Парламентарни групи

Групата се състои от 66 народни представители. Неин председател е Бойко Борисов, а групата има и четирима заместник-председатели.

„ГЕРБ-СДС” са излъчили председатели на единадесет постоянни парламентарни комисии:

• Комисия по бюджет и финанси
• Комисия по конституционни и правни въпроси
• Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
• Комисия по външна политика
• Комисия по отбрана
• Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
• Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
• Комисия по труда и социалната политика
• Комисия по здравеопазването
• Комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество
• Комисия по правата на човека и вероизповеданията

За контакт с председателя на парламентарната група: Boyko.Borissov@parliament.bg  

ПП „ГЕРБ” е основана в края на 2006 г. като продължение на сформираното по-рано гражданско сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Пръв председател на новоучредената партия става Цветан Цветанов, въпреки че неин неформален лидер е тогавашният кмет на София и бивш главен секретар на МВР от 2001 г. до 2005 г. – Бойко Борисов.

През 2009 г. партията печели парламентарните избори в страната и формира правителство със 117 депутатски мандата в Народното събрание, чийто премиер става Бойко Борисов. През февруари 2013 г. правителството на „ГЕРБ” подава оставка след антимонополни протести в страната. Впоследствие „ГЕРБ” съставя два коалиционни кабинета – от ноември 2014 г. до януари 2017 г. и от март 2017 г. до март 2021 г. Първата коалиция е сформирана с „Реформаторски блок”, „АБВ” и „Патриотичен фронт”, а втората – с „Обединени патриоти“. Премиер и в двете правителства е Бойко Борисов.

На редовните парламентарни избори на 4-ти април 2021 г. „ГЕРБ” се явява в коалицията „ГЕРБ-СДС”. Тя става първа политическа сила с 26.18% и 75 мандата. Кабинет обаче не е формиран и следват нови парламентарни избори на 11-и юли. Тогава коалицията „ГЕРБ-СДС” остава с втори резултат от 23.51% и получава 51 мандата. И това Народно събрание не излъчва правителство, като в резултат са свикани трети парламентарни избори за годината.Те се провеждат на 14-и ноември заедно с редовните президентски избори. На тях „ГЕРБ-СДС” отново остава втори с 22.74% и 59 мандата. Първата политическа сила „Продължаваме промяната” формира коалиционно правителство и „ГЕРБ-СДС” остава в опозиция.

След по-малко от година – на 2-и октомври, 2022 г., се провеждат поредни предсрочни парламентарни избори. На тях „ГЕРБ-СДС” става първа политическа сила с резултат 25.33% и 67 депутатски места. Правителство обаче не е сформирано и на 2-ри април 2023 г. се провеждат четвъртите предсрочни парламентарни избори в рамките на 2 години. „ГЕРБ-СДС” отново е първа политическа сила с 26.49% и 69 мандата в Народното събрание. След изборите ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната-Демократична България формират правителство с мандата на втората политическа сила и с уговорката за “ротационно” управление. При ротацията двете формации не постигат съгласие за членовете на следващия Министерски съвет и се стига до провеждането на парламентарни избори на 9-ти юни 2024г., заедно с изборите за членове на ЕП. На вота през юни ГЕРБ-СДС печели 24.71% от подкрепата на гласувалите, което се равнява на 68 места в парламента. И след тези избори правителство не е формирано и на 27-ми октомври са проведени 8-мите поредни парламентарни такива. На тях ГЕРБ-СДС отново е първа политическа сила като получава 26.39% от подадените гласове или 66 мандата в Народното събрание.  

„ГЕРБ” се определя, като дясно-центристка партия, която поддържа християндемократически принципи. От 2008 г. „ГЕРБ” е член на „Европейската народна партия” в Европарламента.

Другият партньор в коалицията – „СДС”, е наследник на създадения в края на 1989 г. „Съюз на демократичните сили” („СДС). Като партия „СДС” е регистрирана самостоятелно през 1998 г. Тя се позиционира в дясно и е член на „Европейската народна партия”. След парламентарните избори през 2001 г. партията се разпада на няколко отделни формации, сред които и „Демократи за силна България” („ДСБ” – понастоящем част от коалицията „Демократична България”).

