Дата на основаване: 2021 г.Продължаваме промяната е политическа формация, която не е регистрирана по смисъла на Закона за Политическите партии. Движението се формира около двамата му лидери – Кирил Петков и Асен Василев, министри в служебно правителство (от 12 май до 16 септември 2021 г), назначено от президента Румен Радев. През септември те обявиха началото на политическия си проект като поради липсата на време да преминат през процеса на регистрация на политическа партия, Продължаваме промяната се яви на изборите на 14 -ти ноември, използвайки регистрациите на партиите ВОЛТ и Средна европейска класа и Политическо движение „Социалдемократи“.
На изборите през ноември Продължаваме промяната спечелиха най-много от гласовете на избирателите – 25.67%, което им осигури 67 места в Народното събрание. От партията успяха да сформират коалиционно правителство с помощта на БСП за България, Има такъв народ и Демократична България. Продължаваме промяната имат 10 министерски поста в кабинета, сред които са премиер (Кирил Петков), министър на финансите (Асен Василев), министър на транспорта и съобщенията (Николай Събев), министър на иновациите и растежа (Даниел Лорер) и др.
На официалния им сайт са публикувани 17 приоритета, сред които нулева корупция, край на течовете на публични средства, ефективно правораздаване, бързо и справедливо здравеопазване, дерегулация, която да осигури безпроблемното функциониране на бизнеса и др.
Към този момент от Продължаваме промяната не са заявили ясна принадлежност към някое от европейските политически семейства. Според публично изказване на лидерите на формацията “Ние много вярваме в десни инструменти, които да постигат леви цели”.
Дата на основаване: 3.12.2006 г.ПП „ГЕРБ” е основана в края на 2006г. като продължение на сформираното по-рано гражданско сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Пръв председател на новоучредената партия става Цветан Цветанов, въпреки че неин неформален лидер е тогавашният кмет на София и бивш главен секретар на МВР от 2001 до 2005г. – Бойко Борисов. Това се дължи на формалната невъзможност през 2007г. длъжността в партията да се съвместява с позицията на Борисов, като кмет.
Социологическите изследвания определят ГЕРБ като най-голямата дясно-центристка партия в страната още преди първите избори, на които партията се явява през 2007 г. Две години по-късно ГЕРБ печели парламентарните избори в страната и формира правителство със 117 депутатски мандата в Народното събрание, чиито премиер става Бойко Борисов. В публикуваната политическа програма на ГЕРБ през 2009 г. се подчертават 5 основни приоритета на държавното управление:
Възстановяване и гарантиране на справедливостта в българското общество;
Превръщане на България в основен фактор на стабилност в региона и света, уважаван член на Европейския съюз;
Благоденствие и просперитет за българските граждани и българската икономика;
Подобряване на социалната сигурност. Създаване на благоприятна и здравословна среда на живот;
Развитие на човешкия капитал на нацията за по-високо национално самочувствие.
В публикуваната през 2013 г. нова програма на ГЕРБ, партията дава оценка за някои от допуснатите грешки по време на своето управлението – недостигане до желания растеж в икономиката и доходите на хората; допуснати кадрови грешки „в желанието за бързо решаване на проблемите”; недостатъчен контрол „над монополните структури увеличаващи печалбите си за сметка на гражданите”.
На 20.02.2013 г. правителството на ГЕРБ подаде оставка именно вследствие на антимонополни протести в страната. Въпреки че на последвалите предсрочни парламентарни избори ГЕРБ получи най-много мандати в парламента (94), партията бе оставена в изолация от останалите парламентарни групи и не можа да сформира ново правителство.
Въпреки това, през 2014 следват нови парламентарни избори след оставката на правителството на БСП и ДПС в резултат на продължителни антиправителствени протести, ескалирали след избора на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС.
ГЕРБ сформира коалиционен кабинет с Реформаторски блок, АБВ и Патриотичен фронт. Това правителство също не довършва мандата си и след загубата на президентските избори през 2016 г. подава оставка.
