Парламентарни групи

Групата се състои от 131 народни представители. Неин председател е Петър Витанов, а групата има и четирима заместник-председатели. Прогресивна България е излъчила  председатели на петнадесет постоянни парламентарни комисии:

• Комисия по бюджет и финанси
• Комисия по правни въпроси
• Комисия по икономическа политика, инвестиции и иновации
• Комисия по енергетика
• Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
• Комисия по външна политика
• Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове 
• Комисия по отбрана
• Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
• Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения 
• Комисия по земеделието, храните и горите
• Комисия по образованието и науката
• Комисия по въпросите на младежта и спорта
• Комисия по културата и медиите 
• Комисия по превенция и противодействие на корупцията 

За контакт с председателя на парламентарната група: Petar.Vitanov@parliament.bg

Прогресивна България е политическа коалиция, създадена през 2026 г. за участие в парламентарните избори на 19-и април същата година. Впоследствие тя е трансформирана в политическа партия, която в началото на работата на 52-рото Народно събрание чака решение на съда за своето учредяване. 

Коалицията обединява Политическо движение „Социалдемократи“, Социалдемократическата партия и Движение „Нашият народ“. Официални представители и съпредседатели са Гълъб Донев и Димитър Стоянов, част от администрацията на президентската институция по време на мандатите на Румен Радев като президент.

На учредителното събрание на партия Прогресивна България на 17 април 2026 г. е за неин председател е избран Румен Радев.

Политическият профил на формацията се определя като лявоцентристки и социалдемократически, с акцент върху социалната политика и националния интерес.

Прогресивна България все още не е заявила принадлежността си към някое от европейските политически семейства. 

За връзка с „Прогресивна България“:
Уебсайт: https://progresivnabulgaria.com/
E-mail: info@progresivnabulgaria.com

Групата се състои от 39 народни представители. Неин председател е Бойко Борисов, а групата има и трима заместник-председатели.

„ГЕРБ-СДС” са излъчили председатели на три постоянни парламентарни комисии:

• Комисия по здравеопазването 
• Комисия по иновациите и дигиталната трансформация 
• Комисия по туризъм 

За контакт с председателя на парламентарната група: Boyko.Borissov@parliament.bg  

ПП „ГЕРБ” е основана в края на 2006 г. като продължение на сформираното по-рано гражданско сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Пръв председател на новоучредената партия става Цветан Цветанов, въпреки че неин неформален лидер е тогавашният кмет на София и бивш главен секретар на МВР от 2001 г. до 2005 г. – Бойко Борисов.

През 2009 г. партията печели парламентарните избори в страната и формира правителство със 117 депутатски мандата в Народното събрание, чийто премиер става Бойко Борисов. През февруари 2013 г. правителството на „ГЕРБ” подава оставка след антимонополни протести в страната. Впоследствие „ГЕРБ” съставя два коалиционни кабинета – от ноември 2014 г. до януари 2017 г. и от март 2017 г. до март 2021 г. Първата коалиция е сформирана с „Реформаторски блок”, „АБВ” и „Патриотичен фронт”, а втората – с „Обединени патриоти“. Премиер и в двете правителства е Бойко Борисов.

На редовните парламентарни избори на 4-ти април 2021 г. „ГЕРБ” се явява в коалицията „ГЕРБ-СДС”. Тя става първа политическа сила с 26.18% и 75 мандата. Кабинет обаче не е формиран и следват нови парламентарни избори на 11-и юли. Тогава коалицията „ГЕРБ-СДС” остава с втори резултат от 23.51% и получава 51 мандата. И това Народно събрание не излъчва правителство, като в резултат са свикани трети парламентарни избори за годината.Те се провеждат на 14-и ноември заедно с редовните президентски избори. На тях „ГЕРБ-СДС” отново остава втори с 22.74% и 59 мандата. Първата политическа сила „Продължаваме промяната” формира коалиционно правителство и „ГЕРБ-СДС” остава в опозиция.

