Корпорацията ЦИК

Къде е силата?
16.01.2012
Парламентът забрани добива и проучванията за шистов газ
18.01.2012

Актуализиран: 16 януари 2012, 16:10 ч.

“Вечните заподозрени”, сътрудници на депутати и министри и наградени с постове решават изборите

След като Венецианската комисия още преди приемането на Изборния кодекс предупреди законодателите, че начинът на конструиране на Централната избирателна комисия (ЦИК) предполага политизиране на органа, месеци след изборите доказателствата за това продължават. Констатациите на международните и местни наблюдатели за непрозрачната и непрофесионална работа на комисията се отминават с пълно мълчание от управляващото мнозинство. Никой не потърси отговорност и не поиска оставки. Поредица удобни за властта решения и фактът, че членовете на органа все още не са излезли с официално становище за провеждането на вота, въпреки че поеха ангажимент за това, подсказват, че зад абревиатурата ЦИК се крие съмнителна политическа корпорация, със спорен капацитет спрямо изборния процес и със силни зависимости – партийни и служебни.

Кои са хората, които след видео клип как двамата депутати от ГЕРБ изнасят огромни чували от Общинската избирателна комисия попитаха официално дали тези хора са присъствали там? Кои са експертите, които по време на важни решения, свързани с вота, незнайно по каква причина излизаха от залата, така че заради „липса на кворум” да не се произнасят жалби и да постановяват откази по „неудобни” решения.

Сегашната ЦИК, която е с мандат от пет години и ще проведе и изборите за Народно събрание през 2013 година, се състои от 21 членове – излъчени след консултации между парламентарно представените партии и тези с членове в Европарламента. ГЕРБ има 10 представители, БСП -4, ДПС- 3, Атака-2 и Синята коалиция и НДСВ по един, назначени с указ на президента на 15 април 2011 г.

Няма яснота как са протекли консултациите между политическите сили, за да се излъчат точно тези хора и имало ли е спорове или несъгласия при разпределението на позициите. За консултациите се съставя протокол, който няма публичен характер.

Кой кой е в ЦИК – органът, получил май-много критики от независимите наблюдатели за качеството на дейността си.

Председателят

Централната избирателна комисия е оглавявана от наказателния съдия в Софийския апелативен съд – Красимира Медарова. За нея липсва всякаква професионална информация освен посоченото в нейното CV – че е завършила английска езикова гимназия във Варна, а преди да бъде повишена като магистрат в САС е била младши съдия в Софийския градски и Софийския районен съд.

Медарова ще бъде запомнена с пълното си мълчание по време на всички скандали, свързани с изборите 2 в 1, и с това, че „проговори“ с формални изявления чак след приключването на изборите. За огромния хаос в изборния ден бе отличена със Златен скункс от Господари на ефира.

Съпругът на Медарова – Николай Медаров, е управляващ на регистрираната в София IT-фирма “Сиенсис” АД, която е посочена като подизпълнител на “Сименс” в станалата печално известна обществена поръчка на МВР за изработване на лични документи с биометрични данни. Медаров и колегите му са доставяли хардуер.

Фирмата на Медаров влиза в консорциум „България травъл 2010“ заедно с други две фирми – „Медиа планинг груп“ и „Скрийн брадърс“. Консорциумът печели обществена поръчка за новата версия на националния туристически сайт www.bulgariatravel.org

Изработката на сайта и мултимедийния каталог към него се финансира от европейската програма „Регионално развитие“, като проектът беше спечелен още през 2009 г. от вече закритата агенция по туризъм. Още в началото той си навлече критики заради заложената прогнозна цена от над 1.9 млн. лв. без ДДС.

Междувременно в понеделник името на съпругa на председателката на ЦИК – Николай Медаров, изскочи и в търга за електронното правителство. Подозренията са, че местни играчи ще си поделят търга за 18 млн. лева.

Поръчката, в която участва “Сиенсис” като част от консорциум “Сиенсис – Абати”, нарочно е раздробена на 5 позиции, за да се откажат големите международни компании и да се подели между местни играчи.

Заместниците на Медарова

Мая Андреева, отново от квотата на ГЕРБ, се оказа с твърде кратък трудов стаж като адвокат – заради обективния факт, че е родена през 1982 г. По-любопитното в нейната биография обаче е, че служебната й регистрация съвпада с тази на депутата от ГЕРБ Емил Радев.