На парламентарните избори през 2017 г. ГЕРБ печели 33.54%, което им гарантира 95 места в Парламента. Предизборната им програма включва 18 приоритетни области. Голяма част от ключовите позиции на партията са част и от управленската програма на коалиционно правителство, формирано заедно с „Обединени патриоти“ (пример за това е заявената евроатлантическа ориентация). Някои ключови елементи като ангажираността на ГЕРБ с „последователно прилагане и контрол на приетите политически действия и произтичащите от тях решения за промени в Изборното законодателство на страната“ в резултат от проведения през 2016 г. референдум, обаче, не присъстват в общата програма на коалиционните партньори. През есента на 2020 г. протести в столицата предизвикват криза, но правителството завършва пълния си мандат през март 2021 г.
През 2021 г. на редовните парламентарни избори на 4-ти април ГЕРБ се явява в коалицията ГЕРБ-СДС и постига резултат от 26.18%, което ѝ осигурява 75 мандата. Въпреки че те са първа политическа сила, не намират подкрепа в парламента. Никоя от останалите формации не успява да формира мнозинство и са насрочни нови парламентарни избори.
Те се провеждат на 11-и юли, когато коалицията ГЕРБ-СДС остава с втори резултат от 23.51% и 51 мандата. И това Народно събрание не успява да излъчи правителство и са свикани трети парламентарни избори за годината.
Те се провеждат на 14-и ноември заедно с редовните президентски избори. На тях ГЕРБ-СДС отново остават втори с 22.74% и 59 мандата. Първата политическа сила Продължаваме промяната формира коалиционно правителство и ГЕРБ-СДС остава в опозиция. Според декларация на коалицията, публикувана на официалната страница на ГЕРБ, техните приоритети като опозиция ще са “качествено образование, борба с кризите, инвестиции, ускорен растеж, увеличаване на доходите на българите, подпомагането на бизнеса и гражданите за преодоляване на ценовата криза, която би могла да има тежки икономически последствия.”
ПП ГЕРБ се определя, като дясно-центристка партия, която поддържа християндемократически принципи. От 2008г. ГЕРБ е член на Европейската народна партия в Европарламента.
Движението за права и свободи е центристка партия, създадена през 1990 г. и представена парламентарно в рамките на всички обикновени Народни събрания до днес. Още от своето създаване партията получава най-сериозна подкрепа сред етническото турско малцинство в страната, както и сред други граждани, изповядващи мюсюлманското вероизповедание. Тази особеност неведнъж е била ползвана от опоненти на партията, поставящи под въпрос, доколко нейното съществуване не е противоконституционно.
Днес ДПС е член на Европейската Либерална Демократична и Реформистка Партия, а в своите програмни декларации заявява подкрепата си към евро-атлантическото развитие на България. Чрез политическо участие в управлението на България (в качество на опозиция или коалиционен партньор на управляваща партия) движението декларира, че застава срещу проявите на „национален шовинизъм, отмъщение, ислямски фундаментализъм или религиозен фанатизъм”.
Дългогодишен председател (23 години) на партията е Ахмед Доган, а негов наследник – Лютви Местан. В деня на неговото оттегляне от ръководния пост (19.01.2013 г.), по време на VIII национална конференция на ДПС, е направен опит за покушение върху живота му. Лютви Местан е изключен като член на партията след решение на Централния съвет на ДПС от 24 декември 2015 г. През 2016 г. той участва в учредяването на нова партия – ДОСТ, а за председател на ДПС е избран Мустафа Карадайъ.
В 42-рото Народно събрание ДПС участва във властта, като коалиционен партньор на левицата – Коалиция за България (БСП). В условията на политически паритет между представените в парламента партии, мандатът на това правителство често зависи едновременно от гласовете на коалиционния партньор ДПС, както и от тези на националистическата партия Атака. По време на 43-тото Народно събрание ДПС не участва в коалиционното управление. На предсрочните избори през 2017 г. партията печели 9.24% и получава 26 депутатски места.