След по-малко от година – на 2-и октомври, 2022 г., се провеждат поредни предсрочни парламентарни избори. На тях „ГЕРБ-СДС” става първа политическа сила с резултат 25.33% и 67 депутатски места. Правителство обаче не е сформирано и на 2-ри април 2023 г. се провеждат четвъртите предсрочни парламентарни избори в рамките на 2 години. „ГЕРБ-СДС” отново е първа политическа сила с 26.49% и 69 мандата в Народното събрание. След изборите ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната-Демократична България формират правителство с мандата на втората политическа сила и с уговорката за “ротационно” управление. При ротацията двете формации не постигат съгласие за членовете на следващия Министерски съвет и се стига до провеждането на парламентарни избори на 9-ти юни 2024г., заедно с изборите за членове на ЕП. На вота през юни ГЕРБ-СДС печели 24.71% от подкрепата на гласувалите, което се равнява на 68 места в парламента. И след тези избори правителство не е формирано и на 27-ми октомври са проведени 8-мите поредни парламентарни такива. На тях ГЕРБ-СДС отново е първа политическа сила като получава 26.39% от подадените гласове или 66 мандата в Народното събрание. След тези избори ГЕРБ-СДС формира коалиционно правителство заедно с БСП-Обединена левица, Има такъв народ и Алианс за права и свободи. В края на управлението АПС се оттегля и кабинетът получава неформалната подкрепа от ДПС-Ново начало. В края на декември, 2026 г. обаче кабинетът подава оставка след многохилядни национални протести, започнали с недоволство заради предложения бюджет и неспазването на бюджетната процедура от страна на управляващите. Това доведе то провеждането на 8-мите парламентарни избори в рамките на 5 години, които се състояха на 19-и април 2026 г. На тях ГЕРБ-СДС получи 13.39% подкрепа от гласовете. 

„ГЕРБ” се определя, като дясно-центристка партия, която поддържа християндемократически принципи. От 2008 г. „ГЕРБ” е член на „Европейската народна партия” в Европарламента.

Другият партньор в коалицията – „СДС”, е наследник на създадения в края на 1989 г. „Съюз на демократичните сили” („СДС). Като партия „СДС” е регистрирана самостоятелно през 1998 г. Тя се позиционира в дясно и е член на „Европейската народна партия”. След парламентарните избори през 2001 г. партията се разпада на няколко отделни формации, сред които и „Демократи за силна България” („ДСБ” – понастоящем част от коалицията „Демократична България”).

За връзка с „ГЕРБ”:
Уебсайт: www.gerb.bg
E-mail: pr@gerb.bg

За връзка със „СДС”:
Уебсайт: www.sds.bg
E-mail: sdscentrala134@gmail.com; presscenter@sds.bg

Групата се състои от 21 народни представители. Неин председател е Надежда Йорданова  Групата има и двама заместник-председатели.

„Демократична България” получиха председателството на две комисии: 

• Комисия по транспорт и съобщения 
• Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество 

За контакт с председателя на парламентарната група: Nadejda.Iordanova@parliament.bg

„Демократична България” е коалиция от две политически партии – „Да, България”, и „Демократи за силна България” („ДСБ”). Тя беше формирана преди европейските избори през май 2019 г. На всички избори от 2023 г. до 2026 г. коалицията се явява като „Продължаваме Промяната – Демократична България”. 

Движение „Да, България!“ е политическа партия, учредена на 7 януари 2017 г. В основата на програмата ѝ е „съдебна реформа и демонтиране на корупционния модел”.

„Демократи за силна България” („ДСБ”) е партия, учредена през 2004 г. около Иван Костов – министър-председател в периода 1997 г. – 2001 г. Партията определя своите политически приоритети като десни и скоро след учредяването си е приета за асоцииран член на „Европейската народна партия”. В периода 2009 г. – 2017 г. „ДСБ” участва на избори в различни десни и дясноцентристки коалиции – „Синята коалиция”, „Реформаторски блок”, „Нова Република”.

На парламентарните избори през април, 2021 г. коалиция „Демократична България” получава 9.45% и 27 мандата в Народното събрание. Неуспешният опит за съставяне на  правителство води до вторите по ред парламентарни избори, проведени на 11 юли. На тях „Демократична България” повишава резултата си до 12.64% и 34 народни представители. Преговорите за съставяне на кабинет отново не довеждат до резултат и се насрочват трети парламентарни избори на 14 ноември 2021 г. На тях „Продължаваме Промяната“ се явяват като коалиция от партии („ВОЛТ”, „Средна европейска класа” и Политическо движение  „Социалдемократи“) и печелят изборите с 25.67% и получават 67 места в Народното събрание. Тогава „Демократична България” получава 6.37% или 16 мандата. 

„Продължаваме промяната” и „Демократична България” стават част от коалиционно правителство заедно с  „БСП за България” и „Има такъв народ”. „Има такъв народ” се оттегля от участието си в правителството през лятото на 2022 г., Народното събрание гласува успешен вот на недоверие, довел до свикването на нови предсрочни парламентарни избори, които се провеждат  на 2-ри октомври 2022 г. „Продължаваме Промяната” се явява на изборите в едноименна коалиция заедно с партиите „ВОЛТ” и „Средна европейска класа”. Коалицията постига втори резултат с 20.2% от гласовете и получава 53 места в 48-ото Народно събрание. „Демократична България” пък получава 7.45% от гласовете, което осигурява 20 мандата. Представените в парламента формации не успяват да излъчат кабинет и това води до провеждането на избори на 2-ри април 2023 г. На тях „Продължаваме Промяната – Демократична България” се явяват като коалиция и стават втора политическа сила с 24.56% и 64 места.

