Парламентарни групи

Групата се състои от 69 народни представители. Неин председател е Десислава Атанасова, а групата има и двама заместник-председатели. „ГЕРБ-СДС” са излъчили председатели на четиринадесет постоянни парламентарни комисии:

• Комисия по конституционни въпроси
• Комисия по енергетика
• Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
• Комисия по външна политика
• Комисия по отбрана
• Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
• Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения
• Комисия по земеделието, храните и горите
• Комисия по труда, социалната и демографската политика
• Комисия по образованието и науката
• Комисия по здравеопазването
• Комисия по културата и медиите
• Комисия по превенция и противодействие на корупцията
• Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите

За контакт с председателя на парламентарната група: Desislava.Atanasova@parliament.bg

ПП „ГЕРБ” е основана в края на 2006 г. като продължение на сформираното по-рано гражданско сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Пръв председател на новоучредената партия става Цветан Цветанов, въпреки че неин неформален лидер е тогавашният кмет на София и бивш главен секретар на МВР от 2001 г. до 2005 г. – Бойко Борисов.

През 2009 г. партията печели парламентарните избори в страната и формира правителство със 117 депутатски мандата в Народното събрание, чийто премиер става Бойко Борисов. През февруари 2013 г. правителството на „ГЕРБ” подава оставка след антимонополни протести в страната. Впоследствие „ГЕРБ” съставя два коалиционни кабинета – от ноември 2014 г. до януари 2017 г. и от март 2017 г. до март 2021 г. Първата коалиция е сформирана с „Реформаторски блок”, „АБВ” и „Патриотичен фронт”, а втората – с „Обединени патриоти“. Премиер и в двете правителства е Бойко Борисов.

На редовните парламентарни избори на 4-ти април 2021 г. „ГЕРБ” се явява в коалицията „ГЕРБ-СДС”. Тя става първа политическа сила с 26.18% и 75 мандата. Кабинет обаче не е формиран и следват нови парламентарни избори на 11-и юли. Тогава коалицията „ГЕРБ-СДС” остава с втори резултат от 23.51% и получава 51 мандата. И това Народно събрание не излъчва правителство, като в резултат са свикани трети парламентарни избори за годината.Те се провеждат на 14-и ноември заедно с редовните президентски избори. На тях „ГЕРБ-СДС” отново остава втори с 22.74% и 59 мандата. Първата политическа сила „Продължаваме промяната” формира коалиционно правителство и „ГЕРБ-СДС” остава в опозиция.

След по-малко от година – на 2-и октомври, 2022 г., се провеждат поредни предсрочни парламентарни избори. На тях „ГЕРБ-СДС” става първа политическа сила с резултат 25.33% и 67 депутатски места. Правителство обаче не е сформирано и на 2-ри април 2023 г. се провеждат четвъртите предсрочни парламентарни избори в рамките на 2 години. „ГЕРБ-СДС” отново е първа политическа сила с 26.49% и 69 мандата в Народното събрание.

„ГЕРБ” се определя, като дясно-центристка партия, която поддържа християндемократически принципи. От 2008 г. „ГЕРБ” е член на „Европейската народна партия” в Европарламента.

Другият партньор в коалицията – „СДС”, е наследник на създадения в края на 1989 г. „Съюз на демократичните сили” („СДС). Като партия „СДС” е регистрирана самостоятелно през 1998 г. Тя се позиционира в дясно и е член на „Европейската народна партия”. След парламентарните избори през 2001 г. партията се разпада на няколко отделни формации, сред които и „Демократи за силна България” („ДСБ” – понастоящем част от коалицията „Демократична България”).

