Европейската прокуратура – нова посока за развитие?
октомври 16, 2017

Ще има ли европейска армия?

На 19-20.10.2017 г. се проведе среща на Европейския съвет. Една от най-важните теми, обсъждани на последното заседание, беше свързана със задълбочаване на интеграцията в сферата на сигурността. Какво обаче означава обща европейска отбрана по същество?

Провалените проекти

Идеята за създаване на обща европейска отбрана се появява още в първите години след създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). През 1952 г. в Париж между шестте държави основателки е подписан договорът за Европейска отбранителна общност (ЕОО). Той предвижда създаването на европейска армия със собствен бюджет и специфична институционална структура, която да осигурява управлението на ресурсите на ЕОО.

За да може да се гарантира демократичността при вземането на решения, свързани с  общата армия, и за да се установи механизъм за изграждане на обща външна политика, се предлага създаването и на Европейската политическа общност (ЕПО). На нея се гледа като на важна стъпка във федералното бъдеще на Европа и проектът за функционирането ѝ е представен през 1953 г.

В крайна сметка нито една от двете инициативи не се реализира, защото френският парламент отказва да ратифицира договора за ЕОО и държавите спират преговорите за ЕПО. През 50-те години на ХХ в. страните не са готови да отдават суверенитет в ключова политика като отбраната и пренасочват усилията си към икономическа интеграция.

До началото на ХХI в. отбраната на европейските държави на международно ниво се гарантира посредством членството им в НАТО и Западно европейския съюз (ЗЕС), който според редица изследователи работи като европейския стълб на Организацията на Северноатлантическия договор от самото си създаване.

Въпросът за координация на отбранителната политика на европейско ниво  започват да се разглеждат отново по-активно в края на деветдесетте години. Като резултат от този процес се обсъжда и прекратяване на съществуването на ЗЕС и инкорпориране на структурите му в ЕС.

Настоящата уредба

Понастоящем въпросите на отбраната са уредени в чл. 42-46 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Според Договора общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) “е неразделна част от общата външна политика и политика на сигурност”.

Въпреки че ЕС не разполага с постоянна европейска армия, Съюзът разчита на оперативен капацитет от граждански и военни сили, предоставени от държавите членки. Те могат да бъдат изпращани, за да опазват мира, да предотвратяват конфликти и за укрепване на международната сигурност, като действията им следва да са в съответствие с принципите на ООН. Договорът предвижда функционирането на Европейска агенция по отбрана, която да насърчава сътрудничеството на държавите и да подпомага научните изследвания в областта.

На уебсайта на Европейската служба за външни работи са отбелязани 35 случая, в които европейските граждански и военни сили са участвали в мисии. Първата военна мисия е проведена в Македония през 2003 г. и е известна под името “Конкордия*. Тя на практика наследява задълженията на много по-мащабна инициатива на НАТО. Организацията оказва логистична помощ на европейската мисия и съставя плана ѝ за действие.

Според изследователите на европейските въпроси, въпреки че ЕС вече има установени опити за обединяване на военен капацитет, те не винаги успяват да разгърнат максималния си потенциал, заради липса на правомощия или проблеми в разпределението им между различните участващи структури.

Важно е да се отбележи, че отбраната е сфера на междуправителствено сътрудничество, тъй като по правило решенията се взимат от Съвета на ЕС и Европейския съвет с единодушие**. Член 42, пар. 2 предвижда възможността Европейският съвет единодушно да реши изграждането на обща отбрана. На този етап обаче тази стъпка изглежда по-скоро далечна перспектива.

Постоянно структурирано сътрудничество

Чл. 46 от ДЕС предвижда възможността група от държави да подобрят координацията в областта на отбраната помежду си без останалите да се ангажират, когато напредък не бъде договорен от всички страни членки.

Именно за използването на тази възможност призова Европейският съвет през юни 2017 г. Последната среща на институцията постигна напредък в това отношение. Очаква се сътрудничеството да стартира до края на годината.

Въпреки че все още няма документ, който конкретно да описва параметрите му, официалният сайт на Европейската служба за външни работи отбелязва, че се очаква държавите да договорят възможността за съвместни изследователски проекти в сферата на отбраната, подобряване на съвместимостта на военния капацитет на различните държави членки и по-добра координация на защитата. Екипът ни ще проследи развитието по темата и ясните условия на сътрудничеството  между държавите.

Заедно с установяването на структурирано сътрудничество са стартирани и други инициативи, които да позволят поетапното изграждане на по-ефективна политика за сигурност и отбрана:

  1. Установяване на координиран годишен преглед на отбраната (КГПО), който, по своята същност, е съгласуване на разходите за отбрана на националните държави. Основната му цел е оптимизиране на  инвестициите на ниво ЕС и “повече прозрачност, политическа видимост и ангажимент на държавите членки”.
  2. Създаване на специален фонд, който да се ползва за финансирането на научно-изследователска дейност.
  3. Укрепване на набора от инструменти на ЕС за бързо реагиране и създаване на възможности за планиране и провеждане на военни операции.