За връзка с „ГЕРБ”:
Уебсайт: www.gerb.bg
E-mail: pr@gerb.bg

За връзка със „СДС”:
Уебсайт: www.sds.bg
E-mail: sdscentrala134@gmail.com; presscenter@sds.bg

Групата се състои от 36 народни представители. Неини съпредседатели са Надежда Йорданова и Николай Денков. Групата има и четирима заместник-председатели.

 „Продължаваме Промяната – Демократична България” нямат председатели на постоянни комисии.

За контакт със съпредседателите на парламентарната група: Nadejda.Iordanova@parliament.bg и  Nikolay.Denkov@parliament.bg 

„Продължаваме промяната – Демократична България” е коалиция от три политически партии – „Продължаваме промяната”, „Да, България”, и „Демократи за силна България” („ДСБ”). Тя беше формирана преди предсрочните парламентарни избори през април 2023 г. като обединение на партията „Продължаваме промяната” и коалицията между останалите 2 партии – „Демократична България” (която от своя страна бе установена преди европейските избори през май, 2019 г.). „Зелено движение” беше част от „Демократична България” и съответно, коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България” до изборите през юни, 2024 г., когато партията се яви самостоятелно на изборите. 

„Продължаваме Промяната” („ПП”) стартира като движение формирано около двамата му лидери – Кирил Петков и Асен Василев, министри в служебно правителство (от 12 май до 16 септември 2021 г), назначено от президента Румен Радев. През септември, 2021 г. те обявяват началото на политическия си проект като успяват да завършат регистрацията си като политическа партия преди изборите на 2-ри октомври 2022 г. Сред приоритетите си, партията посочва присъединяването на България към Шенген и еврозоната, подкрепа за бизнеса и малките и средни селскостопански производители, „инвестиции в независима и евтина българска енергия” и други.

Движение „Да, България!“ е политическа партия, учредена на 7 януари 2017 г. В основата на програмата ѝ е „съдебна реформа и демонтиране на корупционния модел”.

„Демократи за силна България” („ДСБ”) е партия, учредена през 2004 г. около Иван Костов – министър-председател в периода 1997 г. – 2001 г. Партията определя своите политически приоритети като десни и скоро след учредяването си е приета за асоцииран член на „Европейската народна партия”. В периода 2009 г. – 2017 г. „ДСБ” участва на избори в различни десни и дясноцентристки коалиции – „Синята коалиция”, „Реформаторски блок”, „Нова Република”.

На парламентарните избори през април, 2021 г. коалиция „Демократична България” получава 9.45% и 27 мандата в Народното събрание. Неуспешният опит за съставяне на  правителство води до вторите по ред парламентарни избори, проведени на 11 юли. На тях „Демократична България” повишава резултата си до 12.64% и 34 народни представители. Преговорите за съставяне на кабинет отново не довеждат до резултат и се насрочват трети парламентарни избори на 14 ноември 2021 г. На тях „Продължаваме Промяната“ се явяват като коалиция от партии („ВОЛТ”, „Средна европейска класа” и Политическо движение  „Социалдемократи“) и печелят изборите с 25.67% и получават 67 места в Народното събрание. Тогава „Демократична България” получава 6.37% или 16 мандата. 

„Продължаваме промяната” и „Демократична България” стават част от коалиционно правителство заедно с  „БСП за България” и „Има такъв народ”. „Има такъв народ” се оттегля от участието си в правителството през лятото на 2022 г., Народното събрание гласува успешен вот на недоверие, довел до свикването на нови предсрочни парламентарни избори, които се провеждат  на 2-ри октомври 2022 г. „Продължаваме Промяната” се явява на изборите в едноименна коалиция заедно с партиите „ВОЛТ” и „Средна европейска класа”. Коалицията постига втори резултат с 20.2% от гласовете и получава 53 места в 48-ото Народно събрание. Демократична България пък получава 7.45% от гласовете, което осигурява 20 мандата. Представените в парламента формации не успяват да излъчат кабинет и това води до провеждането на избори на 2-ри април 2023 г. На тях „Продължаваме Промяната – Демократична България” се явяват като коалиция и стават втора политическа сила с 24.56% и 64 места.

