Проектът “електронно гласуване в България”
16.11.2017
Естонският пример за електронно гласуване
21.02.2018

Правова държава ли е България?

Според чл. 1, ал. 1 от Конституцията „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.“
Бързият преглед на Изборния кодекс обаче, ни кара да се съмняваме в този принцип.

Задължителното гласуване

Според чл. 3, ал. 1 от Изборния кодекс „Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския дълг.”
Всъщност неизпълнението на този граждански дълг не носи след себе си никакви последствия за избирателя.
Санкциите за неупражняване на задължението да се гласува са обявени за противоконституционни с Решение на Конституционния съд № 3 от 2017 г.: (заличаване от избирателния списък за следващите избори; задължение за подаване на заявление за вписване на заличени избиратели в избирателните списъци и задължение за вписване).
Стимули за желаещите да упражнят задължението си за гласуване, Изборният кодекс не предвижда.
Въпреки че уж задължителното гласуване е въведено, през 2016 г. е произведен национален референдум с въпрос „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?”. Така няколко милиона лева от бюджета са похарчени безсмислено, но това едва ли има някакво значение.

Машинното гласуване

Според чл. 206 от Изборния кодекс по свой избор избирателят може да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване. Гласуването с бюлетина за машинно гласуване е равностойно на гласуването с хартиена бюлетина.
Всъщност държавата не успя да осигури на последните парламентарни избори възможността за машинно гласуване, което бе констатирано и от съда. По този начин изискванията на Изборния кодекс отново не бяха спазени. Това обаче, отново остана без последствия.

Дистанционното електронно гласуване

За въвеждане на дистанционното електронно гласуване по инициатива на президента е произведен национален референдум през 2015 г. На референдума 1 883 411 български граждани подкрепят въвеждането на дистанционното електронно гласуване. Въпреки че референдумът не постига необходимата избирателна активност, за да бъде задължителен за депутатите, Народното събрание въвежда в Изборния кодекс възможността да се гласува дистанционно електронно на изборите за Европейски парламент през 2019 г. и резултатите да бъдат зачетени.
Това може да се случи, ако бъде спазена поредността от действия, регламентирани в § 145 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс: провеждане на три симулации на дистанционно електронно гласуване и провеждане на експериментално дистанционно електронно гласуване. Дистанционното електронно гласуване ще бъде въведено, ако експерименталното дистанционно електронно гласуване е проведено успешно – при гарантиране тайната на вота, сигурността на системата и осигурен граждански контрол върху изборния процес, и не са установени съществени нарушения при провеждането му.
По всичко личи, че на изборите за Европейски парламент през 2019 г. няма да се гласува дистанционно електронно. Централната избирателна комисия вече предлага отлагане на дистанционното електронно гласуване.
С това поредното законово изискване вероятно няма да бъде изпълнено, а ние пак ще си поставим въпроса – правова държава ли е България?
И ако средните и по-възрастни поколения са свикнали с постановката, че „обещанато не е като даденото”, то за младото поколение неизпълнението на закона действа развращаващо: всеки млад човек би си задал въпроса, защо аз да спазвам закона, след като самата държава не го спазва?