Обединената формация става част от правителство заедно с „ГЕРБ-СДС“, което следва да управлява 9 месеца с министър-председател Николай Денков, а след това управлението да бъде ротирано с министър-председател Мария Габриел. Тази смяна обаче не се случи след възникнало напрежение в „некоалицията” и това доведе до нови предсрочни парламентарни избори, проведени на 9-ти юни 2024 г.  Коалицията ПП-ДБ (състояща се от партите „Продължаваме Промяната“, „Волт“, „ДСБ“, „Движение Да, България“) губи значителна част от подкрепата си, става трета политическа сила с 14.33% и 39 места в Народното събрание. Формациите в 50-тото Народно събрание не успяват да формират стабилно управление, заради което са организирани нови избори на 27-ми октомври. На тях коалицията постига резултат от 14.21% и 36 депутатски мандата. Формира се 51-вото Народно събрание и управляващо мнозинство, което подава оставка в края на 2025 г. След нея ПП-ДБ участва на предсрочните парламентарни избори на 19-и април, 2026 г. като обединена формация и получава 12.62% от гласовете. При формирането на парламентарните групи се разделя на две отделни. 

Представителят на „Демократична България” в Европейския парламент изпълнява втория си мандат като част от групата на Европейската народна партия.

За връзка с „Демократична България“:
Уебсайт: www.demokrati.bg
E-mail: team@demokrati.bg

Групата се състои от 21 народни представители. Неин председател е Делян Пеевски, а групата има и четирима заместник-председатели. ДПС не председателства две постоянни парламентарни комисии:

• Комисия по околната среда и водите
• Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите 

За контакт с председателя на парламентарната група: Delyan.Peevski@parliament.bg  

„Движението за права и свободи” („ДПС”) е центристка партия, създадена през 1990 г. От създаването си до настоящия момент, тя има представители във всички обикновени Народни събрания. Партията получава най-сериозна подкрепа сред етническите турци и сред гласоподаватели, изповядващи мюсюлманското вероизповедание.

В периода след 2000 г. официално „ДПС” е участвала в три коалиционни правителства – в периода между 2001 г. – 2005 г. с „НДСВ”, между 2005 г. и 2009 г. заедно с „НДСВ” и „БСП”, както и заедно с „БСП” в периода 2013 г. – 2014 г.

На парламентарните избори през април, 2021 г. „ДПС” постига 10.51% подкрепа и 30 мандата, а на тези през юли – 10.71% и 29 депутати. След неуспеха на тези две Народни събрания да излъчат работещ кабинет, на изборите на 14-и ноември „ДПС” събира подкрепа от 13% като това я прави трета сила в 47-то Народно събрание с 34 депутати. На поредните предсрочни парламентарни избори от октомври, 2022 г. „ДПС” затвърждава позицията си на трета политическа сила в страната, като получава 13.75% от гласовете, равняващи се на 36 народни представители. На изборите от 2-ри април 2023 г. ДПС е четвърта политическа сила с 13.75% и 34 места в Народното събрание. След изборите от 9-ти юни 2024г. ДПС увеличава резултата си като става втора политическа сила с 17.06% и 47 места в Народното събрание. След сериозно неразбирателство между председателя Делян Пеевски и почетния председател – Ахмед Доган, партията се разделя на 2 крила и на изборите през октомври 2024 г. те се явяват на изборите поотделно като коалиции. Оглавяваната от Делян Пеевски фракция се явява с наименованието ДПС-Ново начало и печели 11.51% подкрепа, съответстваща на 29 места в Народното събрание. През 2025 г. след приключване на спора за единствен председател на партията е определен Делян Пеевски и на изборите на 19-ти април 2026 г. се явява с наименованието Движение за права и свободи. На вота то печели 7.12%. 

„ДПС” се самоопределяше като центристка либерална партия. Тя членуваше в „Алиансът на либералите и демократите” в Европа („АЛДЕ”), но го напусна. Впоследствие се присъедини към групата на Консерваторите в ПАСЕ. 

За връзка с „ДПС”:
Уебсайт: www.dps.bg, www.dpsbg.eu
E-mail: presscentar.dps@gmail.com

Групата се състои от 16 народни представители. Неин съпредседател е Николай Денков. Групата има и двама заместник-председатели.

 „Продължаваме Промяната” получиха председателството на една комисия: 

• Комисия по труда, демографската и социалната политика 

За контакт с председателя на парламентарната група: Nikolay.Denkov@parliament.bg 

„Продължаваме Промяната” („ПП”) стартира като движение формирано около двамата му лидери – Кирил Петков и Асен Василев, министри в служебно правителство (от 12 май до 16 септември 2021 г), назначено от президента Румен Радев. През септември, 2021 г. те обявяват началото на политическия си проект като успяват да завършат регистрацията си като политическа партия преди изборите на 2-ри октомври 2022 г. Сред приоритетите си, партията посочва присъединяването на България към Шенген и еврозоната, подкрепа за бизнеса и малките и средни селскостопански производители, „инвестиции в независима и евтина българска енергия” и други.

