За какво ще харчи ЕС?
10.02.2018
Къде е свободата на словото?
11.05.2018

Членството на България в Шенген – мечта или реална възможност

След началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз все повече зачестиха призивите на български политици страната ни да бъде приета в Шенген. По време на конференция в Брюксел министър-председателят Бойко Борисов обяви, че “не е справедливо” някои държави да си “измислят” мотиви, за да не бъде приета България.

Какво обаче представлява Шенгенското пространство и наистина ли сме несправедливо обвинявани в неизпълнение на нужните критерии, за да се присъединим към него?

Шенген и икономическите ползи за вътрешния пазар на Европейския съюз

Основната цел на т. нар. Шенгенско споразумение е премахването на контрола по вътрешните граници на подписалите го страни. Това е възможно при гарантиране на определено ниво на защита на външните граници и засилена координация на службите за сигурност на отделните държави членки.

Въпреки че акцентът на споразумението пада върху сигурността, в голяма степен логиката на подписването му почива на необходимостта от гарантиране на функционирането на вътрешния пазар. В основата на Европейския съюз (ЕС) стоят икономически цели като още през петдесетте години държавите основателки се споразумяват да установят общ пазар помежду си*. През първите години на развитието на европейската интеграция обаче се оказва, че много от страните създават различни изисквания – за производството, съдържанието на стоките, квалификацията на работниците и т.н. Така на практика възпрепятстват установяването на свободно от пречки пространство за търговия. Основен принос в преодоляването на тези практики има Съдът на ЕС. В поредица от дела той защитава принципа на взаимно признаване на стандартите. Според него в случаите, в които няма общо правило в ЕС и не са накърнени здравето, сигурността, морала и други важни области, засягащи гражданите, то не се допуска възпрепятстване на търговията поради наличието на национални стандарти.

Паралелно с преодоляването на тези протекционистки практики, част от държавите полагат и допълнителни усилия за премахването на физическите пречки пред търговията при преминаване на границите. Това е една от причините, поради които през 1985 година пет държави договарят т.нар. Шенгенско споразумение. В края на 90-те години то става част от правото на ЕС. Заради това всяка държава, станала член след този момент, на практика се задължава да изпълни действащите изисквания и да се присъедини към Шенген.

Участието в Шенген носи редица ползи. Премахването на проверките по вътрешните граници на практика означава намаляване броя на пропусквателните пунктове и служителите, които работят на границата. Това води до ограничаване на административните разходи за държавите. Шенгенското пространство носи ползи и за бизнеса – пример са по-лесното преминаване на стоки и хора през границите. Според Европейската комисия потенциалното връщане на пропусквателните пунктове ще доведе до най-много загуби за сектора на автомобилните превози на товари с допълнителни разходи между 1,7 до 7,5 милиарда евро годишно. Друг пример за икономическата полза от Шенген е случаят с хората от погранични райони, които работят в съседна държава. Те пестят значително време, тъй като документите им не се проверяват всеки ден. Благодарение на липсата на подобни ограничения през 2017 г. френският град Страсбург и немският град Кел бяха свързани с трамвай.

Проблемите на Шенген

Докато в първите години след създаването на ЕС пред сближаването между държавите членки стоят основно проблеми с икономически характер, то днес повод за разединение между тях се оказват по-често темите свързани със сигурността. Капката, която преля чашата на разбирателството, бяха миграционната криза и страхът от тероризъм. От една страна, държавите външни граници на ЕС, изпитваха сериозни трудности в осигуряването на регламентирано влизане на мигрантите, а от друга – се появи проблемът какво ще се случи с всички тези хора след влизането им в ЕС и кои са те всъщност. Тези процеси създадоха значителни проблеми за европейските държави, които не притежаваха ефективни механизми за справяне с големия мигрантски натиск.

Една от предприетите мерки бе възобновяването на граничните проверки в определени държави членки. Тази възможност по настоящем е уредена в чл.25 – чл.35 от т. нар. Кодекс на шенгенските граници. Според последната влязла в сила редакция на регламента в специална процедура държава може да поиска повторното връщане на контрол по вътрешните си граници. Това се случва при наличие на сериозна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност, каквато е потенциална терористична атака, например. Максималният срок за това ограничение е шест месеца, като в извънредни случаи той може да бъде удължаван до общ период от 2 години.

