Как се финансират политическите партии в България и на какви условия трябва да отговарят техните разходи е посочено в Закона за политическите партии (ЗПП).
Отношение към тези правила имат и Закона за държавния бюджет, Закона за счетоводството, Изборния кодекс и др.
Политическите партии могат да финансират дейността си със средства от “собствени приходи и от държавна субсидия”.
Собствените приходи могат да бъдат от: членски внос; собствени недвижими имоти; завещания от физически лица; дарения от физически лица; лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа; собствена стопанска дейност.
В допълнение партиите могат да ползват и банкови заеми в размер на до ⅔-ти от отчетените пред Сметната палата приходи за предходната календарна година.
Политическите субекти – партии и коалиции, участвали в последните проведени парламентарни избори и излъчили представители в Народното събрание (НС), получават ежегодно държавна субсидия. Същото важи и за партиите, които са получили не по-малко от 1% от всички гласове на последните парламентарни избори, но не са представени в парламента.
Каква да бъде общата сума на държавна подкрепа за политическите партии и коалиции, се определя всяка година в Закона за държавния бюджет. Субсидията се разпределя към съответните политически субекти въз основа на получените от тях действителни гласове в последните парламентарни избори. Към настоящия момент размерът възлиза на 8 лв. на получен действителен глас. Как изглежда държавната субсидия през 2022 г., може да видите в таблицата по-долу:
В последните години, като основен проблем, свързан с партийните приходи, се очертава отпусканата от държавата субсидия. Дебатът по тази тема обаче остава ограничен само върху нейния размер. Липсват предложения за обвързването ѝ с допълнителни критерии, различни от изборния резултат, за определянето на разходни стандарти при планирането и разходването ѝ, за въвеждането на специфични форми за отчетност и контрол.
В допълнение държавата и общините предоставят безвъзмездно на политическите субекти помещения за осъществяване на тяхната дейност. Такива могат да получат партиите и коалициите, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители за такава, както и партии, получили над 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори.
Партиите могат да разходват средствата си за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на политическите структури, за организационни разходи по провеждането на мероприятия и „за други, присъщи за дейността на партията разходи”.
Какви обаче са другите, присъщи за дейността на партията разходи, не е посочено в ЗПП. Там липсва и подробна регламентация за разходването на държавната субсидия, която партиите получават – например: какъв процент от субсидията следва/може да се отделя за заплати и осигуровки, за административни разходи, за външни услуги и т.н. Липсва публичност относно отчетността на държавната субсидия. Не е налице и изискване за отделно отчитане на държавната помощ, като по този начин не може да се проследи за какво се използва тя и дали направените разходи са присъщи и необходими на съответния политически субект.
Стопанската дейност, която политическите партии имат право да извършват, е строго определена в Закона за политическите партии. Тя се свежда до осъществяване на издателска дейност, авторските права и ползването на интелектуална собственост, както и продажбата и разпространението на печатни, аудио и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание. В допълнение, партиите нямат право да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации.
През 2019 г. бе премахнат тавана за дарения от физически лица. Все пак остава задължението даренията да не са анонимни. Те също така не трябва да са направени от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, от чуждестранни търговски дружества или от чуждестранни организации с идеална цел. Даренията не може да бъдат и средства от юридически лица и еднолични търговци или от религиозни институции. От изброените дотук субекти, партиите не могат да получават и движими и недвижими вещи за безвъзмездно ползване, както и безвъзмездни услуги под каквато и да е форма.
Друго ограничение е свързано със забраната партиите да ползват безплатно публичен административен ресурс.
Допълнително, в рамките на предизборните кампании, партиите, коалициите и инициативните комитети имат „таван” на общия размер на финансирането за всеки вид избори. По-подробно тези рестрикции са разписани в Изборния кодекс.
Всяка година до края на март политическите партии са длъжни да подават своите финансови отчети пред Сметната палата, която води публичен регистър с тази информация. От институцията публикуват и списък с партиите, които не са подали финансовите си отчети в срок, както и с тези, получили държавна субсидия през предходната година. Годишните отчети на партиите не предоставят достатъчно разбираема информация, съответстваща на тяхната дейност, а за анализирането им често са необходими счетоводни познания.
Предвидени са санкции за неподаване (изобщо или в предвидения от закона срок) на годишните финансови отчети на партиите – те са в размер от 5 000 лв. до 10 000 лв. През настоящата година 112 от общо 129 партии са спазили изискванията за подаване на своите финансови отчети за 2022 г. в законоустановения срок.
Неподаването на годишен финансов отчет пред Сметната палата за две последователни години е основание прокуратурата да поиска разпускане на политическа партия.
Редовното подаване на финансови отчети се изисква при регистрация на партия за участие на избори пред Централната избирателна комисия (ЦИК).
След всяка предизборна кампания политическите субекти са длъжни да предоставят пред Сметната палата и отчет за своите приходи, разходи и поети задължения. Към него се прилагат и декларации за произход на дарените средства и за собствеността на вещите, предоставени на политическите партии за безвъзмездно ползване.
Според ЗПП всяка партия трябва да бъде вписана и в публичен регистър на политическите партии в Софийски градски съд. Там следва да се представя базисната информация, необходима за осъществяване на граждански контрол, като наименованието на политическата партия; седалището и адресът на управление, уставът и др. Допълнително законодателно изискване е всяка политическа партия да създава и води публичен регистър на своята интернет страница. В него се предоставя информация за даренията и завещанията; за произхода на дарените средства; за социологическите, рекламни и PR агенции, с които работи партията; за разпоредителните сделки на стойност над 1 000 лева; за безвъзмездно предоставените вещи и безвъзмездните услуги; за финансовите отчети на партията. Публичните регистри на партиите обаче не са стандартизирани и данните в тях нямат единна форма.
