Цифров пазар – и какво от това?
юли 5, 2017

България и Западните Балкани – ще я бъде ли интеграцията?

На пресконференцията от 08.11 след срещата на българското правителство и Европейската комисия (ЕК) по повод председателството на Съвета на Европейския съюз (ЕС) министър-председателят Бойко Борисов постави акцент на един от приоритетите на българската държава – ускоряване на процесите на интеграция на държавите от Западните Балкани. Доколко обаче България ще допринесе за тяхното присъединяване?

Разширяването на ЕС и промененият контекст

Важна особеност в процеса на присъединяване на страните от Западните Балкани е, че той ще се развие в напълно различен контекст в сравнение с времето на Източното разширяване. През 90-те години след разпада на социалистическите режими, ЕС изглеждаше като сигурен източник на стабилност. Държавите от Западна Европа претърпяваха икономически разцвет и бяха сочени като еталон за висок жизнен стандарт.

Това се промени с появата на икономическата криза от 2008 г. Държави като Гърция, Португалия, Испания и Франция имаха значителни проблеми със спазването на правилата на Еврозоната. Същевременно нарастна и мигрантският поток, за който Съюзът не бе подготвен – позициите за възможни действия на държавите членки в тази сфера значително се разминават.

Вътрешните конфликти в ЕС допълнително отслабват неговите международни позиции, защото Съюзът се затруднява да “говори на един глас”. Според Европарламента, ситуацията е умело използвана от трети държави, чиито външно политически интереси включват дестабилизирането на ЕС.

Всичко това доведе до нарастващ национализъм и отказ от спазване на принципа на солидарност. Кулминацията на тези процеси бе Брекзит.

През последните години ЕС предприе стъпки за реформи в Еврозоната, а евроскептиците загубиха ключови избори в Холандия, Франция и Германия, но пълното доверие в европейския проект все още не е възстановено. Според изследването Евробарометър от май 2017 г. все още 47% от гражданите на ЕС не се доверяват на институциите му, въпреки че процентът на имащите доверие бележи ръст от 6% (като достига 42%).

Отношeнието на Западните Балкани и настроенията в ЕС

Тези процеси доведоха до сериозно забавяне в отношенията между ЕС и Западните Балкани. То обезсърчи обикновените граждани, за които ЕС остана по-скоро далечна перспектива.

Усещането, че Европейският съюз няма да отговори на очакванията за присъединяване на страните от Западните Балкани, се засили и след встъпителната реч на председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер през 2014 г. Тогава той твърдо заяви, че разширяване в неговия мандат няма да се случи. Според редица изследователи това политическо послание доведе до забавяне на реформите в страните от региона.

Напоследък фокусът на ЕС отново попадна върху региона, а през 2017 г. господин Юнкер смекчи твърдата си позиция. Според негоако искаме в съседните региони да има по-голяма стабилност, трябва също така да запазим надеждна перспективата за разширяване за държавите от Западните Балкани.“ Въпреки това според изследването на общественото мнение Балкански Барометър за 2017 г. има значителни разлики във вижданията на гражданите от Западните Балкани относно потенциалния ефект на членството върху страните им. Най-висок процент от населението в Косово (90%) и Албания (81%) смята, че членството в ЕС ще е добро за държавата им. Положително отношение споделят и 54% от гражданите в Македония. За разлика от тях, обаче, едва 26% от гражданите на Сърбия и 31% от населението на Босна и Херцеговина, например, смятат че членството в ЕС ще има положителен ефект за тях. Данните за Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., са сходни – само 32% от гражданите са сигурни, че ЕС е добър за държавата им. Този дял в Черна гора е по-висок – 44%, но също е под 50%. Важно е да се отбележи, че във всички държави от региона е голям процентът на граждани, които не са сигурни дали членството в ЕС е положително или отрицателно за страните им.

Прави впечатление, че сред страните с нисък процент на доверие са Хърватия, която вече е членка на ЕС, и Сърбия и Черна гора, които са най-напред в процеса на европейска интеграция.

 

Източник: Балкански Барометър

Причини за присъединяването

Каква е мотивацията на гражданите за членство на техните страни в ЕС ? Според Балкански Барометър основните ползи от присъединяването са свързани със свободите на движение – възможност за работа и обучение в ЕС, икономически просперитет и свобода на пътуване. В същото време има значителни разлики по отношение на останалите показатели в държавите. В Сърбия е най-големият дял на граждани, които не виждат нищо позитивно в членството в ЕС – 24%. Делът на хората, които смятат, че участието в Европейския съюз ще доведе до загуба на суверенитет в тази страна, възлиза на 15%. Една четвърт от гражданите на Македония вярват, че членството ще донесе мир и стабилност на страната им. На ЕС се гледа като на източник на социална защита от 15% от населението в Албания, като това е най-високият процент по този показател сред всички държави.