Въпреки че към днешна дата мигрантският поток към ЕС значително намаля, все още 6 държави от шенгенското пространство прилагат гранични проверки. Европейският съюз предприе различни мерки за задълбочаване на интеграцията в областта на сигурността като създаване на Европейската агенция за гранична и брегова охрана. По-рано този месец Комисията представи и предложения за реформи за подобряване на общоевропейската визова политика. Въпреки това, обаче мигрантският поток подхрани страха на гражданите на ЕС. В този смисъл, връщането на доверие в системата не зависи единствено от обратното ѝ активиране.

България – отличник на хартия?

Българската държава отдавна е заявила амбициите си за членство в Шенген. Днес обаче на държавите в ЕС им е необходимо пълно доверие в сигурността на тази система. Готовността ни да се присъединим към пространството е една от малкото теми, по които сякаш има широк политически консенсус. Многократно български представители в Европейския парламент, министър-председателят и президентът на страната заявиха, че България изпълнява всички критерии за членство. Нещо повече, всички те обвиняват ЕС в прилагане на двоен стандарт по отношение на България и Румъния, които според тях не биват приети по политически причини. Отговаряме ли наистина на всички изисквания за членство?

Важно е да се отбележи, че дори и България да изпълнява формално критериите за членство в Шенген, страната ни далеч не се е доказала като надежден партньор по отношение защитата на външните граници. Въпреки често споменаваният от родните политици принос, през последните години имаше редица скандали, свързани с практиките на българските гранични служби. Част от примерите са т.нар. доброволни отряди за опазване на границата, които бързо станаха обект на международно внимание, обвиненията на правозащитни организации в полицейски произвол и вътрешнополитическият спор за качеството на оградата, построена на границата с цел да ограничи мигрантския поток. Всички тези събития изпращат негативно послание на европейските ни партньори.

Важен елемент в дебата за присъединяването ни в Шенген са и проблемите ни в сферите на съдебната система и корупцията. Ключова мярка за държавите в Шенгенското пространство представлява сътрудничеството между съдебните органи по въпросите за екстрадиране, трансфер и прилагане на наказателни присъди. Това сътрудничество не би било възможно при съмнение във функционирането на националните механизми за гарантиране върховенство на правото. Напомняме, че вече 11-та година страната ни е обект на механизма за сътрудничество и проверка, който следи именно за реформата на българската съдебна система.

В този смисъл не отказът за членството ни в Шенген е базиран на политическо основание, тъкмо обратното – прибързаното ни приемане само заради изпълнението на технически критерии би довело до нови проблеми.

Вместо заключение

Днес съображенията относно сигурността, страхът от миграция (нелегална и/или икономическа) и тероризъм се превръщат във все по-актуален проблем за ЕС. В този смисъл въпросът за опазването на границите далеч не е единствената отговорност, която страната ни трябва да поеме. Съмнението в последващия контрол и начинът, по който ще се прилагат общите правила, са сериозно основание за отлагането на членството ни в Шенген. В противен случай държавите членки на ЕС ще се изправят пред трудна ситуация. Ще трябва да обяснят на своите граждани как страна, която повече от 10 години не може да се справи с реформирането на своята съдебна система, с проблемите на корупцията и организираната престъпност, е готова да бъде външна граница на ЕС.

Присъединяването ни в Шенген не е въпрос на изпълнение на технически критерии. Той е много по-сложен и тежък проблем на липса на доверие в надеждността и способността ни да бъдем партньор, носещ отговорностите, които произтичат от споразумението. В този смисъл подобряването на имиджа на страната ни не може да се случи чрез симулиране на реформи и добър PR. Нужни са реални действия, които да подобрят функционирането на съдебната система, антикорупционните политики и не на последно място на охраната по границите ни.

Екипът ни ще проследи дали по време на българското председателство ще бъдат предприети стъпки в тази посока.

_______________
Това се случва с пописването на Договора за Европейска икономическа общност през 1957 г.