Изборите за 48-ото Народно събрание се проведоха на 2-и октомври, 2022 г. На тях гласа си дадоха 2 601 963 избиратели (39.41 % избирателна активност). Бариерата за излъчване на представители в парламента (4% от действителните гласове) преминаха седем политически формации. Те успяха да съберат общо 2 275 548 гласа, което е най-ниската представителност в последните 21 години.
Гласовете за тези партии и коалиции формират мандати – различни по брой в 31-те избирателни района в страната. Кои са депутатите, получили място в отделните райони, може да откриете на картата по-долу:
На 19-и октовмри, 2022 г. народните представители встъпват в длъжност и 48-ото Народно събрание провежда първото си заседание. Съгласно парламентарните правила, депутатите могат да формират парламентарни групи. Минималният брой за това е 10 души, като всеки народен представител може да членува само в една група.
Към момента в 48-ото Народно събрание има 7 парламентарни групи. Те са:
Парламентарни групи – 48-мо Народно събрание
Групата се състои от 67 народни представители. Неин председател е Десислава Атанасова, а групата има и трима заместник-председатели. „ГЕРБ-СДС” са излъчили председатели на седем постоянни парламентарни комисии:
- Комисия по правни въпроси
- Комисия по енергетика
- Комисия по външна политика
- Комисия по отбрана
- Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
- Комисия по образованието и науката
- Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество
За контакт с председателя на парламентарната група: Desislava.Atanasova@parliament.bg
ПП „ГЕРБ” е основана в края на 2006 г. като продължение на сформираното по-рано гражданско сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Пръв председател на новоучредената партия става Цветан Цветанов, въпреки че неин неформален лидер е тогавашният кмет на София и бивш главен секретар на МВР от 2001 г. до 2005 г. – Бойко Борисов.
През 2009 г. партията печели парламентарните избори в страната и формира правителство със 117 депутатски мандата в Народното събрание, чийто премиер става Бойко Борисов. През февруари 2013 г. правителството на „ГЕРБ” подава оставка след антимонополни протести в страната. Впоследствие „ГЕРБ” съставя два коалиционни кабинета – от ноември 2014 г. до януари 2017 г. и от март 2017 г. до март 2021 г. Първата коалиция е сформирана с „Реформаторски блок”, „АБВ” и „Патриотичен фронт”, а втората – с „Обединени патриоти“. Премиер и в двете правителства е Бойко Борисов.
На редовните парламентарни избори на 4-ти април 2021 г. „ГЕРБ” се явява в коалицията „ГЕРБ-СДС”. Тя става първа политическа сила с 26.18% и 75 мандата. Кабинет обаче не е формиран и следват нови парламентарни избори на 11-и юли. Тогава коалицията „ГЕРБ-СДС” остава с втори резултат от 23.51% и получава 51 мандата. И това Народно събрание не излъчва правителство, като в резултат са свикани трети парламентарни избори за годината.Те се провеждат на 14-и ноември заедно с редовните президентски избори. На тях „ГЕРБ-СДС” отново остава втори с 22.74% и 59 мандата. Първата политическа сила „Продължаваме промяната” формира коалиционно правителство и „ГЕРБ-СДС” остава в опозиция.
След по-малко от година – на 2-и октомври, 2022 г., се провеждат поредни предсрочни парламентарни избори. На тях „ГЕРБ-СДС” става първа политическа сила с резултат 25.33% и 67 депутатски места.
„ГЕРБ” се определя, като дясно-центристка партия, която поддържа християндемократически принципи. От 2008 г. „ГЕРБ” е член на „Европейската народна партия” в Европарламента.
Другият партньор в коалицията – „СДС”, е наследник на създадения в края на 1989 г. „Съюз на демократичните сили” („СДС). Като партия „СДС” е регистрирана самостоятелно през 1998 г. Тя се позиционира в дясно и е член на „Европейската народна партия”. След парламентарните избори през 2001 г. партията се разпада на няколко отделни формации, сред които и „Демократи за силна България” („ДСБ” – понастоящем част от коалицията „Демократична България”).
