На 16.01.2015 г. в деловодството на Народното събрание е постъпил законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Инициативата е на десет народни представители от Реформаторския блок.

Законопроектът предвижда създаването на нова алинея 7 в чл. 19 от Закона за администрацията, със следното съдържание: „Областните управители, техните заместници, заместник-министрите, председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт следва да притежават висше образование, образователно-квалификационна степен – „магистър”.

По този начин се въвежда изискването за висше образование за всички органи на изпълнителната власт, които се назначават с решения на Министерския съвет или лично от министър – председателя. Извън обсега на предложението остават т.нар. „изборни” органи като министър – председател, заместник министър – председатали, министри, кметове на общини, райони и кметства.

Мотивите на депутатите, обосноваващи тяхното предложение са следните:
Въвеждането на изискването за висше образование за заемане на висшите държавни длъжности ”ще играе ролята на своебразен филтър, който ще отсява предварително кандидатурите и ще елеминира възможността за предложения, зад които се крие явен лобизъм, политически компромис и липса на професионални аргументи при номинирането им”.

Според депутатите „нелогично и неоправдано е изискване за притежаване на висше образование да е предвидено за служителите в администрацията, а да липсва по отношение на техните ръководители”.

Мотивите на законодателите не съдържат информация за това, колко лица на висши държавни длъжности не притежават висше образование, образователно-квалификационна степен – „магистър” и ще бъдат засегнати от новото изискване на закона. В публичното пространство не са известни примери за скандали за кадрови назначения без необходимия образователен ценз. Известни са случаи на назначения на лица с неподходящо образование.

В действителност скандалите, избухнали в българското общество във връзка с назначаването на висши държавни служители, касаеха най-вече не липсата на висше образование от кандидатите, а по-скоро начина на тяхното номиниране и назначаване – резултат от скрити политически договорки и неясни за обществото мотиви. Начинът на номиниране и назначаване намери израз и обобщение в модел, който медиите нарекоха модела „КОЙ”.

Инициативата на народните представители не съдържа изискването за въвеждането на публичен конкурентен подбор на кандидатите за назначаване на висши държавни длъжности, както и изискването за предварително изработване и публично оповестяване на критериите за заемане на висш държавен пост.

Известно е, че поне на хартия изискванията за висше образование на кандидатите и за провеждане на конкурс за заемане на длъжност в администрацията съществуват, дори за заемане на най-ниската длъжност на държавен служител – младши експерт.

Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в 

_{Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.}