В търсене на българския eврокомисар
май 3, 2017
Българското председателство на Съвета на ЕС – мисията (не)възможна
май 22, 2017

Българите в чужбина – отново на мушката

На страницата на Народното събрание е публикуван законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Под документа подписи са положили 42 депутати от ГЕРБ, начело с председателя на парламентарната група Цветан Цветанов.

Целта на законопроекта е въвеждането на мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура и намаляване на партийната субсидия на 1 лев за получен действителен глас. Законодателното предложение бе очаквано предвид публичните изявления, че ГЕРБ ще подкрепи резултатите от проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум.

Неочакван за нас, а и за широката аудитория обаче, е опитът за пореден удар върху българите в чужбина – опит този път от страна на ПП ГЕРБ.

Учудването ни произтича от факта, че за разлика от Обединените патриоти, ГЕРБ има много добри резултати в чужбина – там, както и в страната те са първа политическа сила.

Какво предвижда законопроектът?

Законопроектът предвижда разделяне на страната на 240 едномандатни избирателни района, в които ще се гласува мажоритарно. Наименованията, границите и номерацията на районите ще се определят с указ на президента по данни, предоставени от НСИ и ГД „ГРАО”. По този начин, най-сложният въпрос, свързан с мажоритарното гласуване, а именно въпросът за изборното райониране, е стоварен на президента. Досега няма публично изявление на Румен Радев относно подхвърления му „горещ картоф”. Предполагаме, че президентът няма да е особено щастлив от вмененото му задължение: още от 20-те години на 19 век, предизборното райониране е обект на опити за манипулация в мажоритарните избирателни системи, с оглед очертаване на изборните райони, осигуряващи технически предимства за някои от политическите сили. Това важи и за развитите демокрации, но най-вече за страните, в които мажоритарните избирателни райони не са се формирани исторически и по естествен път, а се налага административното им дефиниране. В политологията тези опити са известни като Gerrymandering*.

Законодателното предложение не съдържа изискването за уседналост на избирателите при гласуването в мажоритарни избирателни райони на парламентарни избори. Това неминуемо ще доведе до ескалация на т. нар. „изборен туризъм” – явление, досега характерно само за местни избори.

Законопроектът предвижда създаването на районни избирателни комисии (РИК), в състав от 13 члена, във всеки един от 240 избирателни района. Това означава главоломно нарастване на изборната администрация повече от 7 пъти /от 439 членове на РИК, колкото са сега до 3 120/. Вносителите не представят конкретни разчети за необходимите допълнителни финансови средства. Очевидно е, че промяната ще доведе до сериозно оскъпяване на изборния процес.

Членовете на РИК отново ще се предлагат от парламентарно представените политически сили. За професионална и независима изборна администрация въобще не става дума.

Законопроектът не предвижда специален ред за попълване на местата, когато мажоритарно избрани народни представители след изборите станат министри, заместник-министри или областни управители. Досегашната практика показва, че поне 20 депутати от всяко народно събрание след парламентарни избори преминават в изпълнителната власт. Досега техните места се заемаха от следващите в листата. Ако се приеме законопроектът в този вид за освободените депутатски места ще трябва да се правят частични избори на общо основание, за да бъде спазено конституционното изискване за парламент, състоящ се 240 народни представители. Така ще се окажем в ситуация от общи към частични избори, което ще дестабилизира системата и неминуемо  ще оскъпи допълнително демокрацията ни.

Българите в чужбина – с пореден удар

Най-големите проблеми, ако се приеме това законодателно предложение, както вече отбелязахме ще произтекат за българите в чужбина.

За българите в чужбина се въвежда поредното ограничение: те ще могат да гласуват само, ако се регистрират предварително на страницата на ЦИК. Избирателите в чужбина ще гласуват за кандидата в едномандатния изборен район в България, в който имат постоянен адрес. Например, ако живееш в Чикаго /САЩ/, можеш да гласуваш там, но за кандидата за народен представител в едномандатния избирателен район в България, в който имаш постоянен адрес – например избирателен район в Чирпан.

Очаква се предварителната регистрация да позволи изготвянето на достоверни избирателни списъци и секционните комисии в чужбина да могат да се снабдят предварително с необходимите бюлетини за съответните изборни райони в страната. Това обаче технически е много трудно да се случи.

Предложението е и в противоречие с желанията на българите в чужбина да могат да гласуват за собствени кандидати /за да се удовлетвори това желание българите в чужбина нееднократно в рамките на предишния парламент настояваха да се създаде за тях специален изборен район „Чужбина”. Следва да отбележим, че поради липсата на такъв район, те не могат да гласуват с преференции, така както българите в страната/.

Предложението за въвеждане на активна регистрация за българите в чужбина е дискриминационно – то не важи за българите в страната. Това е поредният удар върху българската диаспора, след ограничаването на броя на секциите в чужбина и специалния ред за тяхното образуване, след опитите за въвеждане на уседналост при гласуване.

Партиите – с левче

С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага промяна в Закона за държавния бюджет за 2017 г., според която държавната субсидия за политическите партии драстично се намалява – от 11 на 1 лев за получен действителен глас на последните парламентарни избори. Мотивите към законопроекта и предварителната оценка на въздействието му не съдържат нито дума за това как това намаляване на партийната субсидия ще се отрази върху финансирането на политическите партии. Нашите проучвания показват, че то ще доведе до колапс партийните финанси и ще промени коренно партийно-политическата система. Това неизбежно ще изисква изготвянето на пакет от предложения за промени на Закона за политическите партии. Засега такива предложения не са лансирани.

Оценка на въздействието – края на илюзиите

Самата оценка на въздействието на законопроекта, който предлага коренна промяна на изборната система и на размера на партийното финансиране е от страничка и нещо. Това е несериозно. Екипът ни окончателно се убеди, че широко прокламираната идея за подобряване качеството на законодателството чрез предварителна оценка на въздействието няма да се случи – поне що се отнася до законодателните предложения на депутатите.


*Gerrymandering. Историята е следната: в 1812 г. губернаторът на щата Масачузет Елбридж Джери от Демократическата партия, упражнявайки правомощието си да образува изборните райони, прави такова прекрояване, че електоратът на Републиканската партия се оказва разпръснат в различни райони и кандидатите на същата партия остават в малцинство. Картата на изборните райони имала странен вид – в печата я оприличили на саламандър, вид гущер. В комбинация с името на губернатора Джери, такова образувание получило името от „саламандъринг” – „джеримандъринг”.