За връзка с „ГЕРБ”:
Уебсайт: www.gerb.bg
E-mail: pr@gerb.bg

За връзка със „СДС”:
Уебсайт: www.sds.bg
E-mail: sdscentrala134@gmail.com; presscenter@sds.bg

Групата се състои от 64 народни представители. Неини съпредседатели са Атанас Атанасов и Николай Денков. Групата има и шестима заместник-председатели. „Продължаваме Промяната – Демократична България” е излъчила председатели на три постоянни парламентарни комисии:

• Комисия по правни въпроси
• Комисия по въпросите на европейския съюз
• Комисия по електронно управление и информационни технологии

За контакт със съпредседателите на парламентарната група: Atanas.Atanassov@parliament.bg  и  Nikolay.Denkov@parliament.bg 

„Продължаваме промяната – Демократична България” е коалиция от четири политически партии – „Продължаваме промяната”, „Да, България”, „Зелено движение” и „Демократи за силна България” („ДСБ”). Тя беше формирана преди предсрочните парламентарни избори през април 2023 г. като обединение на партията „Продължаваме промяната” и коалицията между останалите 3 партии – „Демократична България” (която от своя страна бе установена преди европейските избори през май, 2019 г.)

„Продължаваме Промяната” („ПП”) стартира като движение формирано около двамата му лидери – Кирил Петков и Асен Василев, министри в служебно правителство (от 12 май до 16 септември 2021 г), назначено от президента Румен Радев. През септември, 2021 г. те обявяват началото на политическия си проект като успяват да завършат регистрацията си като политическа партия преди изборите на 2-ри октомври 2022 г. Сред приоритетите си, партията посочва присъединяването на България към Шенген и еврозоната, подкрепа за бизнеса и малките и средни селскостопански производители, „инвестиции в независима и евтина българска енергия” и други.

Движение „Да, България!“ е политическа партия, учредена на 7 януари 2017 г. В основата на програмата ѝ е „съдебна реформа и демонтиране на корупционния модел”.

„Зелено движение” (преди това „Зелените”) е в основата на множество прояви за защита на околната среда – протести, референдуми, петиции и други.  Като свои приоритети от партията обобщават: „Отговорност към околната среда; Свобода чрез самоограничаване; Разширяващо се правосъдие;” и др.

„Демократи за силна България” („ДСБ”) е партия, учредена през 2004 г. около Иван Костов – министър-председател в периода 1997 г. – 2001 г. Партията определя своите политически приоритети като десни и скоро след учредяването си е приета за асоцииран член на „Европейската народна партия”. В периода 2009 г. – 2017 г. „ДСБ” участва на избори в различни десни и дясноцентристки коалиции – „Синята коалиция”, „Реформаторски блок”, „Нова Република”.

На парламентарните избори през април, 2021 г. коалиция „Демократична България” получава 9.45% и 27 мандата в Народното събрание. Неуспешният опит за съставяне на  правителство води до вторите по ред парламентарни избори, проведени на 11 юли. На тях „Демократична България” повишава резултата си до 12.64% и 34 народни представители. Преговорите за съставяне на кабинет отново не довеждат до резултат и се насрочват трети парламентарни избори на 14 ноември 2021 г. На тях „Продължаваме Промяната“ се явяват като коалиция от партии („ВОЛТ”, „Средна европейска класа” и Политическо движение  „Социалдемократи“) и печелят изборите с 25.67% и получават 67 места в Народното събрание. Тогава „Демократична България” получава 6.37% или 16 мандата. 

„Продължаваме промяната” и „Демократична България” стават част от коалиционно правителство заедно с  „БСП за България” и „Има такъв народ”. „Има такъв народ” се оттегля от участието си в правителството през лятото на 2022 г., Народното събрание гласува успешен вот на недоверие, довел до свикването на нови предсрочни парламентарни избори, които се провеждат  на 2-ри октомври 2022 г. „Продължаваме Промяната” се явява на изборите в едноименна коалиция заедно с партиите „ВОЛТ” и „Средна европейска класа”. Коалицията постига втори резултат с 20.2% от гласовете и получава 53 места в 48-ото Народно събрание. Демократична България пък получава 7.45% от гласовете, което осигурява 20 мандата. Представените в парламента формации не успяват да излъчат кабинет и това води до провеждането на избори на 2-ри април 2023 г. На тях „Продължаваме Промяната – Демократична България” се явяват като коалиция и стават втора политическа сила с 24.56% и 64 места.