Формацията става част от правителство заедно с „ГЕРБ-СДС“, което следва да управлява 9 месеца с министър-председател Николай Денков, а след това управлението да бъде ротирано с министър-председател Мария Габриел. Тази смяна обаче не се случи след възникнало напрежение в некоалицията и това доведе до нови предсрочни парламенрни избори, проведени на 9-ти юни 2024 г.  Преди изборите „Зелено движение“ напуска коалицията и се явява самостоятелно, като обаче не събира необходимата подкрепа, за да има представители в парламента. Коалицията ПП-ДБ (състояща се от партите „Продължаваме Промяната“, „Волт“, „ДСБ“, „Движение Да, България“) губи значителна част от подкрепата си, става трета политическа сила с 14.33% и 39 места в Народното събрание. Формациите в 50-тото народно събрание не успяват да формират стабилно управление, заради което са огранизирани нови избори на 27-ми октомври. На тях коалицията постига резултат от 14.21% и 36 депутатски мандата. 

След европейските избори от 9-ти юни 2024 г. Представителите на  „Продължаваме Промяната” стават част от групата на Либералите в Европейския парламент. Представителят на „Демократична България” пък ще изпълнява втория си мандат като част от групата на Европейската народна партия.

За връзка с „Продължаваме Промяната”:
Уебсайт: www.promeni.bg
E-mail: contact@promeni.bg

За връзка с „Демократична България“:
Уебсайт: www.demokrati.bg
E-mail: team@demokrati.bg

Групата се състои от 33 народни представители. Неин председател е Костадин Костадинов, а групата има и един заместник-председател. Възраждане имат един председател на парламентарна комисия и това е Комисия по политиките за българите извън страната.

За контакт с председателя на парламентарната група: 

Kostadin.Kostadinov@parliament.bg

Партия „Възраждане“ е създадена през 2014 г. като в програмата си има редица националистически послания. Сред приоритетите в нея са „преформатиране на образователната система с акцент към ученика и България”, създаване на „елитна българска армия”, „независимост на България на световната сцена”, „превръщане на българското население в един, силен, разумен и достоен народ ” и др. Нейният лидер Костадин Костадинов публично изказва неодобрението си към Европейския съюз и НАТО.

На изборите през април и юли 2021 г. партията не успя да събере достатъчно подкрепа, за да излъчи депутати в Народното събрание. През ноември, 2021 г. „Възраждане” спечели 4.86% и 13 депутатски места, а през октомври, 2022 г. – 10.18% и 27 мандата в Народното събрание. На изборите, проведени през април 2023 г., „Възраждане” е трета политическа сила с 14.16% и 37 мандата. През юни 2024 г. се провеждат шестите парламентарни избори за последните три години, на които „Възраждане” са четвърта политическа сила с 13.78% и 38 места в Народното събрание. На 27-ми октомври отново се провеждат парламентарни избори, на които „Възраждане” е трета политическа сила с 13.36% и 33 депутати. 

За връзка с „Възраждане“:
Уебсайт: www.vazrazhdane.bg
E-mail: vazrazhdane@vazrazhdane.bg

Групата се състои от 29 народни представители. Неин председател е Делян Пеевски, а групата има и седем заместник-председатели. ДПС-Ново начало не председателства постоянни парламентарни комисии. 

За контакт с председателя на парламентарната група: Delyan.Peevski@parliament.bg  

„Движението за права и свободи” („ДПС”) е центристка партия, създадена през 1990 г. От създаването си до настоящия момент, тя има представители във всички обикновени Народни събрания. Партията получава най-сериозна подкрепа сред етническите турци и сред гласоподаватели, изповядващи мюсюлманското вероизповедание.

