Политически партии

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ

Дата на основаване: 3.12.2006 г.

УСТАВ

Сайт: www.gerb.bg/

КРАТКА БИОГРАФИЯ

ПП „ГЕРБ” е основана в края на 2006г. като продължение на сформираното по-рано гражданско сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Пръв председател на новоучредената партия става Цветан Цветанов, въпреки че неин неформален лидер е тогавашният кмет на София и бивш главен секретар на МВР от 2001 до 2005г. – Бойко Борисов. Това се дължи на формалната невъзможност през 2007г. длъжността в партията да се съвместява с позицията на Борисов, като кмет.

Социологическите изследвания определят ГЕРБ като най-голямата дясно-центристка партия в страната още преди първите избори, на които партията се явява през 2007 г. Две години по-късно ГЕРБ печели парламентарните избори в страната и формира правителство със 117 депутатски мандата в Народното събрание, чиито премиер става Бойко Борисов. В публикуваната политическа програма на ГЕРБ през 2009 г. се подчертават 5 основни приоритета на държавното управление:

Възстановяване и гарантиране на справедливостта в българското общество;

Превръщане на България в основен фактор на стабилност в региона и света, уважаван член на Европейския съюз;

Благоденствие и просперитет за българските граждани и българската икономика;

Подобряване на социалната сигурност. Създаване на благоприятна и здравословна среда на живот;

Развитие на човешкия капитал на нацията за по-високо национално самочувствие.

В публикуваната през 2013 г. нова програма на ГЕРБ, партията дава оценка за някои от допуснатите грешки по време на своето управлението – недостигане до желания растеж в икономиката и доходите на хората; допуснати кадрови грешки „в желанието за бързо решаване на проблемите”; недостатъчен контрол „над монополните структури увеличаващи печалбите си за сметка на гражданите”.

На 20.02.2013 г. правителството на ГЕРБ подаде оставка именно вследствие на антимонополни протести в страната. Въпреки че на последвалите предсрочни парламентарни избори ГЕРБ получи най-много мандати в парламента (94), партията бе оставена в изолация от останалите парламентарни групи и не можа да сформира ново правителство.

Въпреки това, през 2014 следват нови парламентарни избори след оставката на правителството на БСП и ДПС в резултат на продължителни антиправителствени протести, ескалирали след избора на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС.

ГЕРБ сформира коалиционен кабинет с Реформаторски блок, АБВ и Патриотичен фронт. Това правителство също не довършва мандата си и след загубата на президентските избори през 2016 г. подава оставка.

На последните парламентарни избори ГЕРБ печели  33.54%, което им гарантира 95 места в Парламента. Предизборната им програма включва 18 приоритетни области. Голяма част от ключовите позиции на партията са част и от управленската програма на коалиционно правителство, формирано заедно с „Обединени патриоти“ (пример за това е заявената евроатлантическа ориентация). Някои ключови елементи като ангажираността на ГЕРБ с „последователно прилагане и контрол на приетите политически действия и произтичащите от тях решения за промени в Изборното законодателство на страната“ в резултат от проведения през 2016 г. референдум, обаче, не присъстват в общата програма на коалиционните партньори.

ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

ПП ГЕРБ се определя, като дясно-центристка партия, която поддържа християндемократически принципи.  От 2008г. ГЕРБ е член на Европейската народна партия в Европарламента.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2017 Г.

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ

Дата на основаване: април 1990 г.

УСТАВ

Сайт: http://bsp.bg/

КРАТКА БИОГРАФИЯ

Българската социалистическа партия /БСП/ е наследник на създадената на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа Българска социалдемократическа партия, обособена през 1903 г. в Българска работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/. Сред основателите и най-изявените дейци в историческото развитие на партията са: Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров и много други.

След падането на комунистическия режим през 1989 г., на проведен общопартиен референдум в края на март 1990 г. Българската комунистическа партия (БКП) се преименува на Българска социалистическа партия и се отказва от стриктното прилагане на марксизма.

От тогава до сега БСП е най-голямата лява партия в страната, а всички опити на отцепили се от нея партийци да създадат „алтернативно” ляво до този момент са неуспешни.

