Източник: Wikipedia

Точно половин година след като Изпълнителната комисия на ГЕРБ възложи на Комисията по бюджет и финанси в НС, съвместно с експерти от Министерство на финансите и НАП, да изготвят законодателни промени, така че скандалните две трети необлагаеми допълнителни пари за депутатите да подлежат на налог, се оказа, че движение по този случай няма. Това показа проверка на “Отворен парламент – граждански гласове”.

По думите на един от депутатите, които поеха ангажимент този въпрос “да бъде уреден”, Димитър Главчев “експертите все още работят”.

Народният представител не успя да обясни до какъв етап на законодателни идеи е стигнала работната група, въпреки че по думите му самият той и неговата колежка и председателка на комисията по бюджет и финанси в парламента Менда Стоянова са в състава й.

“Чакаме от експертите да ни предложат текстове. Колегите работят, тъй като трябва да проверят възможностите за промени на няколко места – не е само в един закон”, оправда забавянето Главчев.

По думите му членовете на работната група търсели “и европейска практика”.

Вероятно за да аргументира половин годишното забавяне, Главчев изтъкна, че “в повечето страни, в които е направена справка за законодателството, за да не кажа в почти всичките – такива пари са необлагаеми като при нас”.

“Това са всъщност разходи – нещо подобно е на обезщетенията, когато си в командировка. Служител, който е в командировка, получава обезщетение – ако то е в определени размери също е необлагаемо. Това е по наредба за командировките”, обясни Главчев.

По думите му няма поставен срок, в който работната група трябва да излезе със становище и препоръки за промяна на законодателството, за безотчетните пари, които получават депутатите.

“Изискване беше да не е около изборите, за да не сметнат хората, че се прави такива промени в закона кампанийно или като част от предизборната кампания”, обясни още той пред “Отворен парламент – граждански гласове”.

На въпрос дали промени в нормативната база ще бъдат гласувани в обозримо бъдеще, народният представител обясни, че “в рамките на тази година би трябвало да се случи”.

Неофициалната страна – темата вече е покрита 

По неофициална информация обаче темата за допълнителните средства в размер на 1500 лв, които  са 2/3 от основното възнаграждение на народните представители, които те трябва да ползват за сътрудници и издръжка на канторите си по места, почти е забравена.

Парламентарни източници обясниха, че всъщност проблемът се коренял в Министерство на финансите, защото ако тези пари на депутатите бъдат обложени щяло да се наложи “наместването на още едно перо”.

Според други пък масовото мнение на парламентаристите било против подобна промяна и работната група щяла да излезе със заключението, че след като това е “европейска практика” няма защо да се променя.

Истината за европейската практика

Въпреки, че още през юли парламентаристите у нас се позоваха на безотчетността на парите за сътрудници, които получават техните колеги в Европейския парламент и в Бундестага, се оказва че практиката не е точно такава.

Парите, които евродепутатите получават, за да заплащат разходите на техните помощници изобщо не достигат до тях, показва проучването на “Отворен парламент – граждански гласове”.

Европейският парламент

Членовете на ЕП могат да избират свой собствен персонал в рамките на определен от Парламента бюджет.

Административното управление на акредитираните сътрудници, работещи в Брюксел (или Люксембург/Страсбург), се осъществява пряко от администрацията на Парламента, съобразно условията за назначаване на временен персонал на ЕС.

Административното управление на сътрудници, работещи в държавите-членки, от които са избрани членовете на ЕП, се осъществява от квалифицирани платежни посредници, които действат в съответствие с установения данъчен и социалноосигурителен режим.

През 2011 г. максималната месечна сума за всички възникнали разходи възлиза на 21 209 евро на член на ЕП. Тези средства не се плащат на самите членове на ЕП.

Максимум една четвърт от този бюджет може да се използва за услуги от доставчиците на услуги, избрани от членовете на ЕП, като например за поръчване на експертно проучване по определен въпрос.

Бундестагът

Целта на освободените от данъци допустими разходи е да позволи на депутатите от Бундестага да покриват разходи, свързани с изпълнението на дейността си по време на техния мандат. Тези разходи включват парите, похарчени за създаването или поддържането на един или повече от офисите в избирателния район на депутата, за пътувания в избирателния район на депутата и за работа, свързана с този район. Тези средства също така покриват разходите на депутата за жилище, там където е разположен парламента. Именно за такъв вид плащания не се изискват разходни документи, за да не се усложнява и бюрократизира излишно процедурата по тяхното възстановяване – така е решил Бундестагът.

