Почти 3.4 милиона струваше медийното отразяване на партиите в предизборната кампания
март 30, 2017
За „цената“ на един медиен глас и даренията в кампанията
април 10, 2017

Гъвкавите позиции на партиите по въпросите на референдума

https://traumraumcentar.files.wordpress.com/

Централната избирателна комисия вече обяви окончателните резултати от парламентарните избори. Сега един от най-важните въпроси пред новите народни представители е свързан с референдума, проведен заедно с първи тур на президентските избори на 6-ти ноември 2016.

Тъй като нито една от политическите формации не успя да събере достатъчно подкрепа, за да формира самостоятелен кабинет, в момента текат преговори за съставяне на коалиционно правителство. Това изглежда трудна задача с оглед различните позиции на парламентарно представените сили по ключови въпроси.

Въпреки че референдумът не успя да премине прага за задължителност, той все пак събра достатъчно подкрепа, за да бъде разгледан и обсъден в Народното събрание. Поради тази причина е интересно да се проследи динамиката на позициите на парламентарно представените политически формации по отношение на два от трите поставени въпроса:

  1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
  2. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Третият въпрос “Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?” не е обект на това проучване, тъй като задължителното участие в избори бе мярка, въведена и действаща на последните президентски избори. В последствие, на 23 февруари 2017 година, Конституционният съд обяви санкцията, предвидена към мярката за задължително гласуване, за противоконституционна (решение №3 по дело № 11/2016 г.). Така задължителното гласуване придоби пожелателен характер, тъй като вече неучастието в избори не се наказва по никакъв начин.

Снимка: https://traumraumcentar.files.wordpress.com/

По-долу са събрани заявките, направени по двата въпроса от представители на партиите, които ще са част от 44-то Народно събрание.

ГЕРБ

Преди провеждането на референдума ГЕРБ защитава тезата, че държавната субсидия на партиите е механизъм за гаранция на независимостта им. След обявяване на резултатите от допитването, позицията на партията претърпява няколко изменения. Още на 9-ти ноември председателят на партията, Бойко Борисов, заявява, че ГЕРБ ще подкрепи резултатите от референдума – „Щом се отдаваме на популизма – добре. След като 3.5 млн. го искат, аз по-умен ли съм от 3.5 млн. Щом хората го искат, ще стане.

Същият ден Цветан Цветанов твърди, че партията ще подкрепи резултата от референдума – “Възможността е както да се съобразим изцяло, така и да има съответния дебат…

По време на пресконференцията след загубата на втория тур на президентските избори, Бойко Борисов казва: “А иначе трите въпроса от референдума, ще настояваме, ще участваме, ще гласуваме да влязат в сила и да станат закони. Дори и нещо повече – считам, че субсидията за политическите партии като 1 лв. само ще даде възможност на олигарсите с черни пари да участват в изборите, а с тези пари само да се отчитат някакви бели сметки. Така както сега изведнъж се оказа, че г-н Радев някакви безработни хора са го спонсорирали. Нека да знаем в коя партия кой олигарх какви пари е дал. За това – 0 лева. Където е 1, там е и 0. С 1 лев няма да се води никакъв политически живот в никаква партия. И тези, които се занимават с политика го знаят добре. Така че да отидем на 0 лева, мажоритарен вот и разбира се ние също винаги сме били да се намали броя на депутатите. Така че и по трите въпроса ще действаме с цялата си мощ.“

В програмата си за парламентарнитe избори ГЕРБ подкрепя идеята за законодателни промени, с които да се отчетат резултатите от проведения референдум: “В настоящата програма за пореден път заявяваме твърдото си убеждение, че резултатите от Референдума, проведен едновременно с Президентските избори от края на 2016 г., трябва да бъдат превърнати в законодателни актове и последващи управленски действия”.

БСП

Втората по брой народни представители формация имаше твърда позиция по въпросите от националното допитване. При гласуването на предложението за референдум в парламента, партията бойкотира вота (освен за първия въпрос, когато гласуват 18 човека от БСП, в останалите се включват между 1 и 3 депутати на гласуване).

В началото на информационно-разяснителната кампания по време на обучение на активисти на БСП, лидерът на партията Корнелия Нинова заявява, че: “Позицията на левицата е категорично „не“ и по трите въпроса.”

Позицията на БСП обаче, не е толкова категорична след обявяването на резултатите. В началото на декември, от трибуната на НС, Корнелия Нинова, казва: “… Да припомня, уважаеми колеги, че позицията на БСП преди референдума беше: отговорете с три „не” на тези въпроси – официална и политическа позиция… След резултата на референдума разбираме какво ни казват тези над два милиона хора и сме готови да се съобразим с тяхното мнение. И мисля, че така е почтено и откровено – да кажеш „да”.”

Обединени патриоти

Коалицията на Обединените патриоти запазва относително най-голяма последователност в позициите си. Както преди, така и след референдума, те подкрепят идеята за намаляване на партийната субсидия, но не са съгласни тя да е 1 лев. Година преди допитването, тогава депутати от Патриотичния фронт внасят в парламента законопроект за намаляване на партийната субсидия на 6 лева с таван от 3 000 000 лева годишно, неуспял да събере необходходимата подкрепа.

