Търговската колегия на ВКС с питане до Конституционния съд

За и против въвеждането на „абсолютна давност“ при установяването на конфликт на интереси.
06.02.2015
Кредитите на депутатите от 43-то Народно събрание
12.02.2015

Търговската колегия на ВКС с питане до Конституционния съд

От официалната страница на Конституционния съд – раздел „Актуални новини” от 26.01.2015 г., научаваме, че Конституционният съд е образувал дело № 1/2015 г. Делото е образувано по искане на Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд /ВКС/ като предмет на искането е тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Искането до Конституционния съд е подписано от двадесет членове на Търговската колегия. Съгласно решение № 3 от 5 април 2005 г. по конституционо дело № 2 от 2005 г., Конституционния съд на Република България е решил, че право да сезират Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията имат не само пленумите на ВКС и Върховния административен съд, но и общите събрания на техните колегии. Може би за това искането до Конституционния съд на съдиите от търговската колегия, публикувано на официалната страница на Конституционния съд няма част от задължителните атрибути, които трябва да има всяко искане съгласно Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, а именно: „седалището /адреса/ на органите и лицата, отправили искането, както и изходящ номер и печат на органа, който го е отправил” – чл. 18, ал. 2, т. 3 и 6 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд.

Искането на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС е за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията на Република България, който гласи: „Сдруженията на гражданите, включително синдикатите не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политически партии.”.

Според касационните съдии при извършването на съдебната регистрация на гражданските сдружения, съдилищата срещат трудности във връзка с изясняването на точното съдържание и обхвата /приложното поле/ на посочения конституционен текст.

Проблемите, с които се сблъскват съдебните състави, са следните: конституционният текст приложим ли е алтернативно – когато има заявени политически цели, но не са конкретизирани политически действия и когато няма заявени политически цели, но са посочени политически действия; кои политически цели и политически действия са присъщи само на политически партии, има ли универсален критерий за определянето им; освен участието във властта, какви още цели и действия могат да се определят като присъщи само на политическите партии.”

В тази връзка съдиите от Търговската колегия на ВКС, молят конституционните съдии да отговорят на следните тълкувателни въпроси:

1. „Поставянето на политически цели” и „извършването на политическа дейност” представляват ли две отделни хипотези на забраната, предвидена в чл. 12, ал. 2 от Конституцията по отношение на гражданските сдружения.

2. Какъв вид политически цели и извършването на какъв вид политическа дейност, могат да се определят като „присъщи само на политическите партии” и са забранени на гражданските сдружения. Могат ли гражданските сдружения по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Конституцията да си поставят политически цели или да извършват политическа дейност, свързана с промени в унитарния характер на държавата, промени, отнасящи се до териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяване на народния суверенитет и ограничаване на държавния суверенитет.

Съдиите от Търговската колегия на ВКС обосновават своя правен интерес от тълкуването с необходимостта, съдебните състави по регистрацията да прилагат чл. 12, ал. 2 от Конституцията еднакво и точно; с необходимостта да се отговори на критиката на Съвета на Европа, че практиката по прилагането на чл. 12, ал. 2 от Конституцията не е съответна на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по прилагане на чл. 11 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/1, така и на практиката на българския Конституционен съд; с нуждата да се разяснят понятията „политически цели” и „политически действия”, присъщи само на политически партии, във връзка с поети от България международни ангажименти. В крайна сметка според касационните съдии е необходимо да стане ясно има ли проблемни зони между чл. 12, ал. 2 от българската Конституция и чл. 11 от ЕКЗПЧОС.

В искането си, съдии от Търговската колегия на ВКС излагат и своето виждане по така поставените въпроси. Според тях чл. 12, ал. 2 от българската Конституция предвижда две самостоятелни хипотези. Съдиите считат, че „Забраната за гражданските сдружения по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Конституцията се отнасят, както когато са формулирани политически цели, така и когато са формулирани политически действия и разбира се, когато са формулирани съвкупно политически цели и действия, които са присъщи само на политически партии.”. Що се отнася до втория въпрос, касационните съдии изразяват становището, че присъщи само на политическите партии и забранени за гражданските сдружения не са само целите и действията, свързани с участието в избори, въпреки че участието в избори е „емблематично” за политическите партии, то не изчерпва присъщите само на политическите партии цели и действия. Според подалите искането за тълкуване съдии е необходимо, Конституционият съд да установи „предметно съдържателен критерий”, чрез който да се разграничават целите и дейностите, присъщи само на политическите партии. Този критерий трябва да изхожда от същността и значимостта на поставените цели. Според касационните съдии „само на политическите партии са присъщи такива цели и действия, които се отнасят до промени относно унитарния характер на държавата, териториалната цялост, единството на нацията, осъществяване на народния суверенитет, въпроси на ограничаване на държавния суверенитет.

В този смисъл с тези „глобални, сюблимни въпроси на политическия базис на държавата и обществото” могат да се занимават само политическите партии, докато на гражданските сдружения остава да си поставят цели и действия в други сфери на политическото, например „по отношение на защита на основни права или функционирането на отделни системи от държавното управление, но без с това да се засягат фундаментални елементи на конституционно установения политически базис на държавата и обществото”.

Като заинтересовани страни, касационните съдии искат от Конституционния съд да конституира Народното събрание, министъра на правосъдието и министъра на външните работи. Липсва искане за конституиране на граждански сдружения и синдикални организации като заинетресовани страни по делото.

За докладчик по делото, председателят на Конституционния съд проф. Димитър Токушев е определил самия себе си. Проф. Токушев е специалист по история на българската държава и право и е назначен за конституционен съдия през 2006 г. от президента Георги Първанов. Той ще трябва да подготви делото за разглеждането му в съдебно заседание и изготви решение и мотиви към него. Съдът ще трябва да определи заинтересованите институции и лица по делото. Самото конституционно дело ще се разглежда в две фази, първата фаза е по решаване на въпросите относно допустимостта на искането, а втората фаза е за решаване на делото по същество. С определението за допускане на искането, Конституционният съд може да определи датата за обсъждане на въпросите по същество. Освен в някои специални случаи, заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересованите институции и лица. Конституционният съд може да реши делото да се разгледа и в открито заседание като в този случай участие в заседанието се осигурява на заинтересованите страни. На откритите заседания могат да присъстват и представители на медиите и граждани.

–––––––––––-
1 ЕКЗПЧОС, член 11: 
1. Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
2. Упражняването на тези права не подлежи на никакви други ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.

 

Открийте ни във 
           Може да следвате „Отворен парламент“ и в 


Този документ е създаден с финансовата подкрепа на „Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от сдружение “Институт за развитие на публичната среда” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.