Избори в тенджерата под налягане
14.05.2013
Предложения към парламентарния правилник и практиките на парламента
25.05.2013

Странните избори – 2013


Данните са хубаво нещо!

Оказва се, че от 45 партии и коалиции, явили се на парламентарните избори, 21 не са успели да изкарат резултати, дори близки до броя на подписите, които са внесли за своята регистрация. Странна аномалия…


На 12 май се проведоха най-странните парламентарни избори от новата история на България. Странни не дотам защото възпроизведоха паритет в рамките на политическата класа, която избрахме да ни представлява в Народното събрание през следващите 4 години, а защото ясно се отличи недоверието на българските граждани към честността на изборния процес и към партиите, които днес се борят за техните гласове.
 

Начинът, по който протичат изборите е основен показател за нивото на развитие във всяка демократична държава. Ето защо, когато правилата са фиктивни, институционалният отговор на тяхното нарушаване не надхвърля имитацията на дейност. 

Изборни „шменти-капели” – игра с добавена стойност

Както може би знаете, за да се регистрира, като участник на избори, всяка партия трябва да представи пред Централната избирателна комисия списък с подписите на поне 7000 нейни симпатизанти. След разследване на екипа на Института за развитие на публичната среда се оказа, че общо 10 704 лица без избирателни права бяха включени в подписките на партиите (в тази тяхна част, която е проверена от ГРАО) за Избори 2013. Според Конституцията избирателни права имат гражданите, които са навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. С други думи, за да се сдобият с тези подписи, българските партийни функционери е трябвало да ги събират от затворите.

На втори април зададохме въпроса защо има хора без право на глас в подписките на партиите, с които те се регистрираха за изборите пред ЦИК?

Отговорът е важен, защото според официални институционални данни се оказва, че партиите на практика фалшифицират подписите с които се регистрират. Правилно ли е 68 партии да получат право да участват на тези избори, след като едва една шепа от тях могат реално да съберат достатъчно подписи в своя подкрепа? Използват ли партиите лични данни за българските граждани без тяхното знание и откъде получават тази информация?

Дори и да успеем да намерим „политически коректно” оправдание за регистрирането на толкова много партии, нерегламентираното използване на лични данни в България, все още би трябвало да бъде престъпление и да се наказва според действащото законодателство (Чл. 42). И макар да сме наясно, че институционалният отзвук на това разследване най-вероятно ще бъде нулев, с мазохистична пристрастеност публикуваме за вас официалните резултати на ЦИК, които българските партии изкараха на изборите от 12 май, съпоставени с броя от подписи на техните симпатизанти, използвани при регистрацията им за същите избори.

 

ПАРТИЯ:

ПОДПИСИ:

ГЛАСОВЕ ЦИК

ПРОЦЕНТИ – ЦИК

15

ГЕРБ

55213

1081605

30.535%

 

Български демократичен съюз  – радикали

8656

1

„Нова алтернатива”

10630

18267

0.516%

 

НДСВ (Коалиция НДСВ/НПСД)

13 666

 

 

8

Национал-демократична партия

11 500

3445

0.097%

9

„Либерален алианс”

12 012

8873

0.250%

 

Български демократически форум (Коалиция ДСБ/БДФ)

9332

 

 

22

Средна европейска класа

16 078

3539

0.100%

 

БСП(Коалиция за България)

21420

 

 

2

Демократическа партия

9451

3160

0.089%

44

Единна народна партия

14160

6143

0.173%

25

ПП Лидер

33 800

61482

1.736%

14

ПП Атака

21 329

258481

7.297%

17

Ред законност справедливост

16 566

59145

1.670%

 

Национален идеал за единство

13669

 

ГОРД (Горда България – коалиция)

27279

 

 

38

БЗНС

13 185

7715

0.218%

 

Национални движение за права и свободи

12 612

45

Съюз на комунистите в България

10769

6168

0.174%

34

Демократична алтернатива за национално обединение

22535

3414

0.096%

32

Кауза България

9920

2234

0.063%

 

Българска партия либерали (Модерна България – коалиция)

12 943

 

 

40

Движение за права и свободи

20 662

400466

11.306%

41

Национално движение единство

11 477

1786

0.050%

4

Национален фронт за спасение на България

32 562

131169

3.703%

 

ПП Бургас (Модерна България – коалиция)

12 507

 

 

 

Европейска сигурност и интеграция (Коалиция за България)

9553

 

 

 

ЗС Александър Стамболийски (Коалиция за България)

17 777

 

 

33

Движение България на гражданите

57 970

115190

3.252%

23

Национално патриотично обединение

12 068

3239

0.091%

12

Християн-социален съюз

10 563

1687

0.048%

26

ПП Зелените

9550

26520

0.749%

 

Народна партия за свобода и достойнство (Коалиция НДСВ/НПСД)

17 645

 

 

 

Комунистическа партия на България (Коалиция за България)

13 268

 

 

20

Християндемократическа партия на България

20 429

3722

0.105%

 

Земеделски народен съюз

16 282

29

ПП „Другата България”

11 000

2497

0.070%

 

ПП Никола Петков

11 110

30

ПП Българската левица

12 703

5924

0.167%

42

Партия на българските жени

10 548

6545

0.185%

37

ПП Глас Народен

15 154

47419

1.339%

19

Демократична гражданска инициатива

8776

15482

0.437%

 

ПП Новото време

11 040

 

Синьо Единство

11 377

 

ПП Свободен народ (Горда България – коалиция)

