Парламентарни заседания
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че то има три годишни сесии, по време на които се провеждат редовни пленарни заседания - всяка сряда, четвъртък и петък. Парламентът може да реши да свика и извънредни заседания по предварително обявен дневен ред.
Парламентарните заседания се откриват от председателя на НС ако на тях присъстват повече от половината народни представители, като се провеждат по дневен ред на предварително приета програма. Последната може да бъде променяна само в изключителни случаи. Въпроси, които не са включени в дневния ред, не се обсъждат.
Въпроси и питания по време на парламентарен контрол
Всички депутати могат да отправят към министър-председателя, заместник министър-председател или министър актуални въпроси от обществен интерес. Въпросите трябва да са в съответната сфера на управление или да засягат дейността на конкретно административно звено. Към министър-председателя се отправят въпроси, отнасящи се до дейността на правителството.
Въпросите се отправят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание (като това трябва да стане най-късно 72 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговарят). Отговорите може да са устни или писмени. Срокът за писмен отговор е до 10 дни (като в специални случаи се допускат и изключения). Всички постъпили въпроси и съответни отговори към тях, се публикуват в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и са достъпни на на интернет страницата на НС.
Депутатите могат да отправят и питания до членове на Министерски съвет относно неговата дейност. Питанията са само в писмена форма, като на тях следва да се отговори устно или писмено в 14-дневен срок (като в специални случаи се допускат и изключения). Всички питания и отговорите към тях също се публикуват на интернет страницата на НС в публичния регистър „Парламентарен контрол“.
Всеки петък в последните три часа на заседанието на Народното събрание се изслушват въпросите, питанията и отговорите по тях.
Парламентарни комисии
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание то избира от своя състав постоянни и временни комисии. В настоящия парламент функционират 25 постоянни комисии. Според Правилника техния брой, вид и състав може да бъде променян. Даден народен представител може да членува най-много в две постоянни комисии и да бъде избиран в ръководството само на една от тях.
Към постоянните комисии могат да се образуват подкомисии и работни групи, като четири са създадените постоянно действащи подкомисии в настоящото 50-о Народно събрание според неговия правилник.
Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма за участие на България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз, проекти за решения, декларации и обръщения и др., разпределени им от председателя на НС. Тези комисии изготвят доклади, предложения и становища.
Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни. Редовните заседания се провеждат в дните от вторник до петък, най-малко веднъж месечно.
Заседанията на постоянните комисии са открити (като в специални случаи се допускат и закрити такива). Те се излъчват в реално време на интернет страницата на НС, както и в официалните профили на парламента в социалните мрежи.
Съществува и възможност за образуване на временни комисии. Те се формират по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети. Предметът, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от НС. По отношение на временните комисии се прилагат правилата за работа на постоянните такива. Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно – с решение на парламента.
Законодателна дейност
Законодателният процес в Народното събрание се осъществява въз основа на Конституцията на страната и Правилника за организацията и дейността на НС.
Право да внасят законопроекти имат народните представители и Министерски съвет. Към всеки законопроект задължително се прилагат мотиви и оценка на въздействието. Вносителите трябва да включат и становище за последиците, в т.ч. и финансови, от прилагането на законопроекта.
Законопроектите се внасят до председателя на НС, който ги разпределя в тридневен срок в постоянните комисии на парламента, като определя коя от тях ще е водеща в обсъждането. Следват дебати и одобрение на законопроекта в комисия, като там се изготвя и доклад, който се предава на НС. На този етап граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.Процедурата продължава в пленарна зала, където на първо четене се обсъжда и гласува предложеният законопроект в неговата цялост. Когато на първо гласуване са приети два или повече законопроекта, уреждащи една и съща материя, водещата комисия заедно с вносителите ги обединява в общ такъв.
В случай, че законопроектът бъде отхвърлен на първо гласуване в пленарна зала, той може да бъде внесен за повторно разглеждане само след промени в основните му положения, но не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.
Ако законопроектът се приеме на първо четене, депутатите имат възможност да предлагат писмени аргументирани предложения за изменения и допълнения (в 7-дневен срок).Текстовете подлежат на повторно обсъждане и гласуване във водещата комисия. Тя има 14-дневен срок да внесе в НС окончателен доклад с всички предложения на народните представители и нейното становище.
В пленарна зала на второ четене законопроектът се обсъжда и гласува глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. По правило двете гласувания в зала се провеждат в различни заседания. По изключение тези гласувания може да се проведат в едно заседание - само ако по време на обсъждането на първо четене в зала не са направени предложения за изменение или допълнение на съответния законопроект. След като бъде приет конкретният закон, той се изпраща на президента за издаване на указ. Законът се обнародва в „Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането му.
Отсъствия
Според Правилника за организацията и дейността на НС, народните представители са длъжни да присъстват на пленарните заседания и тези на комисиите, в които членуват. В случай, че на депутатите им се налага по уважителни причини да отсъстват от заседание - в зала или в комисия, то по реда на Правилника те следва да уведомят предварително председателя на НС или на съответната комисия.
На интернет страницата на парламента трябва ежемесечно да се публикува информация само за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания.
Правилника за организацията и дейността на НС предвижда удръжки от възнагражденията на депутатите при техни неоправдани отсъствия.