Този въпрос си зададе екипа ни, след като се запозна със Законопроекта за възрастните хора, депозиран от БСП – за България два дни преди депутатите да излязат във ваканция.

„Възрастен човек” по смисъла на законопроекта е всяко физическо лице след навършване на 60 години.

По този начин възрастовите граници в държавата са почти очертани – „деца” – 0 до 18 години (Закон за закрила на детето), „младежи” – от 15 до 29 години включително (Закон за младежта), средна възраст – 30 до 60 години, „възрастни хора” – над 60 години (Законопроект за възрастните хора). Очевидно, дефицитът в законовата регламентация касае средната възраст. Той може да бъде лесно преодолян с приемането на Закон за средната възраст например. Това едва ли ще е трудно, ако следваме логиката на левицата.

Защо Закон за възрастните хора?

Защото според депутатите, възрастните хора са подложени на социална изолация, срещу която трябва да се вземат мерки.

Позволете ни да не се съгласим: нима бедните хора например не са жертва на социалната изолация, а бедни има във всички възрастови групи. Проява на ейджизъм* е да се лепне петното на социалната изолация върху всички хора над 60 години без разлика от техните доходи, здравословно състояние и социално положение.

Може би по-адекватно наименование е Закон за пенсионерите, но и то няма да е точно. Колкото и да са мизерни, пенсиите са твърде различни – те са малки, средни и големи. Част от пенсионерите едновременно работят и получават пенсия, а други дори притежават недвижими имоти и спестявания. Ето защо най-точното заглавие щеше да е Закон за бедните пенсионери – за хората с ниските пенсии, за самотните и болни хора. Те обаче са субект на редица специални закони – Закон за социалното подпомагане, Закон за здравето, Кодекс за социално осигуряване и др. Защо да не усъвършенстваме тях, а да създаваме нов отделен закон? Вносителите не дават достатъчно убедителен отговор на този въпрос.

Какво се предлага със Закона за възрастните хора?  

Да се изработи Национална стратегия за пълноценен и активен живот на възрастните хора. Министерският съвет да приеме Програма за подкрепа на възрастните хора, а общинските съвети да приемат съответни мерки. Тези документи обаче, могат да се създадат и в рамките на съществуващото законодателство и за тях не е необходим нов специален закон.

Към Националната стратегия да се изработи национална карта на социалните услуги за възрастните хора, която да послужи за планиране на социалните услуги. Въвеждат се стандарти за планиране – на всеки 25 000 души население да се изгради и да функционира поне един център за настаняване на възрастни хора за най-малко 100 лица, като финансирането е от държавния бюджет. Мотивите и предварителната оценка на въздействието на законопроекта не съдържат данни за необходимите средства за финансиране на тази дейност, а те никак няма да са малко: нашите проучвания показват, че прилагането на този стандарт ще означава увеличение на броя на домовете за стари хора в страната повече от три пъти, а за София повече от осем пъти.

Да се създаде и да функционира Национален съвет за възрастните хора под председателството на министъра на труда и социалната политика. И сега функционират редица национални съвети към правителството по различни въпроси, някои от тях със спорна ефективност. Преди създаването на поредния консултативен орган трябва да се помисли за неговите функции, структура, състав и представителност. Вносителите са забравили да регламентират точно тези въпроси.

Органите на местно самоуправление да създадат клубове за възрастни хора. И тук се въвежда стандарт: поне един клуб се създава във всяко населено място, в което живеят над 100 възрастни хора, и по още един на всеки 15 000 население. Това означава, че в Столична община трябва да функционират 83 клуба – седем пъти повече от вече съществуващите. Клубовете на възрастните хора ще се финансират от общините, което няма как да не натовари техните бюджети – особено бюджета на Столична община.

Възрастните хора да имат право да получат подкрепа чрез социална услуга „приемна грижа”. Подобен модел съществува при закрилата на деца. Дейността по грижата за възрастни хора в приемно семейство ще се администрира от Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения. Естественото място на това предложение е в Закона за социално подпомагане, а не в специален нов закон.

Възрастните хора с доход по-нисък от размера на линията на бедност за Република България, които не са на пълна държавна или общинска издръжка да имат право на месечна добавка – парични средства, които допълват собствените, за социална интеграция. И на това предложение естественото място е в Закона за социалното подпомагане.

Създава се Фонд „Подкрепа на възрастните хора”. Предвижда се фонда да има директор и управителен съвет от пет членове. Фондът ще обезпечава финансово политиката и дейността по подкрепа на възрастните хора. Създава се поредната бюрократична структура с финансиране основно от държавния бюджет. Вносителите на законопроекта не ни дават индикация за това какъв ще е размера на средствата от държавния бюджет за ежегодна вноска за дейността на фонда.

_______________

* ейджизъм – от „age“ – възраст, идеология, основана на противопоставянето по признак „възраст”. Обикновено става въпрос за „война на млади срещу стари”, но и обратното е възможно. Сред стереотипите, характерни за възрастовата дискриминация спрямо старите хора са, че повечето хора над 65 години са сенилни, живеят по болници и старчески домове, а възрастните работници не са така компетентни и адаптивни като младите.