След като старият състав на Централната избирателна комисия (ЦИК) отказа да се ангажира с обявяването на търг за машинния вот, най-сетне това направи новата ЦИК. Но протакането доведе до повече въпроси отколкото отговори относно вота с устройства, в това число ще го има ли изобщо. Причината е не само в изключително кратките срокове до вота за нов Европейски парламент (ЕП), който ще се проведе на 26 май, но и във факта, че Комисията почти изчерпа органите, които евентуално могат да направят сертификация и одит на машините. Последната надежда е в Софийския университет „Св. Климент охридски“ и в Българската академия на науките, които имат срок до утре – 5 април, за да отговорят на запитването на ЦИК ще се наемат ли с тази отговорна задача. Ако и те откажат, има голяма вероятност машинният вот да се провали и да гласуваме само с хартиени бюлетини.
Формално обществената поръчка за доставката на 3 000 броя машини все още не е обявена. ЦИК взе решение на вечерно заседание на 2 април да обяви само откриване на процедурата. Публикуването на изискванията за търга трябва да стане както на сайта на ЦИК, така и на този на Агенцията по обществените поръчки, но не само – и във вестника на Европейския съюз (ЕС). Според говорителя на Комисията Александър Андреев това трябва да стане в рамките на 10 дни.
По думите му ЦИК е публикувала информация за старта на процедурата, за да уведоми по този начин потенциалните кандидати и да ускори процеса. Той обаче вече е закъснял. Още по време на заседанията на стария състав на ЦИК отделни нейни членове, като Цветозар Томов, Ивайло Ивков и др., призоваваха да се разпратят писма до различни фирми производители и доставчици на устройства за гласуване, в т.ч. американски (смятани за най-добри, б.а.), с които да се уведомят предварително, че в България се готви търг. Мнозинството обаче неизменно отказваше с мотива, че в парламента тече процес по изменения в Изборния кодекс (ИК) и финалният му вариант все още не е обнародван в „Държавен вестник“.
Междувременно новата ЦИК започна да разпраща писма до институциите, които биха могли да сертифицират и одитират машините. И получиха редица откази: от ДАНС, МВР, Държавната агенция за електронно управление, Държавната агенция по метрология и технически надзор и др. Мотивът на всички тези институции бе, че не им е вменена такава функция.
Така се наложи ЦИК да се обърне към „последната инстанция“ – СУ и БАН.
„Те сертифицираха машините през 2016 г., но тогава ставаше въпрос за 500 устройства, а сега са 3 000“, коментира Андреев, като не се нае да прогнозира дали университетът и Академията ще дадат положителен отговор до утре.
Дори и да се съгласят обаче, не било ясно дали ще се одитират всички машини една по една, или само определен брой, отвърна говорителят на въпрос на „Отворен парламент“. Щели да решат експертите.
Ако обаче не се сертифицират всички 3 000 машини, както и предвидените като резерв (което не е обект на поръчката, а ще е записано в договора за сметка на доставчика, б.а.), това би дало повод на критиците на машинния вот да заговорят за застрашена сигурност, дори за възможност за манипулации.
На въпрос как ще действа ЦИК, ако БАН и СУ откажат да извършат заложената в Изборния кодекс сертификация и одит, Андреев отвърна с „Ще търсим варианти“.
Математикът и председател на Управителния съвет на „Информационно обслужване“ АД проф. Михаил Константинов пък допълни пред радио „Фокус“, че у нас изобщо няма критерии за сертифициране на подобни устройства и допусна, че ако все пак това се направи, то ще е на определен брой машини – не на всички 3 000.
Други членове на Комисията обаче са обнадеждени. Според тях проблемът със сертификацията и одитът ще бъде разрешен. По-големият проблем били кратките срокове – за обявяване, участие в търга, доставка, сертификация, обучение на членовете на секционните комисии, тестване и най-вече – какви фирми ще се явят.
От публикуваното от ЦИК обявление става ясно и че машини няма да се купуват, а ще се наемат. Прогнозната стойност за търга е 7,5 млн. лв. без ДДС. Участници в заседанията разказват, че въпросът е бил доста дискусионен, но в крайна сметка мнозинството е решило да се избере вариантът „наем“. Това означава, че при местния вот наесен ЦИК ще трябва да измине отново целия път по обявяване на търгове, сертифициране и пр. За общинските избори са предвидени двойно повече машини – 6 000.
Според Андреев мнението за наем е надделяло с оглед на кратките срокове. Негови колеги обаче споделят, че предвид фиаското с машинния вот и непрестанните редакции на редакциите на Изборния кодекс в парламента, членове на ЦИК не били сигурни ще го има ли изобщо този вид гласуване до следващата есен и ако го има – дали параметрите ще останат същите.
С обявяването на обществената поръчка ще стане ясно и какви са техническите спецификации към нея. Източници на „Отворен парламент“ обаче споделиха, че ЦИК е направила опит да заобиколи императивното изискване на Изборния кодекс машините да са оборудвани с магнитна карта. Този архаичен текст присъства в закона от 2014 г. насам и депутатите системно отказват да го отменят. Отказаха и сега – с последните изменения в кодекса. Председателят на правната комисия в Народното събрание и бъдещ министър на правосъдието Данаил Кирилов (ГЕРБ) коментира пред „Отворен парламент“, че този текст не бил проблем и можело да се пренебрегне, а заместникът му в комисията Христиан Митев (Обединени патриоти) се съгласи, че трябва да отпадне, но така и не направи подобно предложение преди окончателното затваряне на ИК.
„Вече са много малко производителите на пазара, които предлагат машини с магнитна карта. Затова и сме се опитали да действаме гъвкаво – законът трябва да се чете по целесъобразност, не само по законосъобразност“, посочиха членове на ЦИК.
Оттам се надяват, че ако търгът бъде спечелен от фирма, която не предлага устройства с въпросната магнитна карта, то той няма да бъде обжалван от загубил участник, който предлага такава. За такива хипотези било рано да се говори, тъй като кандидатите да доставят машините все още не са ясни.
Предстои да разберем и има ли изобщо компания, предлагаща машини, които да отговарят на разписаните изисквания, каквото съмнение изразява Михаил Константинов.