Източник: echr.coe.int

Правен свят: Обезщетение от 15 000 евро ще получи 35-годишната жителка на Стара Загора П.М. заради бездействието на българската прокуратура, заради което България е осъдена по поредното дело в Страсбург за нарушаване на права по Конвенцията за правата на човека. П.М е станала жертва на нарушение на чл. 3 от конвенцията – забрана за нечовешко и унизително третиране.

През март 1991 г. П.М, тогава едва 13-годишна, станала жертва на изнасилване по време на парти в дома на 21-годишен мъж. Тя била заплашена и насилена първо от един от гостите – 17-годишен младеж, след което домакинът започнал да я бие в опит също да я изнасили. Бил спрян от майка си, която в този момент се прибрала в къщи.

Разследването срещу това насилие продължило повече от 15 години, като П. М. нямала никакви средства да противодейства срещу нежеланието на властите да преследват нейните нападатели. През януари 1992 г. прокурорът образува наказателно производство срещу двамата мъже, но през ноември същата година производството е спряно на основание, че един от тях не може да бъде открит – макар че още през април и двамата са идентифицирани, разпитани, с установени адреси. Няма информация дали властите са предприели някакви стъпки, за да го открият. (Когато осем години по-късно, той най-накрая е бил „намерен“ на същия адрес, става ясно, че всъщност никога не е променял адреса си, просто не е бил търсен.) Осем години по-късно, през декември 2000 г., наказателното производство е възобновено, предприети са някакви следствени действия, но през септември 2003 г. то е прекратено по отношение на единия от обвиняемите, спрямо когото е изтекла абсолютната давност. През март следващата година, производството е било прекратено и по отношение на втория обвиняем, като прокурорът се е мотивирал, че обвиненията срещу него не са доказани и след толкова дълго време е невъзможно да се съберат нови доказателства. Процесът е възобновен, после отново прекратен и пак възобновен. През ноември 2005 г., единият обвиняем е осъден за особено тежък случай на изнасилване, но е освободен от отговорност от по-горния съд поради изтекла давност. П.М. не обжалва.

Евросъдът констатира, че разследването е било неефективно, въпреки че фактите по случая и самоличността на извършителите са били установени. Бездействието на българските власти граничи с произвол, особено като се има предвид сериозността на фактите и възрастта на жертвата. Логично е било да се очаква, че при тази стъписваща бавност на прокуратурата ще се стигне до изтичане на давността.

Освен обезщетението от 15 000 евро Съдът присъжда и 3000 евро за разноски.

По друго решение – пак от днес, 36-годишният жител на Варна Йордан Петров осъди България за полицейско насилие с цел изтръгване на показания. Съдът в Страсбург му присъжда обезщетение от 10 000 евро плюс 6650 евро за разноски, задето е бил бит от полицията и от охраната на затвора и после – осъден в резултат на показанията, получени с принуда. Евросъдът намира нарушение на чл. 3 от конвенцията, чл. 6 – относно правото на справедлив процес, чл. 8 – неприкосновеност на личния живот, доколкото писма на г-н Петров от затвора до неговия адвокат са били отворени и фотокопирани, и чл. 13 – липса на средства за ефективна защита.