Позиции на институциите в ЕС   

В рамките на своята кампания за насърчаване дебатите по отношение бъдещето на ЕС в европейските общества, Комисията публикува стратегически документ, който очертава три възможни сценария за развитие на политиката за отбрана до 2025 г. Всеки от тях на практика представя три различни степени на задълбочаване на координацията на държавите, като най-оптимистичният говори за установяване на обща отбрана. Редно е да се отбележи, че в самия документ не се споменава изграждането на самостоятелна европейска армия. Председателят на Комисията, Жан Клод Юнкер, обаче, ясно заяви подкрепа за създаването на европейска армия, която да гарантира защитата на страните членки.

През 2016 г. Европейският парламент (ЕП) приема резолюция, която подкрепя изграждането на Европейски съюз за отбрана. Според документа ЕП “насърчава държавите членки да изградят многонационални сили в рамките на постоянното структурирано сътрудничество”. Макар и без да е легално обвързващ, текстът ясно показва подкрепата за напредък в областта на отбраната като “подчертава, че текущото състояние на ОПСО не позволява на ЕС да изпълнява всички изброени (от Договорите бел. ред.) задачи”.  

Тези положителни послания от двете институции, обаче идват на фона на проблеми, свързани с финансирането на НАТО. През 2014 г. държавите членки на Алианса се договориха да започнат да отделят поне по 2% от БВП за отбрана. Много страни все още не изпълняват това задължение. Поради тази причина още по време на предизборната си кампания президентът на Съединениете американски щати Доналд Тръмп настояваше европейските държави да поемат по-голяма част от разходите за защита в рамките на организацията.

Твърдата позиция на САЩ може би е един от стимулите европейските лидери да обмислят по-добра координация на отбраната на европейско ниво. От друга страна успехът на европейската инициатива ще зависи в голяма степен и от размера на средствата, които държавите ще приемат да отделят. Този въпрос се оказва проблемен дори и в рамките на НАТО.

Българските позиции

В този контекст отношението на основните политически сили у нас по въпроса е важно за мястото на България в бъдещето на европейската отбрана. До този момент, обаче то не е ясно изразено извън всеобщото желание, България да не остане изключена от планираното сътрудничество.

На 16 октомври се проведе дискусия на тема “Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана“, в рамките на която мнения изказаха представители на изпълнителната и законодателната власт.

Според президента Румен Радев, европейските лидери разглеждат “военната мощ като нов импулс за интегрирането на Европа.” Той отбеляза, че “бъдещите европейски сили не могат да заместват НАТО, те могат само да допълват НАТО”. Точно заради това следва да се повдигне сериозен дебат са структурата на сътрудничество между държавите членки.

Сергей Станишев изтъкна, че досегашните опити за създаване на корпус за бързо

реагиране и бойни групи са по-скоро неефективни. “ЕС традиционно е мека сила и това е предимство и възможност на ЕС, която трябва да се опази и развива, защото големите предизвикателства не могат да се решат без политически решения… но е очевидно, че наред с това трябва да покажем капацитет и способности в отбраната и сигурността, иначе в този свят никой няма да чуе Европа и да й обърне внимание.” отбеляза лидерът на ПЕС.

Министър Каракачанов изрази категорична подкрепа за създаване на обща отбрана и обща армия, тъй като без тях според него ЕС “ще загуби ролята, която и без това не си е издействал до ден днешен като самостоятелен, сериозен фактор, който да може да

отстоява, икономическите, политическите и интересите на сигурността на своите нации членки”. Според него “европейската отбрана е български интерес”, а за да е успешен проектът, европейските държави трябва да формулират източника на заплаха, тъй като липсва единодушие по този въпрос в ЕС.

Министър-председателят Бойко Борисов отбеляза промяната в настроенията сред европейските политици, които са по-склонни към действия в сферата на отбраната. Според него “поколенията са забравили какво е война, Европа не е подготвена.

Корнелия Нинова подчерта необходимостта от запазване на “една скорост”, която “европейските народи, въпреки различията си, да намерят общия път това да бъде постигнато”. Тя обърна внимание, че на общите заплахи следва да се реагира с “общи решения и общата европейска отбрана е част от това общо решение.

Ще има ли всъщност европейска армия и необходим ли е общ подход?

Европейската интеграция традиционно се развива като отговор на проблем, чието решение може да бъде най-ефективно постигнато само като плод на общи усилия. Съвременните процеси на международно ниво показват, че в областта на отбраната са нужни европейски отговори. Зачестяват случаите, в които отделните държави не успяват да се справят сами с явления като киберпрестъпността и тероризма. Поради тази причина предприетите стъпки за установяване на по-добра координация по отношение на сигурността са посочвани като необходими от много европейски лидери.

Въпреки благоприятната среда и практическата необходимост от обединяване на действията на държавите членки, европейската армия изглежда по-скоро като далечна възможност. Предприетите в настоящето стъпки биха могли да доведат до създаването ѝ в дългосрочен хоризонт, но много лидери все още не са готови да отдадат суверенитет в толкова голяма степен. Едно обаче е сигурно – ролята на отбранителната политика в ЕС ще става все по-голяма.

___________________

* България също се включва в мисията.

**  Според изследователите съществуват два основни подхода за вземане на решения в ЕС: наднационален и межуправителствен. Традиционно в рамките на наднационалния подход основна роля имат Европейската комисия, като изразител на интересите на Съюза, и Европейският парламент, който е пряко избиран от гражданите на ЕС. По правило междуправителственият подход е механизъм, по който държавите членки взимат решенията. Той се прилага в областите, в които страните не са пожелали да отдадат суверенитет на наднационалните институции.