За връзка с „ГЕРБ”:
Уебсайт: www.gerb.bg
E-mail: pr@gerb.bg
За връзка със „СДС”:
Уебсайт: www.sds.bg
E-mail: sdscentrala134@gmail.com; presscenter@sds.bg
Групата се състои от 53 народни представители. Неин председател е Андрей Гюров, а групата има и петима заместник-председатели. „Продължаваме Промяната” са излъчили председатели на пет постоянни парламентарни комисии:
- Комисия по въпросите на Европейския съюз
- Комисия по земеделието, храните и горите
- Комисия по здравеопазването
- Комисия по електронно управление и информационни технологии
- Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите
За контакт с председателя на парламентарната група: Andrey.Gurov@parliament.bg
„Продължаваме Промяната” („ПП”) стартира като движение формирано около двамата му лидери – Кирил Петков и Асен Василев, министри в служебно правителство (от 12 май до 16 септември 2021 г), назначено от президента Румен Радев. През септември, 2021 г. те обявяват началото на политическия си проект като поради липсата на време да преминат през процеса на регистрация на политическа партия, „ПП” се явява на изборите на 14-ти ноември, използвайки регистрациите на партиите „ВОЛТ”, „Средна европейска класа” и Политическо движение „Социалдемократи“.
На изборите през ноември, 2021 г. „Продължаваме Промяната” печели най-много от гласовете на избирателите – 25.67%. От формацията сформират коалиционно правителство заедно с „БСП за България”, „Има такъв народ” и „Демократична България”. „Продължаваме Промяната” имат 10 министерски поста в кабинета, сред които са премиер (Кирил Петков), министър на финансите и вицепремиер (Асен Василев), министър на транспорта и съобщенията (Николай Събев), министър на иновациите и растежа (Даниел Лорер) и др.
След оттеглянето на „Има такъв народ” от коалиционното правителство през лятото на 2022 г., Народното събрание гласува успешен вот на недоверие, довел до свикването отново на предсрочни парламентарни избори.
„Продължаваме Промяната” завършва регистрацията си като политическа партия преди изборите на 2-ри октомври 2022 г., на които се явява в едноименна коалиция заедно с партиите „ВОЛТ” и „Средна европейска класа”. Коалицията постига втори резултат с 20.2% от гласовете и получава 53 места в 48-ото Народно събрание.
До момента от партията не е заявила ясна принадлежност към някое от европейските политически семейства.
За връзка с „Продължаваме Промяната”:
Уебсайт: www.promeni.bg
E-mail: contact@promeni.bg
Групата се състои от 36 народни представители. Неин председател е Мустафа Карадайъ, а групата има и четирима заместник-председатели. „ДПС” са излъчили председатели на четири постоянни парламентарни комисии:
- Комисия по бюджет и финанси
- Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
- Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
- Комисия по околната среда и водите
За контакт с председателя на парламентарната група: Mustafa.Karadayi@parliament.bg
За контакт с парламентарната група: dps@parliament.bg
„Движението за права и свободи” („ДПС”) е центристка партия, създадена през 1990 г. От създаването си до настоящия момент, тя има представители във всички обикновени Народни събрания. Партията получава най-сериозна подкрепа сред етническите турци и сред гласоподаватели, изповядващи мюсюлманското вероизповедание.
В периода след 2000 г. официално „ДПС” е участвала в три коалиционни правителства – в периода между 2001 г. – 2005 г. с „НДСВ”, между 2005 г. и 2009 г. заедно с „НДСВ” и „БСП”, както и заедно с „БСП” в периода 2013 г. – 2014 г.
На парламентарните избори през април, 2021 г. „ДПС” постига 10.51% подкрепа и 30 мандата, а на тези през юли – 10.71% и 29 депутати. След неуспеха на тези две Народни събрания да излъчат работещ кабинет, на изборите на 14-и ноември „ДПС” събира подкрепа от 13% като това я прави трета сила в 47-то народно събрание с 34 депутати. На поредните предсрочни парламентарни избори от октомври, 2022 г. „ДПС” затвърждава позицията си на трета политическа сила в страната, като получава 13.75% от гласовете, равняващи се на 36 народни представители.