На същия адрес е регистрирана и съпругата на Радев, която работи като адвокат до април 2011 година във Варна. Както „Правен свят“ съобщава, Мария Радева печели конкурс и е назначена за главен секретар на Върховния административен съд (ВАС) само два дни преди съпругът й да се опита да прокара лобистки поправки в Закона за съдебната власт в полза на шефа на ВАС.

Когато медиите свързаха назначението на Мая Андреева с депутата от ГЕРБ, пред Mediapool Радев обясни, че не вижда нищо нередно. “Това е една голяма кантора. Ние нямаме нищо общо”, заяви първоначално той. Малко по-късно в продължение на разговора се поправи и уточни, че “не е кантора, а офис сграда” – “Ние сме просто наематели на едно и също помещение”. После уточни също, че адвокатската професия е свободна и дори “юристи да работят в едно помещение, всеки си върши неговите неща”. “Работихме като колеги, много колеги го правят”, завърши обяснението си известният с разнообразните си лобистки активности законодател.

Мая Андреева бе ръководител на Работна група по организацията и провеждане на изборите в чужбина – дейност, която беше силно критикувана от сънародниците ни зад граница.

Другият заместник-председател на ЦИК, излъчен от квотата на „Атака”, е адвокат Мария Мусорлиева, която е медиатор и има специализация по кинорежисура. Била е член на ЦИК за Европейски парламент през 2009 г. На същите избори съпругът й Атанас Мусорлиев председателства ОИК Божурище, Софийска област.

На сайта на Правен институт за обучение и медиация, на който е Изпълнителен директор, Мусорлиева споделя: „Мечтая да направя моя “Кози рог”, който да остане в първите топ 10 на българското кино! …. В по-глобален план мечтая човечеството да намери самоопределението си и да премахне държавността като форма на управление. И най-странното е, че не мисля, че това е утопия!“

В настоящата ЦИК Мусорлиева е ръководител на работна група по състава и дейността на ОИК и СИК, както и по жалбите. От доказателства, приложени по коституционното дело за атакуване на изборите за президент, е видно, че на множеството получени жалби за прозрачна бюлетина ЦИК константно дава отговор, че хартията на бюлетините отговаря на изискванията, защото е направена експертиза, пропускайки важната подробност, че експертизата се отнася само до бюлетини от община Разлог. Медиаторът Мусорлиева трябва да е била наясно, че въз основа на тази експертиза не могат да се направят обобщения за съответствие на всички бюлетините с изискванията за плътност и непрозрачност. След края на изборите членове на ЦИК признават в особеното си мнение до КС, че ”на гърба на отпечатаните бюлетини, с които се гласуваше, с просто око се забелязваше отбелязаният знак “Х”, отразяващ вота на избирателя.”

Мусорлиева е член на работна група по условията и реда за провеждане на предизборната кампания и организиране и провеждане на разяснителна кампания – режисьорското й амплоа не е помогнало особено – информационната кампанията освен, че бе много закъсняла, беше изпълнена без капчица въображение и заинтересованост за избирателите.

Заместник-председател на ЦИК, от квотата на Синята коалиция, е и Елена Маркова. Тя е единственият представител на десницата в комисията. Била е зам.-председател на ЦИК на парламентарните и евроизбори през 2009 г. Маркова е работила като адвокат в адвокатската колегия в Русе. След идването на правителството на ГЕРБ започна работа в Министерство на отбраната и в момента е шеф на дирекция „Правна”.

Заместник-председателят на ЦИК от квотата на БСП Румяна Сидерова е дългогодишен член на комисията. Юрист по образование, Сидерова е бивш общински съветник в София от квотата на БСП. По време на мандата си тя е и член на борда на директорите на скандалното общинско дружество „Софийски имоти” в периода 2001 – 2004 г. В края на 2009 година срещу Сидерова бе повдигнато обвинение за „безстопанственост”.