В периода след 2000 г. официално „ДПС” е участвала в три коалиционни правителства – в периода между 2001 г. – 2005 г. с „НДСВ”, между 2005 г. и 2009 г. заедно с „НДСВ” и „БСП”, както и заедно с „БСП” в периода 2013 г. – 2014 г.

На парламентарните избори през април, 2021 г. „ДПС” постига 10.51% подкрепа и 30 мандата, а на тези през юли – 10.71% и 29 депутати. След неуспеха на тези две Народни събрания да излъчат работещ кабинет, на изборите на 14-и ноември „ДПС” събира подкрепа от 13% като това я прави трета сила в 47-то народно събрание с 34 депутати. На поредните предсрочни парламентарни избори от октомври, 2022 г. „ДПС” затвърждава позицията си на трета политическа сила в страната, като получава 13.75% от гласовете, равняващи се на 36 народни представители. На изборите от 2-ри април 2023 г. ДПС е четвърта политическа сила с 13.75% и 34 места в Народното събрание. След изборите от 9-ти юни 2024г. ДПС увеличава резултата си като става втора политическа сила с 17.06% и 47 места в Народното събрание. След сериозно неразбирателство между председателя Делян Пеевски и почетния председател – Ахмед Доган, партията се разделя на 2 крила и на изборите през октомври 2024 г. те се явяват на изборите поотделно като коалиции. Оглавяваната от Делян Пеевски фракция се явява с наименованието ДПС-Ново начало и печели 11.51% подкрепа, сътветсваща на 29 места в Народното събрание. 

„ДПС” се самоопределя като центристка либерална партия. Тя членува в „Алиансът на либералите и демократите” в Европа („АЛДЕ”). В своите програмни декларации партията заявява подкрепата си към евро-атлантическото развитие на България.

За връзка с „ДПС-Ново начало”:
Уебсайт: www.dpsbg.eu 
E-mail: presscentar.dps@gmail.com 

Групата се състои от 19 народни представители. Неини съпредседатели са Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров, а групата има и трима заместник-председатели. БСП за България са излъчили председатели на четири постоянни парламентарни комисии:

• Комисия по икономическа политика и иновации
• Комисия по въпросите на младежта и спорта
• Комисия по транспорт и съобщения
• Комисия по превенция и противодействие на корупцията

За контакт с председателя на парламентарната група: Atanas.Zafirov@parliament.bg и Borislav.Gutsanov@parliament.bg

„Българската социалистическа партия” („БСП”) е наследник на създадената на 2 август 1891 г. „Българска социалдемократическа партия”, по-късно станала „Българска комунистическа партия”.

След смяната на комунистическия режим през 1989 г. формацията се преименува на „Българска социалистическа партия”. Тя е най-голямата лява партия в страната.

От 1999 г. до 2017 г. „БСП” се явява на избори заедно с други партии като „Коалиция за България”. На парламентарните избори през 2017 г. коалицията се преименува на „БСП за България“. Тя се състои от партиите „Българска социалистическа партия“,  „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, „Комунистическа партия на България“, „Нова зора“, „Политически клуб „Екогласност“ и „Политически клуб „Тракия“.

От началото на прехода досега формацията съставя четири правителства, съответно с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

От изборите през април 2021 г. до тези през ноември, 2021 г. резултатът на коалицията „БСП за България” намалява. През април формацията събира подкрепата на 15.01% от гласувалите или 43 мандата. Няколко месеца по-късно на предсрочните избори на 11-и юли резултатът на коалицията е 13.39% или 36 мандата. На изборите от 14-и ноември 2021 г. „БСП за България” получава 10.21% и 26 места в парламента.

