Партиите и парите

Правна рамка

Как се финансират политическите партии в България и на какви условия трябва да отговарят техните разходи е посочено в Закона за политическите партии (ЗПП).

Отношение към тези правила имат и Закона за държавния бюджет, Закона за счетоводството, Изборния кодекс и др.

Партийните приходи

Политическите партии могат да финансират дейността си със средства от “собствени приходи и от държавна субсидия”.

Собствените приходи могат да бъдат от: членски внос; собствени недвижими имоти; завещания от физически лица; дарения от физически лица, юридически лица и еднолични търговци; лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа; собствена стопанска дейност.

В допълнение партиите могат да ползват и банкови заеми в размер на до ⅔-ти от отчетените пред Сметната палата приходи за предходната календарна година.

Политическите субекти – партии и коалиции, участвали в последните проведени парламентарни избори и излъчили представители в Народното събрание (НС), получават ежегодно държавна субсидия. Същото важи и за партиите, които са получили не по-малко от 1% от всички гласове на последните парламентарни избори, но не са представени в парламента.

Каква да бъде общата сума на държавна подкрепа за политическите партии и коалиции, се определя всяка година в Закона за държавния бюджет. Субсидията се разпределя към съответните политически субекти въз основа на получените от тях действителни гласове в последните парламентарни избори. Към настоящия момент размерът възлиза на 8 лв. на получен действителен глас. Как изглежда държавната субсидия през 2020 г. за субектите в настоящото 44-то НС, може да видите в таблицата по-долу:

В последните години, като основен проблем, свързан с партийните приходи, се очертава отпусканата от държавата субсидия. Дебатът по тази тема обаче остава ограничен само върху нейния размер. Липсват предложения за обвързването ѝ с допълнителни критерии, различни от изборния резултат, за определянето на разходни стандарти при планирането и разходването ѝ, за въвеждането на специфични форми за отчетност и контрол.

В допълнение държавата и общините предоставят на партиите помещения за осъществяване на тяхната дейност. При преференциални условия такива могат да получат политическите субекти, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители за такава, както и партии, получили над 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори.

Партийните разходи

Партиите могат да разходват средствата си за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на политическите структури, за организационни разходи по провеждането на мероприятия и „за други, присъщи за дейността на партията разходи”.

Какви обаче са другите, присъщи за дейността на партията разходи, не е посочено в ЗПП. Там липсва и подробна регламентация за разходването на държавната субсидия, която партиите получават – например: какъв процент от субсидията следва/може да се отделя за заплати и осигуровки, за административни разходи, за външни услуги и т.н. Липсва публичност относно отчетността на държавната субсидия. Не е налице и изискване за отделно отчитане на държавната помощ, като по този начин не може да се проследи за какво се използва тя и дали направените разходи са присъщи и необходими на съответния политически субект.

Възможности и/или ограничения за политическите партии

Стопанската дейност, която политическите партии имат право да извършват, е строго определена в Закона за политическите партии. Тя се свежда до осъществяване на издателска дейност, авторските права и ползването на интелектуална собственост, както и продажбата и разпространението на печатни, аудио и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание. В допълнение, партиите нямат право да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации.

През 2019 г. бе премахнат тавана за дарения от физически лица, както и бе създадена възможност за безлимитни дарения от юридически лица и еднолични търговци. Все пак остава задължението даренията да не са анонимни. Те също така не трябва да са направени от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, от чуждестранни търговски дружества или от чуждестранни организации с идеална цел. Даренията не може да бъдат и средства от юридически лица и еднолични търговци, които имат просрочени публични задължения или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, или от религиозни институции. От изброените дотук субекти, партиите не могат да получават и движими и недвижими вещи за безвъзмездно ползване, както и безвъзмездни услуги под каквато и да е форма.

Друго ограничение е свързано със забраната партиите да ползват безплатно публичен административен ресурс.

Допълнително, в рамките на предизборните кампании, партиите, коалициите и инициативните комитети имат „таван” на общия размер на финансирането за всеки вид избори. По-подробно тези рестрикции са разписани в Изборния кодекс.