Тези разходи са обвързани с индекс и са еднократна сума, коригирана всяка година на първи януари. В момента тя възлиза на 3.969 евро на месец.

Членовете на Бундестага не могат да изпълняват служебните си задължения изцяло самостоятелно. Поради тази причина има месечна надбавка за набиране на персонал, възлизаща на € 13 660 (бруто), която е на разположение на всеки член на Бундестага. Депутатите не получават тези пари лично, а те се изплащат директно за назначаване  на персонал от администрацията на Бундестага.

Народното събрание в България – разликите

Както се вижда уредбата на Европейски парламент и Бундестага е съществено различна от българската.  

Средствата, които трябва да служат за заплати на сътрудниците на европарламентаристите изобщо не стигат до самите депутати, а се насочват от специализирана служба директно към избраните от тях сътрудници.

У нас не е точно така. Вземайки безотчетните 1500 лева народните представители правят с тях каквото намерят за добре.

В интервю за “Отворен парламент – граждански гласове” независимият депутат Кирил Гумнеров заяви, че никога не е заплащал на свои сътрудници, докато е бил депутат от групата на Атака. По думите му  тогава той е имал един сътрудник и то работещ безплатно. Гумнеров няма и приемна в избирателния си район. Откакто е независим няма сътрудник.

Неговият колега Димитър Чукарски пък има приемна за избиратели в Кюстендил, но през зимата тя не работи.

Практика освен това е всяка парламентарна група да наема 2-3 сътрудници, а не всеки депутат по отделно. Като “икономисаните” пари остават в небитието на безотчетността.

От участие на Димитър Главчев в бТВ през лятото стана ясно, че ГЕРБ употребявали тези пари за купуването на траурни венци, помощи за училища, спортисти, ремонт в зоологическата градина в София, дарения за лечение на деца. Около 1/3 от надбавките оставали в касата на групата, а останалите средства се получават от депутатите. За две години „двете трети” възлизат на над 4 милиона лева. Според Главчев поне 30% отиват за дарения.

Според ковчежника на Атака и настоящ независим депутат – Петър Хлебаров, който стана известен с това, че след напускането си отнесе касата на парламентарната група, където се съхраняват именно тези средства, депутатите се събирали поне веднъж месечно, правейки си пищни угощения. В менюто им присъства 15-годишно уиски по 217 лева бутилката, калмари на скара и сьомга със шафран. Правели скъпи подаръци на колегите – например запалка за 800 лв. Не щадели средства за подаръци на лидера, който получил уникален часовник на стойност няколко хиляди лева. Средства се отделяли и за ремонт на партийни офиси.

Тези твърдения и двамата парламентаристи направиха, въпреки изричната разпоредба в Приложението към Правилника за дейността на Народното събрание за финансовите правила по бюджета на НС, която гласи, че тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони. Въпреки че нито партийните гуляи, нито траурните венци са част от подобен вид дейност, никакъв парламентарен орган не се задейства заради тези твърдения.

Още повече, че паралелите, които управляващите правят с ЕП и Бундестага не отговарят на истината. Най-малкото защото на народните представители парите им се дават на ръка и далеч не обслужват посочените в европейските практики нужди.

Приемането на тези средства като бонус към заплатите, пилеенето им по ресторанти, празненства, подаръци, както и разгръщането на предизборна благотворителност с публични пари,  предназначени за друго, освен че е дълбоко непочтено, рефлектира негативно върху нивото на професионализация и осведоменост на депутатите, осъществявайки дейността си на законодатели. В парламент, в който  70,8% от народните представители са депутати за първи път, осигуряването на експертиза и професионално мнение при подготовката на законодателство и оформянето на позиции е абсолютно задължително.

Поддържане на връзка с избирателите, запознаването с техните проблеми и очаквания, става чрез организиране на приемни, обезпечени със сътрудници, отговарящи на телефонни обаждания и администриращи работата по получаваните от  избирателите запитвания, сигнали, писма.  Това е важен елемент от  представителността в дейността на депутатите. Народните представители са политически представители, а  формата на управление е представителна демокрация. Ако депутатите са забравили за тази функция или никога не са подозирали за нея, нека го имат предвид този месец, когато вземат „безотчетните” си 1500 лв.