17 968

 

 

 

Политическо движение Евророма (Коалиция за България)

11 191

 

 

 

Обединен блок на труда български лейбъристи (Горда България – коалиция)

8490

 

 

 

Социалдемократическа партия

9420

1300

0.037%

 

Партия български социалдемократи (Коалиция за България)

12 149

 

 

 

ПП Нова зора (Коалиция за България)

11 000

 

 

 

Политически клуб Екогласност

10 390

18

БМРО – БНД

22 820

66803

1.886%

 

Българска социалдемокрация (Българска Пролет – коалиция)

16 203

 

 

 

Движение социален хуманизъм (Коалиция за България)

11 213

 

 

 

Демократи за силна България (Коалиция ДСБ/БДФ)

17 527

 

 

 

Движение Гергьовден (СДС – коалиция)

11 011

 

 

 

Обединени земеделци (СДС – коалиция)

20 338

 

 

 

Българска социалдемократическа партия (СДС – коалиция)

10 399

 

 

 

Радикалдемократическа партия в България (СДС – коалиция)

9379

 

 

 

Съюз на демократичните сили (СДС – коалиция)

16716

 

 

 

Съюз на патриотичните сили „Защита” (Горда България – коалиция)

10 017

 

 

 

Партия на Зелените (Българска Пролет – коалиция)

9 673

 

 

 

ПП „Обединена социалдемокрация”

10 329


КОАЛИЦИИ:

№ 9: Гражданска листа „Модерна България”:

                     

   /ПП "БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ"

    ПП "БУРГАС"/

25450

14352

0.405%

№ 6: НДСВ/НПСД – Коалиция "Център – Свобода и достойнство"

31311

57611

1.626%

№ 10: Съюз на демократичните сили:

 

    ПП "СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ"

    ПП "ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ"

    ПП "ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН"

    ПП "РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ"

    "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ"

67843

48681

1.374%

№ 27: ДСБ/БДФ

Демократи за силна България

Български демократически форум"

26859

103638

2.926%

№ 35: БЪЛГАРСКА ПРОЛЕТ:

 

   ПП "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ"

    ПП "ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ"

25876

4097

0.116%

№ 36: ГОРДА БЪЛГАРИЯ:

 

    ПП "ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ" (ГОРД)

    ПП "ОБЕДИНЕН БЛОК НА ТРУДА БЪЛГАРСКИ ЛЕЙБЪРИСТИ"

    ПП "СЪЮЗ НА ПАТРИОТИЧНИТЕ СИЛИ "ЗАЩИТА"

    ПП "СВОБОДЕН НАРОД"

64066

16126

0.445%

№5: КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

    ПП "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ"

    ПП "ПАРТИЯ БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ"

    ПП "ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ"

    ПП "ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСТ И ИНТЕГРАЦИЯ" (ЕСИ)

    ПП "КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ"

    ПП "ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ"

    ПП "НОВА ЗОРА"

    ПП "ПОЛИТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ ЕВРОРОМА"

107571

942541

26.609%


*(Партиите оцветени в червено от първата таблица не са отразени в резултатите на ЦИК, но са били регистрирани за изборите. Най-вероятно те не са представили кандидати и на практика са се отказали. Пример – "Синьо единство" )


Данните са хубаво нещо!

Оказва се, че от 45 партии и коалиции, явили се на парламентарните избори, 21 (маркирани в жълто на таблиците) не са успели да изкарат резултати, дори близки до броя на подписите, които са внесли за своята регистрация. Странна аномалия… Ако аз например, в качеството си на 27 годишен гражданин на тази държава реша да се подпиша в подкрепа за даден политически субект, то със сигурност бих изразил своята подкрепа за него и чрез своя глас на изборите. И понеже, за да ме мотивира да се подпиша, която и да е партия в България, трябва доста да се потруди, ако го направя, със сигурност бих се ангажирал и с това да агитирам за нея пред своите познати. Осланям се на предположението, но си мисля че и с читателите на тази статия ситуацията е горе-долу сходна.

С други думи – при едни нормални избори, гласовете, които партиите получават би трябвало да надхвърлят многократно или поне да се приближават до броя на подписите, с които те са се регистрирали. Уви, действителността явно е по-различна.
 

За какво се борят партиите?

Следващата стъпка на това изследване ще бъде да провери отчетите, които партиите трябва да изпратят до Сметната палата на България, за размера и начина, по който са били финансирани техните изборни кампании. Тези отчети ще бъдат налични след около месец.

Интересен е въпросът, дали субсидията за партиите, надхвърлили 1% подкрепа от подадените гласове играе ролята на мотиватор за наличието на партиен живот в България? Тази година тя е равна на 12 лева за всеки получен глас. Дали няма да се окаже, че това да имаш партия е доходоносен бизнес, особено по време на избори?

Предстои да разберем.
 

Изборите – такива, каквито си ги направим…

Изборите в България не са хубаво нещо и това е тъжно, защото много хора и граждански организации в продължение на години лобираха, в процеса да се въведе поне базисно ниво на хигиена и прозрачност. Тяхното постоянство до голяма степен освети процеса и направи видими неговите нарушения и слаби страни, като в същото време подпомогна институционалното осъвременяване на отговорните за протичането на изборите институции. Факт е обаче, че и най-добрите правила не могат да гарантират честен изборен процес, ако липсва готовност за тяхното спазване от страна на политическата класа.

Официалните изборни данни потвърждават наличието на сериозен проблем. Може би е време да помислим за механизмите, с които той би могъл да бъде разрешен.