След тях „БСП за България” участва в коалиционно правителство, състоящо се още от „Продължаваме промяната”, „Има такъв народ” и „Демократична България”. Успешен вот на недоверие прекратява мандата на правителството и води до предсрочни избори, проведени на 2-и октомври, 2022 г. На тях „БСП за България” получава едва 9.3% от гласовете или 25 депутатски места. Резултатът ѝ продължава да се свива и на изборите през април 2023 г., когато „БСП за България” получава 8.93% и 23 места в 49-тото Народно събрание. След провеждането на предсрочни избори на 9-ти юни 2024 г. БСП отново губи подкрепа като този път има 7.06% от подкрепата на отишлите до урните избиратели, което се равнява на 19 депутати. Това води до подаването на оставка на председателя на партията, Корнелия Нинова. На изборите през октомври, 2024 г. БСП се явява в част от голяма коалиция с други леви партии и печели 7.57% от покрепата на избирателите, дали своя вот. Това се равнява на 19 депутати в 51-вото Народно събрание.

„БСП” се определя като лявоцентристка социалдемократическа политическа партия. Тя е член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти (ПЕС).

За връзка с „БСП“:
Уебсайт: www.bsp.bg
E-mail: bsp@bsp.bg 

Групата се състои от 19 народни представители. Неин председател е Джевдет Чакъров, а групата има и четирима заместник-председатели. ДПС-ДПС са излъчили председатели на шест постоянни парламентарни комисии:

• Комисия по земеделието, храните и горите

• Комисия по околната среда и водите
• Комисия по електронно управление и информационни технологии
• Комисия по туризъм
• Комисия по демографската политика, децата и семейството

За контакт с председателя на парламентарната група: Djevdet.Chakarov@parliament.bg

„Движението за права и свободи” („ДПС”) е центристка партия, създадена през 1990 г. От създаването си до настоящия момент, тя има представители във всички обикновени Народни събрания. Партията получава най-сериозна подкрепа сред етническите турци и сред гласоподаватели, изповядващи мюсюлманското вероизповедание.

В периода след 2000 г. официално „ДПС” е участвала в три коалиционни правителства – в периода между 2001 г. – 2005 г. с „НДСВ”, между 2005 г. и 2009 г. заедно с „НДСВ” и „БСП”, както и заедно с „БСП” в периода 2013 г. – 2014 г.

На парламентарните избори през април, 2021 г. „ДПС” постига 10.51% подкрепа и 30 мандата, а на тези през юли – 10.71% и 29 депутати. След неуспеха на тези две Народни събрания да излъчат работещ кабинет, на изборите на 14-и ноември „ДПС” събира подкрепа от 13% като това я прави трета сила в 47-то народно събрание с 34 депутати. На поредните предсрочни парламентарни избори от октомври, 2022 г. „ДПС” затвърждава позицията си на трета политическа сила в страната, като получава 13.75% от гласовете, равняващи се на 36 народни представители. На изборите от 2-ри април 2023 г. ДПС е четвърта политическа сила с 13.75% и 34 места в Народното събрание. След изборите от 9-ти юни 2024г. ДПС увеличава резултата си като става втора политическа сила с 17.06% и 47 места в Народното събрание. След сериозно неразбирателство между председателя Делян Пеевски и почетния председател – Ахмед Доган, партията се разделя на 2 крила и на изборите през октомври 2024 г. те се явяват на изборите поотделно като коалиции. Фракцията на Ахмед Доган се явява като Алианс за права и свободи – АПС и хостига резултат от  7.49% подкрепа или 19 депутатски места.  

„ДПС” се самоопределя като центристка либерална партия. Тя членува в „Алиансът на либералите и демократите” в Европа („АЛДЕ”). В своите програмни декларации партията заявява подкрепата си към евро-атлантическото развитие на България.

За връзка с „Алианс за права и свободи”:
Уебсайт: www.dps.bg
E-mail: info@dps.bg

Групата се състои от 17 народни представители. Неин председател е Тошко Хаджитодоров, а групата има и един заместник-председател. Представители на Има такъв народ са председатели на четири парламентарни комисии: 

• Комисия по енергетика

• Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
• Комисия по образованието и науката
• Комисия по културата и медиите

За контакт с председателя на парламентарната група: Toshko.Yordanov@parliament.bg

„Има такъв народ” е политическа партия, създадена от популярния шоумен Слави Трифонов. Първоначално е направен опит партията да се регистрира с наименованието „Няма такава държава”. Софийски градски съд, а после и Върховният касационен съд обаче отказаха регистрацията заради това, че в логото на партията е използвано българското знаме, което е забранено. Впоследствие са внесени нови документи за регистрация на партията вече под името „Има такъв народ”.