 

Източник: Балкански Барометър

ЕС отдавна не е само икономически съюз, но на него се гледа основно през тази призма. Членството на страните от Източния блок обаче доказа, че икономическият успех на отделните държави не се гарантира автоматично с тяхното присъединяване към ЕС. Нещо повече – участието в ЕС включва спазване на правила, които излизат от чисто икономическата сфера на междудържавни отношения. Ето защо ключов етап от интеграцията на Западните Балкани ще бъде изясняването на логиката в дългосрочното партньорство, за да не се повтори опитът с България и Румъния. Двете страни вече 10 години са обект на европейски мониторинг за провежданите реформи в съдебните си системи и последните доклади, публикувани на 15.11, потвърждават запазването на механизма.

Българската роля

Поставянето на Западните Балкани като важна тема в европейския дневен ред е добър ход на българското правителство. Разрешаването на проблемите в региона е важно за сигурността на европейския континент. Въпреки това до този момент страната ни е била относително пасивен участник по въпроса за европейското бъдеще на тези страни.

След приоритизирането на региона външният ни министър проведе поредица от срещи в столиците на страните от Западните Балкани, за да обсъди европейската им перспектива със своите колеги. На съвместно заседание на парламентарните комисии по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и по външна политика министър Захариева подчерта, че “ще дадем не само политическа подкрепа, но и практическа помощ за Западните Балкани”. На това заседание от 18.10.2017 г. присъстваха и представители на посолствата на държавите от Западните Балкани.

По-рано през годината, на 1-ви август 2017 г., бе подписан Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Този успех в разведряването на отношенията между двете държави обаче се дължи както на българските управляващи, така и на новото правителство в Македония. Една от трите цели на новото македонско правителство, обявени от министър-председателя Зоран Заев, е “интегрирането на Македония в НАТО и ЕС”.

Българското правителство изтъква като успех и признаването на българското малцинство в Албания. Този акт беше съпроводен от вътрешен спор – темата с признаването на малцинствата в българската държава. От години разрешаването на въпроса е отбягвано с довода, че Конституцията на Република България не признава съществуването на национални малцинства. Единствено в Закона за защита от дискриминация се говори за етнически, религиозни или езикови малцинства, но като принцип в българското право се е наложило понятието “етнически групи”. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов твърди, че подобно искане е “провокация”.

Редица изследователи обаче сочат, че България изпраща противоречиво послание като се придържа към “двоен стандарт”. От една страна, настоява за специфично признаване на самоопределението, езиковата и културна идентичност на българските малцинства в Западните Балкани, но от друга – отказва да приеме сходни стандарти по отношение на малцинствата у нас. Чл. 2 на Договора за Европейския съюз гласи, че: “Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки

Подобни ситуации могат да подкопаят доверието на страните от Западните Балкани към ЕС и България като посредник помежду им.

Реални възможности пред председателството

Едно от най-значимите събития по време на председателството ни ще е срещата на върха между лидерите на ЕС и страните от Западните Балкани. Тя ще се състои на 17-ти май и се очаква да е нов ключов момент в развитието на отношенията между Европейския съюз и страните от региона.

На 14-ти ноември на събитие, посветено на перспективата на Западните Балкани, заместник-министърът на българското председателство Моника Панайотова представи приоритетите на правителството по отношение страните от региона. Фокусът пада основно върху повишаване свързаността в региона, което включва общи инфраструктурни проекти и изготвяне на план за отпадане на роуминга между страните от ЕС и Западните Балкани. Планът на практика ще бъде подготвен не от българското министерство, а от комисар Мария Габриел, която отговаря за ресора Цифрова икономика и цифрово общество.  

Госпожа Панайотова подчерта, че през февруари и април се очаква публикуването на важни стратегически документи на ниво ЕС. Те ще определят позициите на Съюза за развитието на отношенията с региона. България ще изчака тези документи, за да определи подхода си към Западните Балкани. Тя заяви, че “още всичко е в рамките на дискусията” по отношение на съдържанието и формата на срещата през 17-ти май.

Въпреки че ролята на председателството е да работи за постигането на баланс на интересите на отделните държави членки, отсъствието на ясна българска стратегия за подхода при посредничестевото ни по-скоро може да попречи на успеха на приоритета Западни Балкани.

Вместо заключение

Акцентът на нашето председателство пада върху европейската перспектива пред страните от региона на Западните Балкани. Те обаче рядко са били приоритет на външната политика на България до този момент. Доколкото държавата ни е защитавала своите интереси в част от тези страни (Македония, Албания, Сърбия), това е било свързано предимно с българската диаспора в тях.

Поради тази причина, въпреки положените усилия до момента, българската държава няма ясна и собствена позиция по отношение на европейския път пред страните от региона. Напротив, част от действията ѝ сякаш отключват потенциални напрежения във вътрешен и външнополитически план.

Посредничеството в процеса на интеграция е трудна задача, която дава възможност за защита на българския интерес, но изисква дипломатична премереност и компромиси, за да бъдат разрешени съвместни проблеми.

В бъдещи публикации екипът ни ще проследи дали България ще успее да се справи със задачата, която сама си поставя.