На изборите през април през 2021 г. ДПС постига 10.51% подкрепа и 30 мандата, а на тези през юли – 10.71% и 29 места. След неуспеха на тези две народни събрания да излъчат работещ кабинет, на изборите на 14 ноември ДПС събира подкрепа от 13% като това я прави трета сила в 47-то народно събрание с 34 депутати. ДПС е част от опозицията в парламента като според предизборната им програма те ще работят за по-добра бизнес среда, повече работни места, повече инвестиции и по-големи доходи, намаляване на административната тежест и по-високо качество на живот и др.
Движението за Права и Свободи се самоопределя като центристка либерална партия. Членува в Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ).
Дата на основаване: април 1990 г.Българската социалистическа партия /БСП/ е наследник на създадената на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа Българска социалдемократическа партия, обособена през 1903 г. в Българска работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/. Сред основателите и най-изявените дейци в историческото развитие на партията са: Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров и много други.
След падането на комунистическия режим през 1989 г., на проведен общопартиен референдум в края на март 1990 г. Българската комунистическа партия (БКП) се преименува на Българска социалистическа партия и се отказва от стриктното прилагане на марксизма.
От тогава до сега БСП е най-голямата лява партия в страната, а всички опити на отцепили се от нея партийци да създадат „алтернативно” ляво до този момент са неуспешни.
От началото на прехода БСП съставя четири правителства, съответно с министър-председател Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Избирателите на БСП избират за два мандата и президента Георги Първанов (2002 – 2012 г.).
Основните приоритети, които БСП очертават като „нашите национални цели” са социално-икономически напредък и повишаване на заетостта, намаляване на бедността и неравенствата между хората и държавите, развитие на общините и регионите.
В началото на 2013 г. 48-ият конгрес на БСП обяви курс на радикална промяна.
В съответствие с курса на „радикалната промяна”, който БСП поема след 48-мия си конгрес през 2013 г., в предизборната им платформа от същата година, наречена „За достоен живот в България”, са застъпени следните политики:
- Програма за реиндустриализация на страната, включително възстановяване на индустриални предприятия с национално и регионално значение;
- Ограничаване на монополите и премахване на картелите;
- Засилен контрол върху финансовия капитал, така че да работи в интерес на реалната икономика и на гражданите;
- Прилагане на принципа „обществените средства – за обществени нужди – предимно в обществени заведения”, според който да се финансират образованието и здравеопазването;
- Подготовка за преход към прогресивно облагане на доходите на физическите лица чрез въвеждане на семейно подоходно облагате.
Коалиция за България е име, използвано от общинските избори през 1999 насам за политическите коалиции, съставени от Българската социалистическа партия (БСП) и други 8 (по време на предсрочните парламентарни избори май 2013 г.), по-малки, близки до БСП партии.
През май 2016 г. БСП избира нов лидер – Корнелия Нинова, която е и настоящ председател. На парламентарните избори през 2017 г. коалицията се нарича „БСП за България“ и се състои от партиите „Българска социалистическа партия“, „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, „Комунистическа партия на България“, „Нова зора“, „Политически клуб „Екогласност“ и „Политически клуб „Тракия“.
“БСП за България” печели 27.93% от подадените гласове, което ѝ гарантира 80 места в Народното събрание и я прави втората политическа сила в Парламента и най-голяма опозиционна формация.
Основен акцент в платформата на коалицията през 2017 г. е изграждането на социална държава чрез активна държавна политика за подкрепа на българските производители, приемане на целенасочената инвестиционна програма за интегрирано развитие на изоставащите райони в България, плавен изход от „плоския“ данък; преизчисляване на пенсиите и др.
На трите парламентарни избора през 2021 г. резултатът на коалицията “БСП за България” намалява значително. На изборите през април коалицията успява да събере подкрепата на 15.01% от подалите своя вот, което им осигурява едва 43 мандата. Няколко месеца по-късно на предсрочните избори на 11 юли резултатът на столетницата продължава да се свива като партията печели 13.39% или 36 мандата.
