Интервю с Уоли Робъртс за „Отворен парламент – граждански гласове”, взето от Ива Лазарова от Институт за развитие на публичната среда, която наскоро се завърна от САЩ. Там, заедно с Уоли Робъртс, работиха по реформите във финансирането на предизборните кампании във Върмонт.

Common Cause” („Обща кауза”) е американска неправителствена организация, основана през 1970 г. от Джон Гарднър.

Организацията работи в полза на гражданите, като нейната основна мисия е да се чуе гражданския глас в политическия процес и гражданите да могат да държат отговорни, избраните от тях политически лидери.

Днес „Common Cause” е една от най-активните, ефективни и уважавани неправителствени организации, работещи за политически промени в Америка. Тя се стреми да укрепи американската демокрация чрез овластяване на обществото, предприемайки действия по критични въпроси на политиката.

С почти 400 хиляди членове и симпатизанти в САЩ и с 35 местни щатски организации, „Common Cause” се бори за честно, открито и отговорно правителство, както и за насърчаване на участието на гражданите в демокрацията.

Уоли Робъртс е изпълнителен директор на „Common Cause” – Върмонт, отговарящ за всички дейности на местната организация – набиране на средства, лобиране, застъпничество и научни изследвания. Преди да се присъедини към организацията през 2011 г., той е работил като репортер и редактор.

Като репортер и разследващ журналист на вестник „Providence” (Роуд Айлънд), той е номиниран за наградата Пулицър. Номинацията е за негово разследване, разобличаващо измамите на частни компании за комунални услуги в Нова Англия.

Начело на организацията във Върмонт, г-н Робъртс се занимава с: парите в политиката –
реформа във финансирането на предизборните кампании; изборния процес – проблеми
пред упражняването на право на вот; отчетността на щатското управление – публични регистри и открити обсъждания на законопроекти, оповестяване на приходите и разходите на лобистите и предизборните кампании на различните кандидати, законодателството за конфликт на интереси и др.; независимостта на медиите и др.

Какви са основните проблеми пред финансирането на политическите партии в щата Върмонт?

Предполагам, че имаш предвид финансирането на кандидатите и техните предизборни кампании, а не само финансирането на политическите партии? Бих казал, че основният проблем се състои в това, че всички предизборни кампании разчитат на дарения и докато някои от членовете на обществото наистина даряват, много кампании биват платени от „по-специални частни интереси” – на корпорации и комитети за политически действия (т.нар PACs). В резултат на това много от избраните кандидати стават задължени на тези интереси и често гласуват за законодателни актове в полза на тези интереси.

Common Cause провежда кампания за прозрачност във финансирането на политическите партии и изборите. Разкажете по-подробно за тази кампания?

Нашата крайна цел е за предизборните кампании на щатските кандидати да се заплаща с публично финансиране, т.е. да се използват държавни средства за разходи за предизборната кампания на всеки кандидат. Законодателството в САЩ обаче, не допуска да забраним частните дарения изцяло. Ще ни отнеме известно време да постигнем тази цел, защото постигането й само за Върмонт ще струва повече от 7 милиона долара, което за малък щат като нашия е твърде много. Междувременно работим със Секретаря на щата, отговорен за надзора на изборите, за реорганизиране на процеса за разкриване на
финансирането, така че всичко да се извършва по електронен път. Кандидатите трябва да подават техните отчети за даренията, които получават и разходите по кампаниите си и те да бъдат публикувани на уеб-сайт, откъдето тази информация да бъде автоматично агрегирана в бази-данни. Така хората ще могат да свалят тази информация и да я сортират, както искат. По този начин ще могат например да видят общия размер на финансиране за кандидата от страна на бизнеса.

Получават ли в САЩ, а и в частност в щата Вермонт, политическите партии държавна субсидия/средства или друг вид държавна подкрепа, за да развиват своята дейност? Ако получават под каква форма?

Политическите партии във Върмонт не получават никакви държавни субсидии. Такива не получават и кандидатите за федерални постове (президент, американските федерални сенатори, представителите на долната камара). В някои щати като Кънектикът, например, се предоставя публично финансиране за кандидатите – т.нар. щатско финансиране.

В САЩ лобизмът е силно развит. Вие самият лобирате ли пред местния парламент и по какви въпроси?

Да, лобирането е част от моята работа. Например, както споменах преди малко, аз работя със Секретаря на щата и с председателите на четири от законодателните комисии. Една от моите цели е да се намерят средства от щатския бюджет за подобряване на съществуващата система, чрез която политиците отчитат получените и разходвани за предизборни кампании средства, а гражданите получават информация за това финансиране.

Какви основни принципи спазвате вие или вашите регистрирани лобисти, когато извършвате лобистка дейност?

Има само няколко правила. Не се допуска да даваме на длъжностните лица подаръци на стойност по-голяма от 15 щ.д., да плащаме за техни екскурзии, хотели или пътувания. От друга страна от нас се иска да декларираме нашите разходи за лобиране – за кого лобираме и кои са нашите клиенти.

Кои са основните механизми, по които американците даряват в кампаниите? Какви са основните инструменти за осигуряване на публичност и контрол върху финансирането?

Не се разрешава политическите представители да получават дарения от лобисти докато тече законодателната сесия (от януари до май), но иначе те могат да приемат дарения от всеки друг по всяко време. Има ограничения – например за размера на даренията, които могат да приемат кандидатите. Те могат да получават от физически лица и фирми до 2 000 щ.д. за първичните избори и до 2 000 щ.д. за общите избори.

Основният механизъм за контрол е, че всеки кандидат назначава ковчежник за кампанията,
който отваря специална банкова сметка за кампанията и изпраща отчетните доклади за финансирането до Секретаря на щата. Ковчежникът е длъжен да уведоми Секретаря на щата кога е изпратил отчета. Тогава кандидатът започва да набира дарения чрез лични срещи, телефонни разговори, реклами по вестниците и телевизиите, като дава на хората адрес, на който да изпратят чековете си или данните на банковата сметка. В началото на юли, в година на избори, кандидатите трябва да подадат финансови отчети за кампаниите
си, предоставящи подробна информация за всички получени дарения и разходи, които са направени през предходния период. Кандидатите следва да изпратят и окончателен финансов доклад в рамките на един месец след датата на провеждане на изборите За съжаление, тези доклади не се преглеждат от представител на държавната власт  за надвишаване на лимитите за дарения. Единственият механизъм за осигуряването на
спазването на тези ограничения е, ако частно лице или член на друга политическа партия прегледа докладите и отчете, че налице е нарушение. Тогава той може да подаде сигнал до главния прокурор, който да разследва и да предприеме съответните действия.