ДПС спечели частичните местни избори в Сърница. Предизборната борба беше изпъстрена със скандали – от използването на парламентарния контрол за предизборни цели до заканите за спиране на тока от горското стопанство в Сърница.
До редовните местни избори остават 7 месеца. Ако се съди по проблемите в Сърница, предизборната борба за тях вече е започнала. Това сочат и законопроектите, внесени от народните представители от ДПС.
От началото на мандата до момента са внесени поне три законопроекта на ДПС, с които партията се опитва да създаде подходяща психологическа атмосфера за достойното си представяне на предстоящите избори. Това са законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация от 27.10.2014 г., законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация от 14.01.2015 г. и законопрект за изменение и допълнение на същия закон от 29.01.2015 г.
Това са проектозакони, които имат пряко отношение към т. нар. възродителен процес и последиците от него. Целта е очевидна – да се консолидира електоратът на ДПС, чрез създаване на ситуация на политическо противопоставяне и психологическа обстановка на „заплаха от вън”. Че това е така, може да се убедим от съдържанието на самите законопроекти.
Със занопроектите се предлага: забрана администрацията да изисква данни за българските имена от лицата, възстановили турските си имена при издаване на документи за гражданско състояние; задължение за администрацията да заличи служебно в своите регистри българските имена на гражданите, които са възстановили турските си имена; администрацията да възстанови служебно турско-арабските имена на българските граждани, починали до 30.06.2001 г., които не са успели да възстановят старите си имена; да се дадат допълнителни добавки към пенсиите на лицата, репресирани по време на възродителния процес; в кръга на лицата, получаващи допълнителни пенсии във връзка с възродителния процес да се включат и „детските учителки, които са завършили редовно педагогическото си образование в учителските институти, и които са с особен статут, но са работили като редовни учители; да се включат в кръга на репресираните лица ранените с огнестрелно оръжие, по време на митинги или групови протести от органите на МВР и тези лица да получат право на еднократно обезщетение и на добавка към пенсията си.
Според народните представители от ДПС, с предлаганите промени ще се постигне ”една гражданска и обществена справедливост за лицата, които бяха незаконно репресирани”.
Видно от стенограмата от заседание на парламента, проведено на 04.02.2015 г., дебатите в парламентарната зала са разгорещени. Основното питане е защо ДПС поставя този въпрос сега, а не когато е била в управлението. ДПС за пореден път е обвинена, че е „противоконституционна и антибългарска партия”. Изтъкват се връзките й с БКП и Държавна сигурност. ДПС е наречена „Корпорацията КОЙ” и е обвинена, че е „етнополитическа мафия, която разграбва България и създава феодален модел на зависимост за българските турци”.
ДПС отговаря на обвиненията от най-високо ниво – лидера на партията Лютви Местан. „България е благословена да има за малцинство точно своите мюсюлмани. България е благословена да има за партия, която представя и техните интереси, Движението за права и свободи”.
Законопроектите са представени като преодоляване на тежкото престъпление „възродителен процес” и като критерий за демократичната зрялост на всеки един от народните представители. „Системните, европейски и демократични партии трябва да подкрепят ДПС” – опитва се да вбие клин в управляващата коалиция Лютви Местан.
По този начин ДПС успя да постигне политическата си цел – да провокира ожесточен политически дебат, с който да втвърди своя електорат. Не е трудно да се прогнозира, че тази тактика ще продължава.