В началото на януари 2012 г. излезе четвъртото издание на Индекса за демокрацията (Democracy Index)  – доклад (виж Приложението), изработен от Анализаторския отдел на списание „Economist” – едно от най-авторитетните издания за икономика и политика в света.

Индексът оценява състоянието на демокрацията в 165 независими държави, обхващащи почти цялото население на планетата. Като най-демократични са оценени Норвегия, Исландия и Дания, а на дъното на класацията са Туркменистан, Чад и Северна Корея.

За да направят своите оценки за нивото на демокрацията в отделните държави, анализаторите изследват пет категории: изборен процес и плурализъм, граждански свободи, функционирането на правителството, политическото участие и политическата култура.

Според получените резултати, страните са подредени в четири вида политически режими: страни с пълна демокрация, страни с непълна демокрация, страни с хибриден режим и страни с авторитарен режим.

Какво се е случило с демокрацията по света през 2011 г.?

Според анализаторите в политическо отношение 2011 г. е била една изключително бурна година. Тя се характеризира с наличието на дългови кризи в редица държави и сериозни социални вълнения в голяма част от света.

Драматични промени и конфликти са били налице в Близкия Изток и Северна Африка.

Доверието на обществото в политическите институции е спаднало в много страни. Налице е ръст в протестните движения в САЩ и Великобритания, които са направили по-видни проблемите във функционирането на правителствата.

В Латинска Америка продължава да се шири престъпност, насилие и трафик на наркотици.

Като цяло Източна Европа е отбелязала спад в демокрацията.

В резултат на всичко това демокрацията се е оказала под натиск в много части на света. Нивото на демократичност е намаляло в 48 страни, в сравнение с това от 2010 г. Резултатите на 41 страни са се увеличили в посока на повече демокрация, а на същото ниво от 2010 г. са 78 държави. В повечето райони средното ниво на демокрацията се е понижило, в сравнение с 2010 г., включително и в страните от Северна Америка и Западна Европа. Спад има и в средното ниво на демокрацията в Източна Европа, както и в Азия и в Латинска Америка. Този спад се компенсира от увеличение на средните стойности на демокрацията в страните от Близкия Изток и Северна Африка.

Къде сме ние?

В изследването за 2011 г. България е класирана на 52-ро място. На същата позиция страната ни се е намирала и през 2008 г. и 2010 г., когато е делила едно място с Аржентина. През 2007 г. според анализаторите страната ни е била по-демократична, като съответно е заемала 49-то място.

Класацията поставя България в категорията на т.нар. страни с непълни демокрации. В тези държави са налице проблеми със свободата на медиите, значителни слабости в управлението, недоразвита политическа култура и ниско ниво на участие в политическия живот.

Въпреки че продължава да стои закотвена на незавидното 52-ро място в световната класация, България не се различава съществено от другите страни в Източна Европа.

Като цяло в Източна Европа отсъства политическа култура, основана на политическо доверие. Като следствие, участието на гражданите в политическия живот е ниско. Много ниско е и нивото на обществено доверие в институциите. Партийната политика е фрагментирана и избирателите не се идентифицират с политическите партии в своите държави.

Според анализаторите само една страна от региона може да се похвали с наличието на пълна демокрация и това е Чехия, класирана на престижното 16-то място.

В графата страни с непълна демокрация, освен България, са класирани и други страни членки на Европейския съюз – Франция (29-то място), Италия (31-во място) и Гърция (32-ро място).

Индексът за демокрацията – проблеми с методологията

Не малко от политическите изследователи считат, че световната класация за демокрация на „Economist” не е достатъчно солидна в своята методология. Според тях при оценката на демокрацията в отделните държави, компонентите участие в политическия живот и функциониране на правителството, са отчетени по един формален и маргинален начин.

Анализаторите на „Economist” защитават своето изследване като твърдят, че са оценявали петте категории в тяхната взаимовръзка, оформяйки едно концептуално тяло. Така например, свободните и честни избори са необходими условия за съществуването на демокрация, но е малко вероятно те да са изцяло достатъчни за пълна и консолидирана демокрация, ако не са придружени от работещо по прозрачен начин и поне минимално ефикасно правителство, съпроводено с достатъчно политическо участие и демократична политическа култура.

Изграждането на демокрацията не е лесно достижимо – трудно е да се  изгради надеждна демокрация. Дори и в отдавна установени демократични режими, демокрацията може да ерозира, ако не се подсилва и защитава непрекъснато.

В демократични системи, гражданите вземат свободно своите политически решения, като правото е на страната на мнозинството. Но управлението на мнозинството не е непременно демократично. Демокрацията на мнозинството трябва да се комбинира с гарантиране на индивидуалните човешки права и правата на малцинствата. Необходимо е и качество на функциониране на управлението, защото ако демократично-базирани решения не могат да се изпълнят по предвидения начин или изобщо не се изпълняват, то това обезсмисля демокрацията.

Демокрацията е нещо повече от прост сбор на институции. Затова демократична политическа култура е от решаващо значение за легитимността, гладкото функциониране и в крайна сметка устойчивостта на демокрацията. Културата на пасивност и апатия, както и покорните и послушни граждани, не са съвместими с демокрацията. Изборният процес периодично разделя населението на печеливши и губещи. Една успешна демократична политическата култура предполага, че губещите партии и техните привърженици приемат решението на избирателите и дават възможност за мирно предаване на властта.

Участието е ключов елемент от демократичната политическа култура, а апатията и позицията „въздържал се“ са врагове на демокрацията – твърдят анализаторите на „Economist”.