Нейната колежка от ДПС – Сабрие Сапунджиева, е заместник-председател на ЦИК също с дълга история. През 1997 г. завършва право в Югозападния университет, после е адвокат в Благоевград. След първото си участие като член на Комисията през 2001 година Сапунджиева става секретар по юридическите въпроси на президента Георги Първанов. В мандата на Тройната коалиция е зам.-министър на правосъдието. През 2009 г. е директор на дирекция „Правна” във вече закритото Бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. През 2010-2011 г. е юридически съветник в парламентарната група на ДПС.

Към настоящия момент е един от 5 -имата членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – избрана от квотата на НС с гласовете на депутатите на ГЕРБ, ДПС и Атака. Комисията се прочу още с първото свое решение – по казуса на съдия Владимира Янева, в който не видя „реализиране на облага“ във факта, че новоизбраният председател на Софийския градски съд е купила апартамент от „Софийски имоти“, а след това е забавила и прекратила дело срещу ръководството на дружество.

Друго интересно решение на комисията е по случая с депутата от управляващото мнозинство Лъчезар Иванов, където не се установи конфликт на интереси във връзка с взети от него 131 хил. лв. за извършени консултации към застрахователно дружество и охранителна фирма и не откри нарушение в това, че докато е бил консултант на дружеството е внесъл промени в закона за здравното осигуряване.

Двете колежки и зам.-председатели на ЦИК – Сапунджиева и Сидерова, бяха консултанти на комисията в Народното събрание, която изготви проекта на изборния кодекс.

Секретар

За първи път секретарят е назначен не от президента, а според изборния кодекс бе избран от състава на самата ЦИК – изискване на кодекса е председателят и секретарят да не са от една и съща партия или коалиция от партии. Секретарят на ЦИК Севинч Солакова е излъчена от квотата на ДПС. В мандата на кабинета „Станишев” заема поста главен секретар на Министерството на земеделието. Севинч Солакова бе докладчик пред ЦИК по искането за публичен достъп до протоколите на комисията. Солакова не намира основание да се приеме, че ЦИК е задължен субект по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. Тя предлага на ЦИК своята тактика по непредоставянето на публична информация – „на този етап” да се отговори, че „решенията на ЦИК се публикуват и съобщават по реда, указан в Изборния кодекс.”

Протоколът от това заседание на ЦИК, с който Институт за развитие на публичната среда разполага, добре илюстрира стила и начина на работа на органа, когато трябва да бъде защитен общественият интерес. Броят на присъстващите членове е 20 души. В гласуването неизвестно защо участват 12 от тях – минималният брой, за да има кворум. Против предоставянето на обществена информация всички гласуват единодушно, а имената им остават скрити. Както и на тези, които са участвали в заседанието, но кой знае защо не са гласували – от протокола не става ясно.

С това анонимно действие беше препречена възможността да станат публични аргументите на членовете на комисията при вземането на редица скандални решения. Някои от тях предизвикаха политически демонстрации пред ЦИК – нещо безпрецедентно в историята на изборите от демократичните промени до днес.

Говорителите

Говорителите на Централната избирателна комисия – Бисер Троянов и Ралица Негенцова са дългогодишни членове на органа.

Негенцова е близка до БСП и съответно излъчена от квотата на партията. По професия е адвокат, член на Софийската адвокатска колегия и председател на дисциплинарната комисия към нея. Един от хитовете в кампанията бе споделеното от Негенцова забележителното откритие на ЦИК, че колкото по-малка публичност се дава на разяснително-информационната кампания, толкова по-голям е ефектът от нея. На въпрос на вестник „Труд“ къде са разяснителните клипове на ЦИК, тъй като изборите наближават говорителят на ЦИК отговори: „Да, упрекнаха ни. Проучили сме възможностите, защото когато едно нещо се върти по-продължително време в медиите, то става нечуваемо, човек свиква с него.“

Колегата й Бисер Троянов в предишния мандат на ЦИК бе отново говорител, но от квотата на НДСВ. В този състав на комисията, въпреки че НДСВ имаха възможност за представители, той избра управляващата партия ГЕРБ. Благодарение на този си ход, Троянов запази и говорителското си място. Месеци по-късно, в средата на декември 2012 година ВСС избраТроянов за съдия в наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Бисер Троянов бе класиран на второ място в конкурса на Висшия съдебен съвет (ВСС) за попълване на три места в наказателната колегия на ВКС. В негова подкрепа гласуваха 17 членове на ВСС, един бе „против“, а трима се въздържаха. Дотогава той бе наказателен съдия в Софийския апелативен съд.

