По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) ще се проведат редица ключови срещи. Една от най-важните дискусии, които ще започнат по време на шестмесечното ни ръководство, е тази за бъдещето на финансите на Съюза. Как ще се променят приходите и разходите на Общността, ще представим в поредица от публикации.

Европейски бюджет и финансова рамка – същност и значение

Бюджетът на ЕС е основен инструмент за осъществяване на политиките на Съюза. Три са основните източници на приходи в него:

1. Сумите от мита и други налози от облагани стоки, внасяни в ЕС
2. Процент от данък добавена стойност (ДДС)
3. Ресурс, предоставян от държавите членки на базата на брутния национален доход (БНД). Тези средства покриват остатъка от разходите на ЕС, за които останалите източници на финансиране не достигат.

Бюджетът се гласува всяка година от Европейския парламент (ЕП) и Съвета на ЕС по предложение на Европейската комисия (ЕК).

За да може Съюзът да изпълнява стратегическите си политики в перспектива, е създадена и т.нар. Многогодишна финансова рамка. Тя се договаря от трите споменати институции и обичайно обхваща период от 7 години. Рамката обединява основните приоритети на държавите членки за този период и определя приблизителния размер и таван на средствата, които ще се инвестират в различните пера. Така се гарантира, че годишните бюджети в този период ще бъдат целенасочено разходвани.

В момента сме в изпълнение на петата финансова рамка, а по време на българското председателство на Съвета на ЕС трябва да започне обсъждането на следващата такава. В този ред на мисли е важно да се запитаме какво ще се случи с европейското финансиране?

Ще бъдат ли променени приходите на ЕС?

Едно от най-сериозните предизвикателства пред бюджета на ЕС е предстоящият през 2019 година Брекзит. По различни оценки след напускането на Великобритания бюджетът на ЕС ще намалее с между 10 и 15 млрд. евро годишно. Точно поради тази причина една от най-важните теми по време на преговорите за напускането на Обединеното кралство е въпросът за вноските на Великобритания до 2020 г., за които ЕС настоява да бъдат платени.

В тази ситуация пред държавите членки стоят две възможни решения на проблема с намаленото финансиране след 2020 г.:

1. Тази празнина да се запълни чрез повишаване на вноските на останалите държави членки и въвеждане на нови източници на ресурси.
2. Значително да намалее финансовата подкрепа за държавите членки по определени направления.

Във връзка с този дебат следва да се отбележи, че основните приходи към днешна дата се генерират от вноските на държавите членки*. Приходите от данък добавена стойност намаляват като дял с всеки следващ период, тъй като към днешна дата държавите отделят само 0,3% от хармонизирания ДДС**, а тенденцията е самият бюджет постепенно да се увеличава***. Това се дължи от една страна на нарастване на броя държави членки, които са нетни бенефициенти, особено след Източното разширяване. Друга причина е постепенното увеличаване на обхвата от политики, в чиито рамки ЕС действа. При създаването си трите европейски общности, които предшестват Съюза, имат основно икономически цели.  Въпреки това през годините държавите членки започнаха в различни степени да координират и сфери, попадащи извън тясно икономическите – екология, регионална политика, образование, сигурност и вътрешни работи и т.н.

Приходите от мита също намаляват, като това се дължи основно на глобализацията на икономиките и спада на размера на налозите в световен мащаб. До това водят преговорите в рамките на международни организации като Световната търговска организация (СТО).

С въпроса за източниците на финансиране е свързан и спорът за отстъпките по вноски на база БНД, които някои държави членки успяха да договорят. Заради това, че внася прекалено големи суми в бюджета, а получава малка възвръщаемост през различните програми на ЕС, през 1984 г. Великобритания договори механизъм, по който нейната вноска да бъде преизчислявана и на практика намалена. Остатъкът, който Обединеното кралство не плаща, се разпределя между останалите държави членки. По-късно обаче във връзка с тази корекция и други държави (като Германия, Нидерландия и т.н.) успяха да се споразумеят за различни отстъпки. Те се оказаха голям проблем по време на икономическата криза в Европа. Тогава Великобритания често беше обвинявана в липса на солидарност с останалите държави, защото не пожела да се откаже от своите намалени вноски. След напускането на Обединеното кралство и изтичането на срока на останалите корекции през 2020 г., този проблем ще бъде решен. Европейската комисия подчерта, че повече не трябва да се допуска държавите да се споразумяват за подобни отстъпки.