От коалицията обаче, твърдо се противопоставят на идеята за преминаване към мажоритарна избирателна система. Водачът на ВМРО Красимир Каракачанов, в изборния ден заявява, че не е гласувал на националния референдум, “защото мажоритарната система в страна като България, където се купуват и продават гласове, е вредна и защото в два поредни бюджета са предлагали субсидията да се намали от 12 на 4 лв.

След допитването Каракачанов отново потвърждава: “…че Обединените патриоти, в които се включва и Патриотичният фронт, са категорично против мажоритарна изборна система… Естествено, че сме против мажоритарния избор… Референдумът беше чисто популистка игра. Да постаявяш мажоритарния избор като една панацея, че това ще реши проблемите в българския обществен живот и в икономика, здравеопазване и в какво ли не – това просто не е вярно, това е лъжа.

И след парламентарните избори в края на март, Обединените патриоти препотвърждават позицията си против въвеждането на мажоритарна избирателна система.

ДПС

Още през 2013 година Движението за права и свободи заявява, че партийната субсидия гарантира независимостта на политическите формации. Тогава Йордан Цонев заявява пред “Дневник”: “Твърдо съм против да се премахне държавното субсидиране за партиите, защото то беше възприето след едногодишна дискусия в медиите и обществото, в която по-голямата част от медиите плюс политолози, социолози и наблюдатели бяха категорично „за“ – на всяка цена да има държавно субсидиране, за да се прекъсне зависимостта на партиите от бизнес структурите. Сега не разбирам защо променят позицията си.

Преди разходите на партиите се покриваха от спонсори срещу определени ангажименти. Сега няма спонсори, няма и ангажименти.”

Традиционно партията се противопоставя и на мажоритарната система, въпреки че според редица анализатори тя би работила в нейна полза. Непосредствено след обявяване на резултатите от референдума, председателят на ДПС Мустафа Карадъйъ заявяваЩе им подкрепим популизмите” като коментар по отношение позицията на партията.

Позицията обаче, “омеква” и три години след изказването на Цонев и дни след референдума, пред Нова телевизия той обявява: “Ние смятаме, че не може да не се съобразим с мнението на 3.5 милиона българи…Ние сега трябва да чуем експертите. Чухме народа, сега трябва да чуем експертите – конституционалисти, специалисти по изборно право, по изборна география. Нека те да ни кажат как трябва това да бъде въведено, по какъв начин, без да се клати политическата система, институциите, без да се нарушава Конституцията. И тогава да пристъпим към изпълнение на волята на народа.

Воля

Преди провеждането на референдума кандидатът за президент и лидер на ПП Воля – Веселин Марешки заявява, че подкрепя идеята за намаляване на субсидията, дори нейното пълно премахване: “Абсолютно съм за, даже в нашия референдум бяхме още по-крайни и искахме тя да отпадне напълно, защото всъщност тази субсидия премахна демократическия процес в България. Ако ГЕРБ нямаха тази субсидия в момента, нямаха никакъв шанс да спечелят каквито и да е избори. Когато аз излизам с мои пари, те излизат с нашите – 50- 100 милиона лева само от субсидии, с които няма как да се борим.

Що се отнася до мажоритарната избирателна система, той твърди, че споделя виждането народните представители да се избират мажоритарно, но не в два тура.

В началото на годината Веселин Марешки казва, че напълно ще се съобрази с резултата, като първият законопроект, който ще подкрепи след влизане в парламента, ще е за намаляването на субсидията на 1 лев. Позицията за мажоритарната избирателна система малко се видоизменя и движението вече приема провеждане на мажоритарни избори в два тура.

Вместо заключение:

Въпреки че позициите на партиите преди провеждането на референдума изглеждат категорични, те често се размиват във времето и на практика се сближават. Още повече, в информационно-разяснителната кампания за референдума не се включи нито една от тези политически формации.

В този смисъл едва ли тези въпроси ще се окажат основният препъникамък за формирането на нов кабинет. Въпреки това, е малко вероятно ГЕРБ да успее да спази ангажимента си за 100% съобразяване с референдума, тъй като основният ѝ потенциален коалиционен партньор – Обединените патриоти, не подкрепя напълно предлаганите реформи.

  • Daniela Bozhinova

    Поздравления, че сте обобщили позициите на партиите относно решенията на националния референдум 2016.
    Ще ви възразя по отношение на въпроса за задължителността на изборите и референдумите, подчертавам Референдумите, който сте изоставили като нерелевантен в анализа си.
    Този въпрос между другото е напълно неглижиран и от политиците.
    Вземането на решение по него е много важно. Той е пряко свързан с възможността в бъдеще да има национални референдуми. ЗПУГДВМС обвързва задължителността на резултатите от национални референдуми с избирателната активност на предходни парламентарни избори. Няма как референдумите, където гласуването не е задължително, да догонват в бъдеще избирателната активност на избори, които де юре (макар без санкция) са задължителни, Идеята не е да бъдат задължителни изборите и референдумите. Идеята е да бъдат третирани равнопоставено. Това ще рече, че ако изборите са задължителни и референдумите следва да са такива. Разбирането за равнопоставеност означава също така да няма праг за избирателна активност за признаване на резултатите от референдумите, така както няма праг за избирателна активност при изборите. Но едва ли българският законодател ще допусне премахването на прага. Точно заради това възприемането на задължителност за гласуването на референдуми става особено важно.