„Продължаваме Промяната” и  „Демократична България” не са определили ясно своята принадлежност към някое от европейските политически семейства. „Демократична България” има представител в Европейския парламент, който е член на Европейската народна партия.

За връзка с „Продължаваме Промяната”:
Уебсайт: www.promeni.bg
E-mail: contact@promeni.bg

За връзка с „Демократична България“:
Уебсайт: www.demokrati.bg
E-mail: team@demokrati.bg

Групата се състои от 37 народни представители. Неин председател е Костадин Костадинов, а групата има и един заместник-председател. 

За контакт с председателя на парламентарната група: 

Kostadin.Kostadinov@parliament.bg

Партия „Възраждане“ е създадена през 2014 г. като в програмата си има редица националистически послания. Сред приоритетите в нея са „преформатиране на образователната система с акцент към ученика и България”, създаване на „елитна българска армия”, „независимост на България на световната сцена”, „превръщане на българското население в един, силен, разумен и достоен народ ” и др. Нейният лидер Костадин Костадинов публично изказва неодобрението си към Европейския съюз и НАТО.

На изборите през април и юли 2021 г. партията не успя да събере достатъчно подкрепа, за да излъчи депутати в Народното събрание. През ноември, 2021 г. „Възраждане” спечели 4.86% и 13 депутатски места, а през октомври, 2022 г. – 10.18% и 27 мандата в Народното събрание. На изборите, проведени през април 2023 г., „Възраждане” е трета политическа сила с 14.16% и 37 мандата.

За връзка с „Възраждане“:
Уебсайт: www.vazrazhdane.bg
E-mail: vazrazhdane@vazrazhdane.bg

Групата се състои от 36 народни представители. Неин председател е Мустафа Карадайъ, а групата има и трима заместник-председатели. „ДПС” е излъчила председатели на пет постоянни парламентарни комисии:

• Комисия по бюджет и финанси
• Комисия по икономическа политика и иновации
• Комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта
• Комисия по околната среда и водите
• Комисия по транспорт и съобщения

За контакт с председателя на парламентарната група: Mustafa.Karadayi@parliament.bg 

„Движението за права и свободи” („ДПС”) е центристка партия, създадена през 1990 г. От създаването си до настоящия момент, тя има представители във всички обикновени Народни събрания. Партията получава най-сериозна подкрепа сред етническите турци и сред гласоподаватели, изповядващи мюсюлманското вероизповедание.

В периода след 2000 г. официално „ДПС” е участвала в три коалиционни правителства – в периода между 2001 г. – 2005 г. с „НДСВ”, между 2005 г. и 2009 г. заедно с „НДСВ” и „БСП”, както и заедно с „БСП” в периода 2013 г. – 2014 г.

На парламентарните избори през април, 2021 г. „ДПС” постига 10.51% подкрепа и 30 мандата, а на тези през юли – 10.71% и 29 депутати. След неуспеха на тези две Народни събрания да излъчат работещ кабинет, на изборите на 14-и ноември „ДПС” събира подкрепа от 13% като това я прави трета сила в 47-то народно събрание с 34 депутати. На поредните предсрочни парламентарни избори от октомври, 2022 г. „ДПС” затвърждава позицията си на трета политическа сила в страната, като получава 13.75% от гласовете, равняващи се на 36 народни представители. На изборите от 2-ри април 2023 г. ДПС е четвърта политическа сила с 13.75% и 34 места в Народното събрание. 

„ДПС” се самоопределя като центристка либерална партия. Тя членува в „Алиансът на либералите и демократите” в Европа („АЛДЕ”). В своите програмни декларации партията заявява подкрепата си към евро-атлантическото развитие на България.

За връзка с „Движение за права и свободи”:
Уебсайт: www.dps.bg
E-mail на председателя на партията: chairman@dps.bg

Групата се състои от 23 народни представители. Неин председател е Корнелия Нинова, а групата има и четирима заместник-председатели. 

За контакт с председателя на парламентарната група: Korneliya.Ninova@parliament.bg

„Българската социалистическа партия” („БСП”) е наследник на създадената на 2 август 1891 г. „Българска социалдемократическа партия”, по-късно станала „Българска комунистическа партия”.