От началото на прехода БСП съставя четири правителства, съответно с министър-председател Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Избирателите на БСП избират за два мандата и президента Георги Първанов (2002 – 2012 г.).

Основните приоритети, които БСП очертават като „нашите национални цели” са социално-икономически напредък и повишаване на заетостта, намаляване на бедността и неравенствата между хората и държавите, развитие на общините и регионите.

В началото на 2013 г. 48-ият конгрес на БСП обяви курс на радикална промяна – за

В съответствие с курса на „радикалната промяна”, който БСП поема след 48-мия си конгрес през 2013 г., в предизборната им платформа от същата година, наречена „За достоен живот в България”, са застъпени следните политики:

Програма за реиндустриализация на страната, включително възстановяване на индустриални предприятия с национално и регионално значение;

Ограничаване на монополите и премахване на картелите;

Засилен контрол върху финансовия капитал, така че да работи в интерес на реалната икономика и на гражданите;

Прилагане на принципа „обществените средства – за обществени нужди – предимно в обществени заведения”, според който да се финансират образованието и здравеопазването;

Подготовка за преход към прогресивно облагане на доходите на физическите лица чрез въвеждане на семейно подоходно облагате.

Коалиция за България е име, използвано от общинските избори през 1999 насам за политическите коалиции, съставени от Българската социалистическа партия (БСП) и други 8 (по време на предсрочните парламентарни избори май 2013 г.), по-малки, близки до БСП партии.

На последните парламентарни избори коалицията се нарича „БСП за България“ и се състои от партиите „Българска социалистическа партия“,  „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, „Комунистическа партия на България“, „Нова зора“, „Политически клуб „Екогласност“ и „Политически клуб „Тракия“.

“БСП за България” печели 27.93% от подадените гласове, което ѝ гарантира 80 места в Народното събрание и я прави втората политическа сила в Парламента и най-голяма опозиционна формация.

Основен акцент в платформата на коалицията през 2017 г. е изграждането на социална държава чрез активна държавна политика за подкрепа на българските производители, приемане на целенасочената инвестиционна програма за интегрирано развитие на изоставащите райони в България, плавен изход от „плоския“ данък; преизчисляване на пенсиите и др.

ПОЛИТИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

БСП се определя като лявоцентристка социалдемократическа политическа партия. Член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Наследник на Българската комунистическа партия.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2017 Г.

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ

Дата на основаване: 04 януари 1990 г.

Организационни документи: Устав на партията

Сайт: www.dps.bg/

КРАТКА БИОГРАФИЯ

Движението за права и свободи е центристка партия, създадена през 1990 г. и представена парламентарно в рамките на всички обикновени Народни събрания до днес. Още от своето създаване партията получава най-сериозна подкрепа сред етническото турско малцинство в страната, както и сред други граждани, изповядващи мюсюлманското вероизповедание. Тази особеност неведнъж е била ползвана от опоненти на партията, поставящи под въпрос, доколко нейното съществуване не е противоконституционно.

Днес ДПС е член на Европейската Либерална Демократична и Реформистка Партия, а в своите програмни декларации заявява подкрепата си към евро-атлантическото развитие на България. Чрез политическо участие в управлението на България (в качество на опозиция или коалиционен партньор на управляваща партия) движението декларира, че застава срещу проявите на „национален шовинизъм, отмъщение, ислямски фундаментализъм или религиозен фанатизъм”.

Дългогодишен председател (23 години) на партията е Ахмед Доган, а негов наследник – Лютви Местан. В деня на неговото оттегляне от ръководния пост (19.01.2013 г.), по време на VIII национална конференция на ДПС, е направен опит за покушение върху живота му. Лютви Местан е изключен като член на партията след решение на Централния съвет на ДПС от 24 декември 2015 г. През 2016 г. той участва в учредяването на нова партия – ДОСТ, а за председател на ДПС е избран Мустафа Карадайъ.

В 42-рото Народно събрание ДПС участва във властта, като коалиционен партньор на левицата – Коалиция за България (БСП). В условията на политически паритет между представените в парламента партии, мандатът на това правителство често зависи едновременно от гласовете на коалиционния партньор ДПС, както и от тези на националистическата партия Атака. По време на 43-тото Народно събрание ДПС не участва в коалиционното управление. На предсрочните избори през 2017 г. партията печели 9.24% и получава 26 депутатски места.