Решения или нови проблеми?

В така създалата се ситуация остава въпросът за това откъде ще се генерират нови приходи в бюджета на ЕС. Най-лесното решение на пръв поглед е увеличаването на вноските на държавите членки. Това обаче трудно може да бъде договорено, защото държавите, нетни донори в бюджета, едва ли ще могат да оправдаят подобна стъпка пред своите граждани. Нежеланието за подобна мярка вече изразиха Австрия и Холандия. Австрийският премиер настоява и за намаляване на плащанията по някои програми.   

В документа за бъдещето на финансите на ЕС е предложено и въвеждане на нови източници на собствен ресурс на Съюза – например част от корпоративния данък, данък върху финансовите сделки (ДФС) и др. В свое изказване Гюнтер Йотингер – комисарят, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, изтъкна, че Комисията има идея да предложи въвеждането на нова такса върху пластмасовите изделия, която да е източник на приходи в ЕС. Обмисля се възможността печалбите от търговия с въглеродни емисии да са друг такъв нов източник. При всички случаи обаче това ще означава по-голям ангажимент от държавите членки и гражданите на ЕС.

Другата възможност – намаляването на размера на бюджета, на практика би означавала по-малко средства, които се усвояват от по-слабо развитите държави. Често именно ползите от програмите на ЕС са изтъквани като основно предимство на членството за държавите от Централна и източна Европа. Подобна стъпка може да предизвика остра реакция на неодобрение спрямо Съюза от гражданите на бившите социалистически страни.

Българската позиция

В тази ситуация България настоява за запазване на размера на финансиране на политиката за сближаване. По време на пресконференция, свързана с откриването на българското председателство на Съвета на ЕС, министър-председателят Бойко Борисов заяви, че “Ако има нещо, за което България ще настоява и ще държи твърдо, това е темата за кохезионните фондове”. В документа, съдържащ приоритетите на нашето председателство, се казва още, че страната ще “работи за продължаване на целенасочената помощ на ЕС за създаване на устойчиви работни места, икономически растеж и социално сближаване чрез запазване на ролята на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика на ЕС.”

Въпреки тази позиция, до момента нашите управляващи не са дали предложение как да бъде разрешен проблемът с недостига на средства след Брекзит. Не е ясно мнението на българското правителство по отношение създаването на нови източници за бюджета на ЕС чрез въвеждане и пренасочване на някои данъчни плащания и такси.

Миналата седмица международни медии твърдяха, че България, заедно с останалите 7 държави от Централна и източна Европа, е подкрепила идеята за увеличаване на вноските на държавите на среща с комисар Йотингер. По-късно тази информация беше отречена от Министерството на финансите.

Вместо заключение

Дебатът за размера на средствата в бюджета на ЕС може да предизвика сериозно напрежение между т.нар. “стари” и “нови” държави членки. Логично е да очакваме, че държавите, които и към момента внасят повече в бюджета, няма да желаят приносът им да нарасне. От друга страна, ограничаването на средствата за Източноевропейските държави би предизвикало негативна реакция сред тях. То може да доведе и до проблеми в правенето на политики и осъществяването на инвестиционни проекти в тези страни. Точно поради тези разнопосочни интереси не е възможно проблемът да бъде решен само чрез драстично увеличаване на вноските на държавите или чрез отпадането на цели политики. Единствено комбинация от гореспоменатите мерки може да доведе до приемлив за всички страни изход.

Въпросът с размера на финансирането е пряко свързан и с приоритетите, които държавите ще си поставят за новата финансова рамка. Кои може да са те и как биха се отразили промените на България ще представим в следваща публикация.

_______

* Става въпрос за вноските, които държавите правят на база брутен национален доход.

** Процентът от ДДС, който държавите отделят, се е променял през годините. При създаването на този източник  през 70-те години той е 1%. 

*** Средствата, предвидени в настоящата финансова рамка са по-малко в сравнение с периода 2007-2013. Това обаче се случи за пръв път и се дължеше основно на последиците от икономическата криза в Европа.