„ДПС” се самоопределя като центристка либерална партия. Тя членува в „Алиансът на либералите и демократите” в Европа („АЛДЕ”). В своите програмни декларации партията заявява подкрепата си към евро-атлантическото развитие на България.
За връзка с „Движение за права и свободи”:
Уебсайт: www.dps.bg
E-mail на председателя на партията: chairman@dps.bg
Групата се състои от 27 народни представители. Неин председател е Костадин Костадинов, а групата има и един заместник-председател. „Възраждане” са излъчили председатели на три постоянни парламентарни комисии:
- Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
- Комисия по политиките за българите извън страната
- Комисия по туризъм
За контакт с председателя на парламентарната група: Kostadin.Kostadinov@parliament.bg
Партия „Възраждане“ е създадена през 2014 г. като в програмата си има редица националистически послания. Сред приоритетите в нея са „преформатиране на образователната система с акцент към ученика и България”, създаване на „елитна българска армия”, „независимост на България на световната сцена”, „превръщане на българското население в един, силен, разумен и достоен народ ” и др. Нейният лидер Костадин Костадинов публично изказва неодобрението си към Европейския съюз и НАТО.
На изборите през април и юли миналата година партията не успя да събере достатъчно подкрепа, за да излъчи депутати в Народното събрание. През ноември, 2021 г. „Възраждане” спечели 4.86% и 13 депутатски места, а през октомври, 2022 г. – 10.18% и 27 мандата в Народното събрание.
За връзка с „Възраждане“:
Уебсайт: www.vazrazhdane.bg
E-mail: vazrazhdane@vazrazhdane.bg
Групата се състои от 25 народни представители. Неин председател е Корнелия Нинова, а групата има и четирима заместник-председатели. „БСП за България“ са излъчили председатели на три постоянни парламентарни комисии:
- Комисия по труда, социалната и демографската политика
- Комисия по транспорт и съобщения
- Комисия по културата и медиите
За контакт с председателя на парламентарната група: Korneliya.Ninova@parliament.bg
„Българската социалистическа партия” („БСП”) е наследник на създадената на 2 август 1891 г. „Българска социалдемократическа партия”, по-късно станала „Българска комунистическа партия”.
След смяната на комунистическия режим през 1989 г. формацията се преименува на „Българска социалистическа партия”. Тя е най-голямата лява партия в страната.
От 1999 г. до 2017 г. „БСП” се явява на избори заедно с други партии като „Коалиция за България”. На парламентарните избори през 2017 г. коалицията се преименува на „БСП за България“. Тя се състои от партиите „Българска социалистическа партия“, „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, „Комунистическа партия на България“, „Нова зора“, „Политически клуб „Екогласност“ и „Политически клуб „Тракия“.
От началото на прехода досега формацията съставя четири правителства, съответно с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.
От изборите през април 2021 г. до тези през ноември, 2021 г. резултатът на коалицията „БСП за България” намалява. През април формацията събира подкрепата на 15.01% от гласувалите или 43 мандата. Няколко месеца по-късно на предсрочните избори на 11-и юли резултатът на коалицията е 13.39% или 36 мандата. На изборите от 14-и ноември 2021 г. „БСП за България” получава 10.21% и 26 места в парламента.
След тях „БСП за България” участва в коалиционно правителство, състоящо се още от „Продължаваме промяната”, „Има такъв народ” и „Демократична България”. В него формацията има четири министерски поста – вицепремиер и министър на икономиката и индустрията, министър на труда и социалната политика, министър на туризма и министър на земеделието.
Успешен вот на недоверие прекратява мандата на правителството и води до предсрочни избори, проведени на 2-и октомври, 2022 г. На тях „БСП за България” получава едва 9.3% от гласовете или 25 депутатски места.