Предизборната програма на партията се фокусира върху три ключови стратегически цели:

  • Мерки за преодоляване на демографската криза;
  • Борба с бедността;
  • Проактивна политика на запазване и реформиране на ЕС.

Част от способите за постигането им според ДПС са насърчаване на инвестициите, стимулиране на потреблението чрез повишаване размера на минималните пенсии, реформа в образователната и селскостопанската политики и други.

ПОЛИТИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Движението за Права и Свободи се самоопределя като центристка либерална партия. Членува в Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ).

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2017 Г.

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ

Дата на основаване: 2016 Г.

УСТАВ

Сайт:www.volia.bg

КРАТКА БИОГРАФИЯ

Политическата партия, председателствана от Веселин Марешки, съществува с наименованието ВОЛЯ от 2016 година. Партията е учредена с името „ЛИБЕРАЛЕН АЛИАНС“ през 2007 година, а за кратко се нарича и „ДНЕС“. ВОЛЯ се заявява като дясно-центристка партия, въпреки че по време на предизборната кампания за 44-тото Народно събрание приоритетите на БСП съвпадат в най-голяма степен с разбиранията на г-н Марешки. На последните парламентарни избори ВОЛЯ спечели 4.26% от подадените гласове, което осигури 12 места на политическата формация в Парламента.

Управленската програма на партията преследва три основни цели – „Превръщането на България в страна, управлявана в полза на хората“, „Спиране на тенденцията за намаляване на българското население“ и „Освобождаване на българската икономика от картелите, деформиращи икономическата и социална среда“. Те ще бъдат постигнати с широк набор от приоритети в социалната политика, здравеопазването, демографията, икономиката, земеделието, вътрешните и външните работи.

Партията не стана част управленската коалиция, въпреки заявената готовност за потенциално участие непосредствено след изборите. Народните представители от формацията все пак подкрепиха сформираното от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ правителство като отбелязаха, че ще следят „под лупа“ действията на управляващите.

ПОЛИТИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2017 Г.

ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ

Членове на коалиция от партии ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ са политическите партии АТАКА, ВМРО и НФСБ.

АТАКА уебсайт: www.ataka.bg; УСТАВ

ВМРО уебсайт: www.vmro.bg; УСТАВ

НФСБ уебсайт: www.nfsb.bg; УСТАВ

КРАТКА БИОГРАФИЯ

Обединени патриоти е националистическа коалиция, създадена преди провеждането на президентските избори през 2016 година, когато подкрепя кандидатурата на президентската двойка Красимир Каракачанов – Явор Нотев. На парламентарните избори за 44-то Народно събрание коалицията обединява членовете на предшестващата я формация „Патриотичен фронт“ (ВМРО-БНД и НФСБ), партия АТАКА, партия„ СРЕДНА ЕВРОПЕЙСКА КЛАСА“ и партия „СЪЮЗ НА ПАТРИОТИЧНИТЕ СИЛИ „ЗАЩИТА“. Ръководители на коалицията да лидерите на трите партии – Красимир Каракачанов (ВМРО-БНД), Валери Симеонов (НФСБ) и Волен Сидеров (АТАКА). Обединението печели 9,31% подкрепа по време на изборите, което им гарантира 27 народни представители.

Програмата на коалицията е публикувана на сайта на АТАКА и съдържа десет основни приоритета, сред които предприемане на промени в областта на икономиката, финансите, социалните политики, наука и образование, екология, външната и вътрешната политики, съдебната система, както и провеждане на политики по „отношението към етносите” и „държава и вероизповедание”. По време на предизборната си кампания коалицията защитаваше идеята за значително увеличаване на  минималната пенсия.

Въпреки традиционно по-крайните си позиции по някои въпроси (като бъдещето на ЕС, например), Обединени патриоти успяват да се споразумеят за формиране на коалиционно правителство с партия ГЕРБ, след като правят известни отстъпки в позициите си. Така в общата им управленска програма присъства ангажимента за „бъдещо задълбочаване на интеграцията между държавите членки“ на ЕС, значително по-плавно увеличение на размера на минималната пенсия и др.

ПОЛИТЕЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2017 Г.