След изборите през април и юли, кабинет не се формира и така на последните парламентарни избори на 14 ноември 2021г., БСП за България постига най-ниския си резултат от 10.21% и печели едва 26 мандата. Корнелия Нинова подава оставка заради слабото представяне на партията. Конгресът на БСП, проведен на 22-ри януари 2022 г., отхвърля оставката ѝ, така Нинова остана начело на партията.
БСП е част от коалиционното правителство, състоящо се още от Продължаваме промяната, Има такъв народ и Демократична България. “БСП за България” има четири министерски поста – вицепремиер и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова, министър на труда и социалната политика Георги Гьоков, министър на туризма Христо Проданов, министър на земеделието Иван Иванов.
БСП се определя като лявоцентристка социалдемократическа политическа партия. Член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Наследник на Българската комунистическа партия.
Дата на основаване: 22.06.2020“Има такъв народ” е политическа партия, създадена от известния шоумен Слави Трифонов. Първоначално е направен опит партията да се регистрира с наименованието “Няма такава държава”. Софийски градски съд, а после и Върховният касационен съд обаче отказаха регистрацията заради това, че в логото на партията е използвано българското знаме, което е забранено. Впоследствие са внесени нови документи за регистрация на партията вече под името “Има такъв народ”.
Според учредителите на формацията създаването на партията е резултат от референдума през 2016 г., иницииран от екипа на телевизионното предаване „Шоуто на Слави“, на който бяха зададени 3 въпроса:
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
Именно в тази връзка, според нейният лидер и сценаристите на Шоуто на Слави, основната цел на партията е постигането именно на тези три цели.
На парламентарните избори на 4 април партията заема второто място спрямо вота на гласоподавателите, като печели 17.66% и 51 места в Народното събрание. След неуспеха при формиране на кабинет, на проведените на 11 юли избори, партията става първа политическа сила с 24.08% и 65 места. Следват сериозни спорове за съставяне на коалиция. Потенциалните коалиционни партньори на ”Има такъв народ” ги обвиняват в липса на диалогичност и опит да управляват еднолично, докато представителите на партията обвиняват всички останали в желание за домогване до властта. В крайна сметка правителство не е съставено и се стига до трети парламентарни избори за годината, проведени на 14 ноември 2021 г. Резултатът на партията се свива значително – до 9.52% и 25 депутатски места.
“Има такъв народ” става част от коалиционното правителство на Продължаваме промяната с БСП за България и Демократична България и разполага с 4 министерски поста – министър на енергетиката; министър на външните работи; министър на регионалното развитие и благоустройството; министър на спорта.
Към този момент от Има такъв народ не са изразили принадлежност към някое от европейските политически семейства.
Дата на основаване: 2019 г.Демократична България е коалиция от три политически партии – Да, България, Зелено движение и Демократи за силна България (ДСБ).
Движение „Да, България!“ е политическа партия, учредена на 7 януари 2017 г. В основата на програмата е „ съдебна реформа и демонтиране на корупционния модел”.
Партията се формира около фигурата на Христо Иванов – бивш министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки, наследен във второто правителство на Бойко Борисов.
Зелено движение (преди това Зелените) е политическа партия, която от десетилетие е в основата на множество прояви за защита на околната среда – протести, референдуми, петиции и други. Като свои приоритети от партията обобщават: “Отговорност към околната среда; Свобода чрез самоограничаване; Разширяващо се правосъдие; Разнообразие, едно задължително условие; Ненасилие”.
Демократи за силна България (ДСБ) е партия, учредена през 2004 г. около бившия министър-председател (1997 г. – 2001 г.) Иван Костов. Партията определя своите политически приоритети като десни и скоро след учредяването си е приета за асоцииран член на Европейската народна партия. В периода между 2009 г. и 2017 г. ДСБ участва на избори в различни десни и дясно-центристки коалиции – Синята коалиция, Реформаторски блок, Нова Република. След като през 2013 г. Иван Костов се оттегля от председателското място, то първо е заето от Радан Кънев, а по-късно от Атанас Атанасов.
