на Гугъл, за неспособността на Обама да се справи с антипиратските мерки и дори прогнозира победата на републиканеца Рик Санторум в щата Айова.

И понеже Туитър е социална платформа, даваща възможност да се изрази лично мнение, Мърдок бива обвинен, че се изказва грубо. Чести са и съмненията, че той не е човекът, който стои зад Туитър акаунта си. „Очевидно е, че Рупърт Мърдок не стои зад туитовете си”, казва автор от PC Magazine.

Въпреки това, повече от ясно е за отразяващите живота и работата на Мърдок, че именно той „туитва”, използвайки своя iPad. Неговите мнения са право в целта и политизирани до крайност – точно отразяват личността му.

В средата на януари например, вбесен от невъзможността американското законодателство да се справи с пиратството, той изстрелва 140-символен залп, без да оставя съмнение, коя е мишената на гнева му.

Започва с американския президент: „И така Обама е оставен на произвпола на съдбата с плащачите от Долината на силикона, които заплашват всички софтуерни производители с пиратство, всъщност с обикновен пладнешки обир”.

И продължава с Google: „Лидер в пиратството е Google, който разпространява свободно филми и печели от рекламите и обявите покрай тях. Нищо чудно, че налива милиони, за да лобира”.

Следват и кино звездите: „А SOPA, къде са всички големи филмови звезди с милиони за губене?”

Разбира се, потребителите на Туитър веднага отвръщат на удара. Те твърдят, че човек, управляващ компания за подслушване на телефони, не бива да изнася лекции относно пиратството. Мърдок обаче веднага отговаря: „Няма извинение за подслушването на телефони. Няма аргументи. Няма аргументи и за кражбата на авторски права, но има безброй нелепи извинения!”

Мърдок има изключителни успехи, ръководи компания с печалби, които му позволяват да живее живот без последствия. Кой може да му каже, че неговите възгледи, изложени в Туитър, не са добра идея? Освен това, използвайки Туитър, той дава възможност на публиката да разбере какво става в главата на човекът, контролиращ голяма част от световния дебат.

Правилата за ефективно туитване за бизнес лидерите не са различни от тези за обикновените хора, които искат да кажат каквото мислят, без да останат без работа. Мърдок може да не знае много за компютрите, но определено интуицията му не го е излъгала за това как работи Туитър. Смесвайки личната и политическата пропаганда, той определено обслужва прекрасно интересите на собствената си компания. Без съмнение, допуска и грешки, като пример за това е, че два дни след като започва да използва Туитър, той нарече Великобритания „фалирала  държава”. Мърдок, който е в Туитър от 31 декември 2011 г., бързо изтрива съобщението, но не и преди над 40 000 следващи го да го прочетат и разпространят. Въпреки гафовете обръщането му към социалната медия е доста успешно и то само около месец след като е започнал да я използва.

Източник: Тhe New York Times, A Glimpse of Murdoch Unbound By DAVID CARR