На парламентарните избори през ноември 2021 г. се формира коалиция „Продължаваме Промяната“, която включва партиите „ВОЛТ”, „Средна европейска класа” и Политическо движение  „Социалдемократи“ и печелят изборите с 25.67% и получават 67 места в Народното събрание. Тогава „Демократична България” получава 6.37% или 16 мандата. 

„Продължаваме промяната” и „Демократична България” стават част от коалиционно правителство заедно с  „БСП за България” и „Има такъв народ”. „Има такъв народ” се оттегля от участието си в правителството през лятото на 2022 г., Народното събрание гласува успешен вот на недоверие, довел до свикването на нови предсрочни парламентарни избори, които се провеждат  на 2-ри октомври 2022 г. „Продължаваме Промяната” се явява на изборите в едноименна коалиция заедно с партиите „ВОЛТ” и „Средна европейска класа”. Коалицията постига втори резултат с 20.2% от гласовете и получава 53 места в 48-ото Народно събрание. Представените в парламента формации не успяват да излъчат кабинет и това води до провеждането на избори на 2-ри април 2023 г. На тях „Продължаваме Промяната – Демократична България” се явяват като коалиция и стават втора политическа сила с 24.56% и 64 места.

Формацията става част от правителство заедно с „ГЕРБ-СДС“, което следва да управлява 9 месеца с министър-председател Николай Денков, а след това управлението да бъде ротирано с министър-председател Мария Габриел. Тази смяна обаче не се случи след възникнало напрежение в „некоалицията” и това доведе до нови предсрочни парламентарни избори, проведени на 9-ти юни 2024 г.  Преди изборите „Зелено движение“ напуска коалицията и се явява самостоятелно, като обаче не събира необходимата подкрепа, за да има представители в парламента. Коалицията ПП-ДБ (състояща се от партиите „Продължаваме Промяната“, „Волт“, „ДСБ“, „Движение Да, България“) губи значителна част от подкрепата си, става трета политическа сила с 14.33% и 39 места в Народното събрание. Формациите в 50-тото Народно събрание не успяват да формират стабилно управление, заради което са организирани нови избори на 27-ми октомври. На тях коалицията постига резултат от 14.21% и 36 депутатски мандата. Формира се 51-вото Народно събрание и управляващо мнозинство, което подава оставка в края на 2025 г. След нея ПП-ДБ участва на предсрочните парламентарни избори на 19-и април, 2026 г. като обединена формация и получава 12.62% от гласовете. При формирането на парламентарните групи се разделя на две отделни. 

След европейските избори от 9-ти юни 2024 г. представителите на  „Продължаваме Промяната” стават част от групата на Либералите в Европейския парламент. 

За връзка с „Продължаваме Промяната”:
Уебсайт: www.promeni.bg
E-mail: contact@promeni.bg

Групата се състои от 12 народни представители. Неин председател е Костадин Костадинов, а групата има и един заместник-председател. 

Възраждане имат един председател на парламентарна комисия и това е Комисия по политиките за българите извън страната .

За контакт с председателя на парламентарната група: 

Kostadin.Kostadinov@parliament.bg

Партия „Възраждане“ е създадена през 2014 г. като в програмата си има редица националистически послания. Сред приоритетите в нея са „преформатиране на образователната система с акцент към ученика и България”, създаване на „елитна българска армия”, „независимост на България на световната сцена”, „превръщане на българското население в един, силен, разумен и достоен народ ” и др. Нейният лидер Костадин Костадинов публично изказва неодобрението си към Европейския съюз и НАТО.

На изборите през април и юли 2021 г. партията не успя да събере достатъчно подкрепа, за да излъчи депутати в Народното събрание. През ноември, 2021 г. „Възраждане” спечели 4.86% и 13 депутатски места, а през октомври, 2022 г. – 10.18% и 27 мандата в Народното събрание. На изборите, проведени през април 2023 г., „Възраждане” е трета политическа сила с 14.16% и 37 мандата. През юни 2024 г. се провеждат шестите парламентарни избори за последните три години, на които „Възраждане” са четвърта политическа сила с 13.78% и 38 места в Народното събрание. На 27-ми октомври отново се провеждат парламентарни избори, на които „Възраждане” е трета политическа сила с 13.36% и 33 депутати. На предсрочните парламентарни избори на 19-и април, 2026 г. Партията получава 4.26% от гласовете.

За връзка с „Възраждане“:
Уебсайт: www.vazrazhdane.bg
E-mail: vazrazhdane@vazrazhdane.bg