В интервю за вестник „Дневник”, взето след изборите, Троянов, изказва мнение, че някои организации са си направили „ пи ар с т.нар. прозрачна бюлетина”, говорителят на ЦИК оценява критиките в докладите на международните наблюдатели така: „сякаш бяха прочетени остри вестникарски статии и други публикации и преписани в доклада на наблюдателите.”

Останалите членове на ЦИК

Политическият и семеен бекграунд на някои от членовете на Централната избирателна комисия също е любопитен. От квотата на ГЕРБ като член в ЦИК влиза Паскал Бояджийски. Завършил право и политология, юрист в областта на административното право. Работил е като адвокат, изследовател в политологичен център и Българско сдружение за честни избори и граждански права. Избран през юни 2011 г. от Министерския съвет за член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Двамата със зам.- председателя на ЦИК Сабрие Сапунджиева са колеги и на работното си място в комисията за установяване на конфликт на интереси. Паскал Бояджийски е съпруг на заместник-кмета на София по екология Мария Бояджийска.

Венцислав Караджов е излъчен от квотата на БСП. Караджов е бивш съветник в Министерството на вътрешните работи в мандата на Тройната коалиция и настоящ съветник към подкомисията за контрол над СРС в 41-то Народно събрание.

Владимир Христов е научен сътрудник 2-ра степен в Института по правни науки към БАН. Преподавател в Бургаския свободен университет. Излъчен е от квотата на „Атака”. Общински координатор на партията във Враца.

Ерхан Чаушев е от квотата ДПС. Преди да влезе в настоящия състав на ЦИК Чаушев е бил и в Централната избирателна комисия за избор на евродепутати и също така в Надзорния съвет на Агенция по следприватизационен контрол.

Дългогодишният юрист в президентството по време на държавния глава Георги Първанов –Силва Дюкенджиева е стар и познат член на Централната избирателна комисия. В органа е от квотата на БСП.

Иванка Грозева е излъчена от НДСВ. Тя е дългогодишен юрист в НДК.

Колежката й Анна Колушева – Манахова е член на комисията по линия на управляващата партия ГЕРБ. Преди да стане специалист по изборно законодателство е била в Съвета на директорите на дружеството към Столична община „Столичен автотранспорт” ЕАД.

Красимир Калинов влиза за първи път в ЦИК от квотата на управляващите. Завършил е приложна математика в Беларус. Специалист по приложна статистика в областта на социологията, психологията и медицината. Преподавател в НБУ и заместник-директор на НЦИОМ.

Мариана Христова е от квотата на ГЕРБ – преподавател в Нов Български университет.
Други двама членове от квотата на ГЕРБ са Гергана Маринова и Емануил Христов. Освен, че е излъчена от управляващата партия Гергана Маринова е партньор в живота на говорителя на ЦИК Бисер Троянов.

Техният колега Валентин Бойкинов – също от ГЕРБ, е съдия в Софийски градски съд.

Тези 21 души ще продължат да правят избори през следващите 5 години. Въпреки това нямат волята и смелостта да посочат проблемите пред прилагането на новото изборно законодателство и да дадат решения за подобряване на собствената си дейност. Въпреки обещанията на председателя на комисията такъв документ не се появява.

Видно е, че зависимостите от различни политически, служебни, бизнес и други клиентелни мрежи не позволява на част от членове на ЦИК да намерят решение в интерес на гражданите. ЦИК иска и вълкът да е сит, и агнето цяло – да не се конфронтира със законодателите, тъй като мнозинството от членовете са от ГЕРБ – казвайки им, че са написали лош закон – какъвто той е, но да излязат все пак с някаква позиция, защото всички видяха грандиозните гафове, блокажа в работата на комисията и хаоса, който изборната машина продуцира.

Танталовите мъки на ЦИК как да заеме честна позиция пораждат основателно въпроса – за кого и за какво работи органът – за благополучието на своите членове, за безметежния си мандат и добрите възнаграждения или за защита и гарантирането на обществения интерес? Ако приемем, че членовете на ЦИК се считат отговорни и отчетни само пред политическия борд, който ги е назначил, значи ЦИК е престъпна корпорация, обърната срещу интереса на акционерите си – това сме ние гражданите.