Според учредителите на формацията създаването на партията е резултат от референдума през 2016 г., иницииран от екипа на телевизионното предаване „Шоуто на Слави“, на който бяха зададени 3 въпроса: 

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Сред настоящите приоритети на партията, посочени на уебстраницата ѝ, са промяна на „формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република”, създаване на възможност за „дистанционно електронно гласуване на избори и референдуми” и др.

На парламентарните избори на 4 април 2021 г. партията заема второто място спрямо вота на гласоподавателите, като печели 17.66% и 51 места в Народното събрание. След неуспеха при формиране на кабинет, на проведените на 11 юли 2021 г. избори, партията става първа политическа сила с 24.08% и 65 места. Следват сериозни спорове за съставяне на коалиция, но в крайна сметка правителство не е съставено и се стига до трети парламентарни избори за годината, проведени на 14 ноември 2021 г.  Резултатът на партията се свива значително – до 9.52% и 25 депутатски места. „Има такъв народ” става част от коалиционното правителство на „Продължаваме Промяната” с „БСП за България” и „Демократична България”. След оттеглянето на партията от правителството през 2022 г. и успешен вот на недоверие, са организирани следващи предсрочни избори през октомври 2022 г. На тях партията не събира достатъчно подкрепа и остава извън състава на Народното събрание с резултат от 3.83%. През април 2023 г. „Има такъв народ” достига 4.11% и получава 11 депутатски места. На изборите от 9-ти юни 2024 г. Партията увеличава леко подкрепата си като получава 5.96% и 16 места в Народното събрание. На изборите на 27-ми октомври 2024 г. партията продължава да увеличава подкрепата си с умерени темпове като достига до 6.79% и 17 депутати. 

Към момента формацията не членува в никое от европейските политически семейства.

За връзка с „Има такъв народ“:
Уебсайт: https://pp-itn.bg/
E-mail: office@pp-itn.bg  

Групата се състои от 11 народни представители. Неин председател е Кирил Веселински, а групата има и двама заместник-председатели. ПП МЕЧ не председателства постоянни комисии в Народното събрание.

За контакт с председателя на парламентарната група: Kiril.Veselinski@parliament.bg

Политическа партия Морал Единство Чест – МЕЧ е основана през октомври, 2023 година от Радостин Василев. Самият Василев преди това е представител от Има такъв народ през 2021 г. и Продължаваме промяната през 2023 г. Партията му, МЕЧ, успява да премине прага за влизане в Народното събрание на изборите през октомври, 2024г. Партията печели 4.60% или 11 места в 51-вото Народно събрание.

Към момента формацията не членува в никое от европейските политически семейства.

За връзка с „МЕЧ“:
Уебсайт: www.ppmech.bg
E-mail: info@ppmech.bg 

Групата се състои от 10 народни представители. Неин председател е Ивелин Михайлов, а групата има и двама заместник-председатели. Величие не е излъчила председатели на парламентарни комисии. 

За контакт с председателя на парламентарната група: Ivelin.Mihaylov@parliament.bg  

Политическа партия „Величие“ е регистрирана на 25.07.2023 г. Лидерът на формацията – Ивелин Михайлов, свързани с т.нар. Исторически парк. На парламентарните избори през 2024 г. Формацията печели 4.65% и 13 депутатски места. След предсрочните избори за народни представители, проведени на 27 октомври 2024 г., първоначално на партия Величие не достигат 21 гласа, за да премине бариерата от 4% за влизане в Парламента. След обжалване на резултатите в Конституционния съд и неговото произнасяне се установи, че Величие е събрала подкрепата на 4.004% от гласувалите, съответно получава 10 мандата в Народното събрание. 

Към момента формацията не членува в никое от европейските политически семейства.

За връзка с „Величие“:
Уебсайт: https://velichie.bg/
E-mail: office@velichie.bg