След смяната на комунистическия режим през 1989 г. формацията се преименува на „Българска социалистическа партия”. Тя е най-голямата лява партия в страната.

От 1999 г. до 2017 г. „БСП” се явява на избори заедно с други партии като „Коалиция за България”. На парламентарните избори през 2017 г. коалицията се преименува на „БСП за България“. Тя се състои от партиите „Българска социалистическа партия“,  „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, „Комунистическа партия на България“, „Нова зора“, „Политически клуб „Екогласност“ и „Политически клуб „Тракия“.

От началото на прехода досега формацията съставя четири правителства, съответно с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

От изборите през април 2021 г. до тези през ноември, 2021 г. резултатът на коалицията „БСП за България” намалява. През април формацията събира подкрепата на 15.01% от гласувалите или 43 мандата. Няколко месеца по-късно на предсрочните избори на 11-и юли резултатът на коалицията е 13.39% или 36 мандата. На изборите от 14-и ноември 2021 г. „БСП за България” получава 10.21% и 26 места в парламента.

След тях „БСП за България” участва в коалиционно правителство, състоящо се още от „Продължаваме промяната”, „Има такъв народ” и „Демократична България”. Успешен вот на недоверие прекратява мандата на правителството и води до предсрочни избори, проведени на 2-и октомври, 2022 г. На тях „БСП за България” получава едва 9.3% от гласовете или 25 депутатски места. Резултатът ѝ продължава да се свива и на изборите през април 2023 г., когато „БСП за България” получава 8.93% и 23 места в 49-тото Народно събрание.

„БСП” се определя като лявоцентристка социалдемократическа политическа партия. Тя е член на Социалистическия интернационал и на Партията на европейските социалисти (ПЕС).

За връзка с „БСП“:
Уебсайт: www.bsp.bg
E-mail: bsp@bsp.bg 

Групата се състои от 11 народни представители. Неин председател е Тошко Хаджитодоров, а групата има и двама заместник-председатели. 

За контакт с председателя на парламентарната група: Toshko.Yordanov@parliament.bg

„Има такъв народ” е политическа партия, създадена от популярния шоумен Слави Трифонов. Първоначално е направен опит партията да се регистрира с наименованието „Няма такава държава”. Софийски градски съд, а после и Върховният касационен съд обаче отказаха регистрацията заради това, че в логото на партията е използвано българското знаме, което е забранено. Впоследствие са внесени нови документи за регистрация на партията вече под името „Има такъв народ”.

Според учредителите на формацията създаването на партията е резултат от референдума през 2016 г., иницииран от екипа на телевизионното предаване „Шоуто на Слави“, на който бяха зададени 3 въпроса: 

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Сред настоящите приоритети на партията, посочени на уебстраницата ѝ, са промяна на „формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република”, създаване на възможност за „дистанционно електронно гласуване на избори и референдуми” и др.

На парламентарните избори на 4 април 2021 г. партията заема второто място спрямо вота на гласоподавателите, като печели 17.66% и 51 места в Народното събрание. След неуспеха при формиране на кабинет, на проведените на 11 юли 2021 г. избори, партията става първа политическа сила с 24.08% и 65 места. Следват сериозни спорове за съставяне на коалиция, но в крайна сметка правителство не е съставено и се стига до трети парламентарни избори за годината, проведени на 14 ноември 2021 г.  Резултатът на партията се свива значително – до 9.52% и 25 депутатски места. „Има такъв народ” става част от коалиционното правителство на „Продължаваме Промяната” с „БСП за България” и „Демократична България”. След оттеглянето на партията от правителството през 2022 г. и успешен вот на недоверие, са организирани следващи предсрочни избори през октомври 2022 г. На тях партията не събира достатъчно подкрепа и остава извън състава на Народното събрание с резултат от 3.83%. През април 2023 г. „Има такъв народ” достига 4.11% и получава 11 депутатски места.

Към момента формацията не членува в никое от европейските политически семейства.

За връзка с „Има такъв народ“:
Уебсайт: https://pp-itn.bg/
E-mail: office@pp-itn.bg