През 2017 г. новосформираното движение Да, България, Зелено движение и партия ДЕОС се явяват съвместно на парламентарните избори и постигат резултат от 2.96% (малко над 100 хил. гласа), което ги оставя извън Народното събрание.
Преди европейските избори през май 2019 г., към Да, България и Зелено движение се присъединява ДСБ и името на коалицията се променя на Демократична България.
При участието си в изборите за представители на България в Европейския парламент (ЕП), коалицията Демократична България повишава резултата си до 6.1% (118 484 гласа). Това осигурява на партньорите едно място в ЕП – Радан Кънев (ДСБ) е водач на листата и кандидат с най-голям брой преференции.
На последвалите местни избори, през есента на 2019 г. , коалицията запазва състава си и издига обща кандидатура за кмет на София и обща листа за общински съветници. Коалицията до голяма степен запазва този формат и в другите населени места в страната. Кандидатът за кмет на София от Демократична България, Борислав Игнатов, не получава достатъчна подкрепа на първи тур – 12.20% (54 330 гласа) и отпада от битката за кметското място в столицата. Листата за общински съветници получава малко по-висока подкрепа от кандидата за кмет, а именно – 14.52%. На същите избори коалицията печели и 7 от районните кметства в столицата.
На последвалите, през април 2021 г., редовни парламентарни избори, коалиция Демократична България постига най-добрият си резултат до момента от 302 280 гласа (близо 10%) и 27 мандата в Народното събрание. Тя е част от група партии, които се утвърждават като „партии на промяната”, с основен приоритет радикална съдебна реформа и модернизация на администрацията.
Неуспешният опит за съставяне на правителство води до вторите по ред парламентарни избори, проведени на 11 юли, когато Демократична България повишава още резултата си до 12.64% (345 331 гласа) и 34 народни представители. Преговорите, водени от Има такъв народ и останалите потенциални партньори, включително Демократична България, за съставяне на правителство са неуспешни и се налага провеждането на трети парламентарни избори – 14 ноември 2021 г.
На последните за 2021 г. избори, Демократична България губи част от подкрепата си и се свива до 6.37% (166 968 гласа) или 16 мандата. Въпреки това, Демократична България е участник в новосформираното коалиционно правителство на Продължаваме промяната. Нейни представители заемат три министерства – на правосъдието (Надежда Йорданова, Да България), на околната среда и водите (Борислав Сандов, Зелено движение), на електронното управление (Божидар Божанов, Да България).
Трудно е да се определи ясната принадлежност на коалицията, която е съставена от зелена, центритска и дясна партии, въпреки че в публичното пространство е определяна като либерална/центристка. Тя има и представител в Европейския парламент, който обаче е член на Европейската народна партия.
Дата на основаване – 02.08.2014 г.
Устав – https://sgs.justice.bg/bg/14755
Сайт: https://vazrazhdane.bg/
Партия Възраждане е създадена през 2014г. като в програмата си има редица няационалинистически послания. Сред приоритетите в нея са “преформатиране на образователната система с акцент към ученика и България”, създаване на “елитна българска армия”, “независимост на България на световната сцена”, “превръщане на българското население в един, силен, разуен и достоен народ ” и др. Нейният лидер Костадин Костадинов публично изказва неодобрението си към Европейския съюз и НАТО.
На изборите през април и юли партията не успява да събере достатъчно подкрепа, за да излъчи депутати в Народното събрание, но през ноември “Възраждане” спечели 4.86% от гласовете и това им осигурява 13 депутатски места. Според анализатори това в голяма степен се случи и заради яростната риторика против ваксините и ограничителите мерки, наложени заради пандемията от Ковид-19.
Според изказваните позиции, партията принадлежи към партийното семейство на крайнодесните.