Публичност и отчетност

Всяка година до края на март политическите партии са длъжни да подават своите финансови отчети пред Сметната палата, която води публичен регистър с тази информация. От институцията публикуват и списък с партиите, които не са подали финансовите си отчети в срок, както и с тези, получили държавна субсидия през предходната година. Годишните отчети на партиите не предоставят достатъчно разбираема информация, съответстваща на тяхната дейност, а за анализирането им често са необходими счетоводни познания.

Предвидени са санкции за неподаване (изобщо или в предвидения от закона срок) на годишните финансови отчети на партиите – те са в размер от 5 000 лв. до 10 000 лв. През настоящата година 112 от общо 129 партии са спазили изискванията за подаване на своите финансови отчети за 2019 г. в законоустановения срок.

Неподаването на годишен финансов отчет пред Сметната палата за две последователни години е основание прокуратурата да поиска разпускане на политическа партия. Тази година две партии попадат в тази хипотеза – това са „ВОТ-Консерватори” и „Другата България”.

Редовното подаване на финансови отчети се изисква при регистрация на партия за участие на избори пред Централната избирателна комисия (ЦИК).

След всяка предизборна кампания политическите субекти са длъжни да предоставят пред Сметната палата и отчет за своите приходи, разходи и поети задължения. Към него се прилагат и декларации за произход на дарените средства и за собствеността на вещите, предоставени на политическите партии за безвъзмездно ползване.

Според ЗПП всяка партия трябва да бъде вписана и в публичен регистър на политическите партии в Софийски градски съд. Там следва да се представя базисната информация, необходима за осъществяване на граждански контрол, като наименованието на политическата партия; седалището и адресът на управление, уставът и др. Допълнително законодателно изискване е всяка политическа партия да създава и води публичен регистър на своята интернет страница. В него се предоставя информация за даренията и завещанията; за произхода на дарените средства; за социологическите, рекламни и PR агенции, с които работи партията; за разпоредителните сделки на стойност над 1 000 лева; за безвъзмездно предоставените вещи и безвъзмездните услуги; за финансовите отчети на партията. Публичните регистри на партиите обаче не са стандартизирани и данните в тях нямат единна форма.

Секцията съдържа данни от мониторинг, анализи и изследвания, засягащи въпросите за финансирането и отчетността на политическите партии в България.

28.05.2019

Предизборната кампания в медиите възлиза на 3.3 млн. лв.

На 26-и май, 2019 г. се проведоха изборите за членове на Европейския парламент от Република […]
25.04.2019

582 хил. лв. са медийните пакети за Евроизбори 2019

Ден преди старта на предизборната кампания за Евроизбори 2019, Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение, […]
14.01.2019

Регистри и отчети на партийното финансиране в България

В редица публикации Институт за развитие на публичната среда представя как е уредено партийното финансиране […]
27.11.2018

„Присъщи за дейността на партията разходи” или безотчетните пари

В продължение на поредица от публикации Институт за развитие на публичната среда ви представя как […]
22.11.2018

Държавната субсидия за партиите – „кючек за езика” на политиците

Размерът на партийната субсидия - "евъргрийн" на политическия дискурс.
14.06.2017

Държавната субсидия – ключ към българския парламент

На 26-и март 2017 г. бяха проведени предсрочните парламентарни избори, в които участваха 20 партии […]
10.04.2017

За „цената“ на един медиен глас и даренията в кампанията

“Реални решения за България”, “Поискай промяната!”, “България над всичко”, “Да спасим България”, “Воля за развитие” […]
30.03.2017

Почти 3.4 милиона струваше медийното отразяване на партиите в предизборната кампания

На 26 март, 2017 г. се проведоха предсрочните парламентарни избори. Екипът на Институт за развитие […]
28.03.2017

КОЛКО СТРУВАТ ИЗБОРИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА?

