Блогърът  адв. Емил Георгиев, delibertate.info, отговаря за „Отворен Парламент — Граждански гласове“ на митове 5, 7, 9 и 10  от „10-те мита за АСТА“ на ЕК

Мит 6: ACTA застава само зад правоносителите на интелектуална собственост и също така премахва гаранциите и изключенията, които съществуват в момента в международното право по темата.

Точно обратното, ACTА е изработено с много гъвкави условия и съдържа необходимите гаранции, които да позволят на участниците в споразумението да изготвят подход, който да балансира между всички засегнати права и интереси, като се съобразява с тяхната икономическа, политическа и социална среда, както и със съответното местно право. Запазват се всички гаранции и изключения, които в момента са включени в европейското законодателство или тези в споразумението TRIPS.

Упрекът е напълно основателен, защото АСТА неглижира баланса между интереса на правоносителите (имащи един вид ограничен монопол върху техните произведения) да защитават произведенията си и интерес на обществото да има достъп до тези произведения. АСТА подминава типичните за правните системи на държавите-членки на ЕС законово предвидени изключения, като например правото на лично копие.

Не само това, ACTA влошава ситуацията като предлага една доста разтеглива дефиниция на „търговски мащаб“. Нейният чл. 23 ал. 1 гласи:

Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби. По смисъла на настоящия раздел дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Горното е доста далеч от компромиса, предложен от Европарламента при дебата по т. нар. Директива IPRED2:

Нарушение в търговски мащаб означава всяко нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска изгода;

Това изключва действията, извършени от частни потребители за лични цели и не за печалба;

Изводът е ясен: ACTA фаворизира правоносителите и загърбва интересите на ползвателите.

Напротив – известно е, че най-късно с 6-тото разширение на Европейския съюз правото за защита на интелектуалната собственост стана интегрална част от от правото на ЕС (т. нар. Acquis).

Въпросният Acquis към момента не предвижда наказателноправни мерки с цел закрилата на интелектуалната собственост (цитат на Комисията: „Комисията … никога не е възнамерявала, що се отнася до преговорите за ACTA, да изменя достиженията на правото на ЕС или да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост“).

Какъв обаче би бил резултатът, ако всички държави-членки на ЕС подпишат ACTA? Много просто: те ще трябва да приемат наказателноправните мерки, съдържащи се в споразумението и това е точно хармонизация през задната врата!

Преговорите по АСТА са водени самостоятелно, за да се постигне желаната от участниците непрозрачност. Как иначе да си обясним подписваните по време на преговорите декларации за конфиденциалност и изказването на комисар Де Гухт “If there is confidentiality, I will respect it and I have to respect it.” Виж отговора на Пейо по Виж мит #3.

Звучи вероятно.

Защо иначе е нужно приемането на едно споразумение, при положение че „законодателството на ЕС вече е в значително по-напреднала фаза на развитие“?