„БСП” се определя като лявоцентристка социалдемократическа политическа партия. Тя е член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти (ПЕС).
За връзка с „БСП“:
Уебсайт: www.bsp.bg
E-mail: bsp@bsp.bg
Групата се състои от 20 народни представители. Неин председател е Христо Иванов, а групата има и трима заместник-председатели. „Демократична България“ са излъчили председатели на две постоянни парламентарни комисии:
- Комисия по конституционни въпроси
- Комисия по икономическа политика и иновации
За контакт с председателя на парламентарната група: Hristo.Ivanov@parliament.bg
„Демократична България” е коалиция от три политически партии – „Да, България”, „Зелено движение” и „Демократи за силна България” („ДСБ”). Тя се формира преди европейските избори през май, 2019 г.
Движение „Да, България!“ е политическа партия, учредена на 7 януари 2017 г. В основата на програмата ѝ е „съдебна реформа и демонтиране на корупционния модел”.
„Зелено движение” (преди това „Зелените”) е в основата на множество прояви за защита на околната среда – протести, референдуми, петиции и други. Като свои приоритети от партията обобщават: „Отговорност към околната среда; Свобода чрез самоограничаване; Разширяващо се правосъдие;” и др.
„Демократи за силна България” („ДСБ”) е партия, учредена през 2004 г. около Иван Костов – министър-председател в периода 1997 г. – 2001 г. Партията определя своите политически приоритети като десни и скоро след учредяването си е приета за асоцииран член на „Европейската народна партия”. В периода 2009 г. – 2017 г. „ДСБ” участва на избори в различни десни и дясноцентристки коалиции – „Синята коалиция”, „Реформаторски блок”, „Нова Република”.
На парламентарните избори през април, 2021 г. коалиция „Демократична България” получава 9.45% и 27 мандата в Народното събрание. Неуспешният опит за съставяне на правителство води до вторите по ред парламентарни избори, проведени на 11 юли. На тях „Демократична България” повишава резултата си до 12.64% и 34 народни представители. Преговорите за съставяне на кабинет отново не довеждат до резултат и се насрочват трети парламентарни избори на 14 ноември 2021 г. Тогава „Демократична България” губи част от подкрепата си и получава 6.37% или 16 мандата.
Формацията е участник в коалиционното правителство на „Продължаваме промяната”, в което има три министерски поста – министър на правосъдието; министър на околната среда и водите; министър на електронното управление. След успешния вот на недоверие към кабинета на изборите от 2-ри октомври 2022 г. Демократична България получава 7.45% от гласовете. Това осигурява на коалицията 20 мандата в Народното събрание.
Коалицията не е определила ясно своята принадлежност към някое от европейските политически семейства. Тя има представител в Европейския парламент, който е член на Европейската народна партия.
За връзка с „Демократична България“:
Уебсайт: www.demokrati.bg
E-mail: team@demokrati.bg
Групата се състои от 12 народни представители. Неин председател е Стефан Янев, а групата има и един заместник-председатели. „Български възход“ са излъчили председател на една постоянна парламентарна комисия:
- Комисия по превенция и противодействие на корупцията
За контакт с председателя на парламентарната група:Stefan.Yanev@parliament.bg
Партия „Български възход“ е създадена през м. май, 2022 г. Неин лидер е Стефан Янев – бивш служебен министър-председател в два поредни кабинета през 2021 г. Партията се самоопределя като националконсервтивна.
На изборите през месец октомври, 2022 г. „Български възход“ се явява в коалиция с партиите „Свобода“, „Партия на Зелените“ и „Земеделски Народен Съюз“, като е подкрепена и от ПП „АБВ”. Формацията печели 4.63% от гласовете, равняващи се на 12 мандата.
Към момента формацията не членува в никое от европейските политически семейства.
За връзка с „Български възход“:
Уебсайт: https://bgvazhod.com/
E-mail: pr-info@bgvazhod.com