Изборите минаха. Три седмици по-рано – на 05.03.2017 г., се навършиха 3 години от влизането […]
22.03.2017

КОНСТАТАЦИИ ОТ ЕДИН РЕГИСТЪР

До изборите остават няколко дни. Напрежението расте. За пръв път в най-новата ни история вотът […]
28.02.2017

ЦИК одобри 520 048 лв. за медийни пакети

По-малко от  месец остана до предсрочните парламентарни избори на 26 март, 2017 г. Предизборната кампания […]
27.01.2017

Въпроси към един одит

„Казано формално – всичко е нормално….” Този извод произтича от доклад за извършен одит на […]
24.01.2017

Какво ще се случи с големите партии, ако държавната им субсидия стане 1 лев за получен действителен глас?

Изтичат последните дни на 43-тото Народно събрание. Въпросът за намаляването на партийната субсидия на 1 […]
13.01.2017

Кой колко похарчи за президентските избори?

На 6-и ноември 2016 г. бяха проведени президентски избори, в които участие взеха 21 кандидат-президентски […]
09.01.2017

Субсидия и дарения по пътя към „Дондуков“ 2

На 6-и ноември 2016 г. бяха проведени президентски избори, в които взеха участие 21 кандидат-президентски […]
04.01.2017

Партийната субсидия – подходи за регламентация в българска среда

Когато става въпрос за партийната субсидия – „размерът има значение”. В това се убедихме през […]
03.01.2017

Хронология на партийното субсидиране

На последния национален референдум гласоподавателите гласуваха и по въпроса: „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана […]
22.12.2016

Mедийните пакети – оползотворяването

На 6-и ноември 2016 г. бяха проведени президентски избори и национален референдум. 32 субекта се […]
15.12.2016

Медийните пакети за националния референдум – равносметката

На 6-и ноември 2016 г. бяха проведени президентски избори и национален референдум. В бюлетината за […]
16.11.2016

Окончателни резултати от мониторинг на разходите за медии и набраните средства в кампанията – избори 2016

Вчера Централната избирателна комисия обяви окончателните резултати от втория тур на президентските избори. По време […]
04.11.2015

Окончателни резултати от мониторинг на средствата за медии в кампанията за местни избори 2015 г.

По време на предизборната кампания за местни избори 2015 г., Институтът за развитие на публичната […]
25.05.2015

Фундаменталният въпрос за партийната субсидия

Въпросът за партийната субсидия се оказва, че е един от най-вълнуващите за народните представители. Пръв по […]
13.02.2015

Дойде ли време да преосмислим партийното субсидиране?

На официалния сайт на Парламента е публикуван проект на Закон за допълнение на Закона за […]
10.12.2014

Колко „струваха“ гласовете за партиите и коалициите на предсрочните парламентарни избори?

На 18.11.2014 г. Сметната палата публикува на официалната си Интернет страница отчетите, които участниците в […]
01.12.2014

От субсидия или от дарители са подкрепени политиците по пътя към парламента?

На 18.11.2014 г. Сметната палата публикува на официалната си Интернет страница отчетите, които участниците в […]
22.07.2014

Зад страниците на един отчет

Сметната палата публикува подадените от участниците в Евроизбори 2014 г отчети за средствата получени и […]
04.12.2013

Най-скъпото им

Актуална тема в публичното пространство е “намаляването” на партийните субсидии. Преди дни на “тиймбилдинга” на […]
19.01.2013

ЦИК ще протака до последно разговорите със Сметната палата

Комисията на практика оставя финансирането на кампанията без проверка Централната избирателна комисия (ЦИК) на практика […]
28.12.2012

С формални аргументи Сметната палата саботира контрола върху финансирането на кампанията за референдума

Сметната палата отказва да следи отчетите на инициативните комитети, които са страни в първия референдум […]
20.06.2019

Американският модел на набиране на средства за предизборните кампании

В последните седмици темата за размера на държавната субсидия за политическите партии отново е актуална. […]
16.11.2018

За партийната субсидия в Германия

На 9-ти ноември се състоя гласуването на първо четене на Бюджета за 2019 година. Както […]