Турция – вечният кандидат за членство в Европейския съюз
януари 17, 2018
Приходите на ЕС – сблъсък на интереси
февруари 7, 2018

БСП – вместо Истанбулска конвенция, компенсации на парче

На 18.01.2018 г. БСП депозира в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Със законопроекта се предлага промяна на характера на умишлено причинена средна телесна повреда на близък роднина или съпруг от престъпление от частен, в престъпление от общ характер, както и създаването на квалифициран – по-тежко наказуем състав за осуетяването на изпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие.

Така, за в бъдеще престъплението ще се преследва от държавата, тъжбата на пострадалия ще се подава до прокуратурата, а не до съда, тъжбата няма да може да се оттегля от пострадалия, а по наказателното дело задължително ще се провежда наказателно производство.

По този начин БСП изпълнява предварително едно от изискванията на т.нар. Истанбулска конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие).

БСП ни събщава, че това е само началото: предстои поредица от проекти на законодателни инициативи в изпълнение на конвенцията. Например – създаването в областните градове на кризисни центрове в подкрепа на жертвите на домашно насилие, които в момента са крайно недостатъчни.

Всичко това щеше да е похвално, ако Истанбулската конвенция вече беше влязла в сила за България, а БСП беше подкрепила нейната ратификация. Това обаче съвсем не е така – ратификацията все още не е факт и вероятно ще бъде отложена във времето.

Нещо повече – БСП публично се обяви против ратификацията, като ръководният ѝ орган преди това взе съответното решение.

 

Как се стигна до тук?  

Атаката срещу Истанбулската конвенция започна от Правителството, като основно острие е Красимир Каракачанов – вицепремиер по обществения ред и сигурност и министър на отбраната. Същият е и съпредседател на „Обединени патриоти” и лидер на ВМРО.

Аргументите са следните:

Истанбулската конвенция може да доведе до подкопаване на традиционните роли на мъжа и жената и да насърчи недопустими промени в поведенческите модели на мъжете и жените.

В българското образование ще започнат да се изучават нестереотипни роли на пола като хомосексуализъм и травестизъм.

Ратифицирането на конвенцията ще даде възможност в България да пристигнат лица с „особености на пола”, на които ще бъдем длъжни да дадем статут на бежанци. Така „всеки травестит в Иран например може да получи гарантиран статут на бежанец у нас” – твърди Каракачанов.

Ратификацията на конвенцията ще въведе постоянен механизъм за мониторинг, който от своя страна ще даде възможност за атаки срещу традиционното семейство и налагане на хомосексуален модел. Така ще се създаде „още един Български Хелзинкски комитет, подкрепен законодателно от държавата, за да работи срещу гражданите” – заявява вицепремиерът.

Въпреки съпротивата на патриотите и мълчаливото несъгласие на няколко министри на ГЕРБ, проектозаконът за ратификацията на конвенцията минава през Министерския съвет и е депозиран в Народното събрание.

Този процес е съпроводен с провеждането на широка медийна кампания срещу ратификацията. Темата за насилието срещу жени, която е основната тема на конвенцията, е подменена с проблемите на „третия пол”, хомосексуалистите и еднополовите бракове, за които в текстовете няма нито дума.

Управляващите отчитат като грешка липсата на предварително обществено обсъждане по темата, въпреки че Законът за нормативните актове формално не изисква предварително публично обсъждане на законопроект за ратификацията на международен договор.

Доколко противниците на Истанбулската конвенция са прави в своите съждения, всеки може да прецени сам, запознавайки се със съответните текстове – чл. 12, ал. 1; чл. 14, ал. 1; чл. 60, ал. 2; чл. 66, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 и 4.

В тази ситуация, очакванията са, че БСП ще подкрепи ратификацията на конвенцията. Основанията за това са сериозни.

На БСП ѝ отива да подкрепи конвенцията, защото левите партии традиционно претендират, че са близо до интересите на женските правозащитни движения.

Европейската левица, начело със Сергей Станишев, активно е работила върху текстовете.

Илияна Йотова – бивш евродепутат и настоящ вицепрезидент, е лично свързана с процеса по изработването и подписването на конвенцията.

Жените – социалистки са събирали подписи за въвеждането ѝ.

Историческата традиция също е в подкрепа на конвенцията: до голяма степен женското движение в Европа и в България е създадено от жени–социалистки – Клара Цеткин в Европа и Вела Благоева (съпруга на Димитър Благоев) в България.

Въпреки това, Националният съвет на БСП на свое заседание решава да не подкрепи ратификацията. Конюнктурните интереси и моментните политически ползи надделяват, въпреки публичната подкрепа за конвенцията от знакови за левицата лица – Сергей Станишев, Илияна Йотова и Мая Манолова.

По този начин българските социалисти освен всичко друго бламират своя бивш лидер и настоящ президент на Европейската левица Сергей Станишев в един особено деликатен за него момент – преизбирането му на поста президент на ПЕС.

 

Настоящето и перспективите

Сега, както вече казахме, вместо Истанбулска конвенция, социалистите предлагат като „частична компенсация” проектозакон за промени в Наказателния кодекс.

Утре ще ни предложат създаването на кризисни центрове за жертви на домашно насилие във всеки областен град.

Вдругиден ще депозират поредното си предложение за борба с насилието срещу жени, и така до края на мандата.

Нито едно от тези предложения обаче няма вероятност да се случи, защото управляващото мнозинство едва ли ще им предостави политическата инициатива по темата.

Едва ли някой (дори в БСП) си въобразява, че страната ще бъде обсипана с кризисни центрове за жертви на домашно насилие, така както това не стана с домовете за стари хора и пенсионерските клубове. Ще се изтъкне вечният аргумент за липсата на финансови средства.

 

Основните изводи

БСП изневери на историческото си минало и предаде проевропейските си позиции в името на конюнктурни и краткотрайни вътрешно-политически ползи – идеята за по-бързо идване на власт и на всяка цена.

Опитите за „частични компенсации” с пропаганден политически характер не могат да запълнят дефицита от цялостна правна рамка за защита на жените от всички форми на насилие, която би създала Истанбулската конвенция.

Липсата на система за независим външен мониторинг на изпълнението на мерките срещу домашното насилие няма да доведе до необходимите гаранции за тяхната ефективност, нито до заделянето на необходимите финансови средства от страна на държавата за превенция и борба срещу насилието над жени.